Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Алекс,
28 години
В света съществуват много различния. Всички хора са различни сами по себе си. Всеки е специален, притежава нещо, което го отличава от останалите. Но съществува и безмилостната човешка жестокост. Тя кара мнозинств ...

---
Бе дълга суша... после плисна дъжд!
Асмите народиха дълги низи.
Настана жажда - за ръце на мъж,
преплетени със едрите филизи. ...

Не можах да ви направя щастливи,
все нещо не достигаше.
Не достигаше песента недоизпята,
не достигаше времето
и къшеят хляб не достигаше, ...

От поезията няма
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена ...

"Лудо вино бях...
нито капка от мен не опита"
Kadife
Не всяка жажда с вино се гаси.
Не всяка обич е достоен епос. ...

Нищо нямам,
очите откраднаха,
както зездите падаха
и ги броях.
Оскотях, ...

Ще бъде ли зората пак красива
във този декемврийски ден
с прокобата на маите горчива,
че краят на света е отреден.
Парадът на планетите, ...

Морето
Аз никога не пиша за морето,
за плажа и солените вълни,
за стъпките по пясъка, където
преплели са се хиляди съдби. ...

по минути 14.19 14.37-40 15.15-18
Фалшифицираха ни даже знамето.
Несъществуващ герб щамповаха на него.
Китайско е ментето. Но измамата
не беше разпозната ни най-бегло. ...

Какво ще стане, ако аз си отида,
ще пророниш ли истински сълзи,
или зад фалшивата маска
ще се правиш, че теб те боли.
Ако знаеш, че няма да се върна, ...

Хоро по чужда свирка не играя!
Не искам да съм звяр сред зверове...
Пъртина своя искам да оставя.
До опозная свойте светове.
Аз вярвам във доброто у Човека. ...

Животът пак ми говори
Поглеждам вече уморена
как стъпките ми бавно, тромаво вървят.
А белият кичур на главата ми
наднича насмешливо като отминал вече живот. ...

Закърнели сетивата улавят грешните сигнали.
Мечти... защо ума сте пак приспали...
И разумът като глухарче... лек...
Възнесе се... от „малкия” човек.

Всичко бе игра на думи,
а всички думи са лъжи.
И застанали помежду ни,
изстудяват общите ни дни.
И всяко нещо пак ме дразни. ...

Магазинът за мечти
В магазина за мечти
с шепичка стотинки влязох.
Разгледах блянове, желания, цени,
всичките стотинки за мечта едничка дадох. ...

Вярвах ти.
Мили Боже, колко ти вярвах!
Вярвах ти повече, отколкото
на себе си!
Вярвах в сърцето ти ...

В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз натъжено,
че затупка кат' звънче.
От поредната измама ...

ЩУРЧЕ
Щурчето тази нощ не се обади.
Изплака ли последната си песен?
След дългите безкрайни серенади
кротува пред прозорчето ми есенно. ...

Простреляни мигове
са отпечатали
дългите глътки кафе,
впити в клепачите.
Бръчки-реки ...

Виждам всичко пред очите си!
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...

О , Музо на любовните поети ,
днес всеки срича твоите куплети,
а ти си станала капризна
и искаш да флиртуват с твоята харизма.
Отдавна вече никой не те слуша, ...

И боса вървя по алеята мокра,
препъвам се в клонка и стъпвам във локва.
Обръщам се плахо и свеждам глава,
а очите ми срещат кална вода.
Заглеждам се в нея и виждам една ...

Страхувам се, Мамо, от живота ме е страх.
Искам много, но е адски трудно в кръговрата му да оцелея.
Боя се и от слънцето, и то препича силно, не се срамува да ме освети.
Къде отивам, Мамо?
Там хубаво ли е? ...

Пуканки
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"
Този вик на неподправено възхищение се изтръгна от устата на тежката мотриса, по-точно от устата на Мишо Машиниста, и се сля със свистенето на парата, която в този миг изпусна влакът, за да облекчи напрежението.
Силуетът на женат ...

Нписах приказка в поредната безсънна нощ -
една история за две слъзи изстрадани...
Обичах те, дори запасан с кървав нож,
а ти за миг по мен не хвърли камъни.
Недей! Не страдай за несбъднатите блянове, ...

Във името на любовта
бъди по-силния от двама ни.
Дори да имам някаква вина,
дори да съм нанесла рана,
вината ми със мъдрост преглътни, ...

Тук нощем пеят птици
и пърха пролетта прозрачна,
задъхана зората тича
със аромат гората да окичи.
Тук няма изгрев без цъфтящо утро, ...

Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...

Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.
Докосваме се в мимолетен танц, ...

Самотата бавно убива душата ми.
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва ...

Малка локва, толкова обикновена,
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена. ...