Плевнелиев приветства център ислямски.
Туй е една от простотиите му гигантски.
Вижте поредния Стефчов в дела ни жесток.
Аллах е бог и Плевнелиев е неговият пророк!

„Я кажи ми облаче ле бяло...”
Някога в Атлантика...
Океана днеска бе чудесен,
слънцето по него- затрептяло...
Как дойде тук тая тъжна песен- ...

Отлетя
със времето,
зазида се между стените,
умори се от чакане...
и отлетя от кафеза... ...

Изгубеното "после"
Когато всичко свърши,
тъй както някога било е
и стон един прекършен
замлъкне като спомен, ...

Смъртта по петите ми ходи
и дебне за всяка пролука,
почуква, изпробва и чака
кога ще се нейде пропукам.
Смъртта в мойта сянка се свива, ...

Лято през август. Завира в кръвта ми.
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...

С дълбоко смущение, направо с притеснение,
признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.
И не че мозъчните клетки ми са кът,
и не от страх, че ще ме заподозрат.
От вчера съм в борба с прасето, ...

Неизменно
Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, набраздена с тъга,
поразмесил стипчиво и сладко. ...

Изкапаха дните,
като летен капчук.
Побеляха косите ми,
сякаш напук
на усмивката слънчева, ...

Красиво се подреждат ветровете,
когато разтанцуват есента.
Приличат на замислени поети
над своята божествена съдба,
да сбират мислите си в малко думи ...

Бих седяла
на мократа пейка
в дъжда
под листата
на есенна слива ...

Тръгвам боса по снега
и всичките илюзии от себе си събличам.
Истината е в студа и болката,
в които тайно пак се вричам...
Прегърната от собствените си ръце, ...

Ти пак дойде внезапно.
И с тебе влезе сякаш
учудено, невярващо ликуване!
Чудесно е да знаеш,
че нужен си на някого! ...

Защо обичам да мечтая
Всеки човек възприема мечтите по свой собствен начин. Мечтите за мен са възможност, чрез която човек може да се откъсне от реалността и да навлезе в свят, изграден от най-съкровените му желания. Да се самозабравиш в този свят е трудно, но колкото по-внимателно и задълбочено е б ...

Забрави, забрави, забрави!
За брега с избелелите дюни
и дъха на узрели смокини
в средата на топъл септември.
Шепа тъмна опушена нежност ...

Седя на ръба
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат. ...

Вятърът шепти. Нежно името ти.
Ден след ден - умира спомен в мен.
Празен сън. В шепите си скрих сълзи.
И боли. Някъде сгреших.
Няма да вали. Изгубени мечти. ...

всичките ми чанти са лачени
и светят в тъмното
всичките ми усмивки са пресметнати —
по инч разтегляне нагоре
когато кажеш някоя смешка ...

- Кво нещо е животът значи: дава ти всичко - създава те и накрая ти го взима. Ей това е голямото разочарование на човечеството. Ако не беше наличен тоя процес обаче, представи си само какво пренаселване щеше да бъде. Щяхме съвсем да се самоизбиваме. Сякаш животът и затова е помислил и ни закриля по ...

Дали се случи вчера онова, което ме гори при мисълта,
или бе друга нечия съдба, оплетена във спомени и празнота.
Човешкият живот е пясъчен часовник, искрящ и слънчев лекичко отронва,
секундите се нижат, без да спрат, поглеждайки назад, си спомням оня кръговрат.
Кръговратът е без край и без начало, п ...

Бяхме малки, нали, бе братлета?
Не виждате ли онези усмихнати хлапета,
където играят на пейката пред блока?
А днес вече си говорим за ''кока''.
Кой какво е изпушил, ...

Пленен от стиха
Възславя Бог покрова тих.
Светът възможен е и лесен,
и ти седиш край своя стих,
мой фин, приятелю, унесен. ...

След къщата на вятъра започва вечността.
На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,
на прага и приседнах.
Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,
във тях бе ти, но без лице и тяло, ...

В жадуващите ти очи се спрях
и нежност шепичка там плиснах.
Безшумно зрънце мъничко посях
и дълго, дълго гледах как пониква.
Растеше с дни, а сетне и с минути. ...

Пиян, веднъж затънах в кал
и както лазех си, парцал
напипах – мръсен, стар, прогнил.
Но толкова се бях напил,
че ми се стори чист и бял ...

Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...

Защо да пишем? Ето го въпроса.
Лъжем си акълеца защото.
Всъщност стиховете ни какво са?
Сламки за удавници в живота.
Книжни лодки. Колко им товара! ...

Моята драма
В онази нощ луната беше луда.
Тогава аз се учех да обичам.
В приказката снежна стана чудо,
на любовта поисках да приличам. ...

Не можеш да си тръгнеш, любов
Как да те оставя да си тръгнеш, любов?
Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,
как все ме търси? Все още. И как е готов
на всичко, за да съм спътница в дните му. ...

Не ме намирай в нощите си черни,
не ме намирай в бурното море.
Във тичинките на липите цъфнали
ме има и... в усмивка на дете.
Не ме намирай в сивия следобед, ...

За морския си град тъгувам,
край него -Черното море.
Далеч от него аз студувам
и лед сърцето ми дере.
И с мисли боси аз пристъпвам ...