Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...

Повиках те по име,
но ти не се обади.
Повиках и зад тебе,
но ти не се обърна.
Повиках отдалече, ...

Събужда ме полазване... Пфу, че гадост! И изведнъж чувам тихичко гласче!... Да, няма да повярвате, но хлебарката ми заговори с човешки глас:
- Бати Пенчеее, моля те, прегърни меее!... Моля теее!... Имам нужда да ме прегърне някооой!
- А! Какво правиш в леглото ми, гадино мръсна?! - изкрещявам ужасен ...

Ще те примамва всеки кръстопът
и всичките посоки ще са твои.
Под сенки на жени ще се рушат
на дните ти измамните устои...
Не бях принцеса, нито Пепеляшка. ...

Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъл да се питам за отговорите. Те са тук, наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи б ...

Вярвам в Теб!
Седя сама във тихата си стая,
подреждам всяка мисъл и следа,
все още силно вярвам ти и зная,
че с теб отивам и на край света! ...

Воин сърце
Ти воин си мое кораво сърце
със сила и нежност воюваш
животът за тебе е бойно поле
но само с любов съществуваш ...

Как го чувствам ли?!
Сякаш съм спала с дни и съм сънувала
този невероятно красив сън с изключително
необясним и сякаш недописан край...
Имаш чувството, че нежна роза гали плътта ти ...

ЕСЕННИ ЩРИХИ
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата ...

...
(това не са точки,
а полепнали по листа морски песъчинки)))
...
Говорим, говорим, ...

Малкият прозорец, гледащ към двора на стария дом, бе широко отворен. Измачканото тюлено перде, поело праха от улицата и дима на цигарите, бе изгубило отдавна цвета си, но въпреки всичко танцуваше с полъха на вятъра.Тежките копринени дантели по краищата му докосваха върховете на клоните, извисили се ...

Битка е - ни трудна, нито лека,
(то пък сякаш има лесни битки)
да вървиш в рутинната пътека,
дето дави всички ни на плитко.
Мъдро най-великите да слушаш, ...

КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?
Хиляди отчаяни!
Хиляди стъписани!
Хиляди психически разстроени!
Едни бягат, други се молят! ...

Вдишах. Задържах въздуха и шумно издишах. Погледнах вляво от мен. Белият ми самоед лежеше отпуснато там и дишаше тежко. Въздъхнах. Прокарах пръст по лъскавата корица на новата ми книга. Оставих я на тревата и се протегнах. Слънцето грееше, всичко се пукаше от жега, а аз стоях навън. Когато всички се ...

Безмълвно сбогом, тишина,
неловка прегръдка от тъга,
нощта сълзите тежки скрива,
а момчето си отива.
Щом момчето си отива, ...

Вечно съм неподходяща,
докога ще ме отлагаш?
Като стълба съм - висяща,
ако стъпиш и пропадаш...
Подходящо време чакаш, ...

!!!!

"мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.
По вените им плъзва смугла вечер.
Мен вихър или клюка ме отвя, ...

Психоцирк
Ехо!
Тук съм!
Тук сме, ние сме едно.
Очаквах тази нощ да дойде. ...

КАТО МАГИЯ
„Ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб!”
Михаил Белчев ...

Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...

Безумствен смях от бяло пространство,
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове, ...

Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - ...

Ти си толкова различен
от онази нощ, в която те видях
и поисках да те заобичам,
но да те докосна не посмях.
Търсих се в очите ти зелени ...

Искам да хвърля котва тук. На този плаж. В този ден.
Искам да спра времето сега. На този бряг. С теб.
Слънцето и вълните само да са ни свидетели.
Пясък и солена вода… само това…
Искам да хвърля котва тук. В това море. В това лято. ...

Сам съм си избрал да съм нещастен –
режисьор на черните си филми,
отстрани да гледам безучастен
усмивките на хора меркантилни.
Сам съм си избрал да бъда долу – ...

Наказанията
Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания? Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.
Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност от близост и да ни дадат сигур ...

Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си ...

Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...

Нежен сън
В нежен сън се тя появи
като някое видение,
а момчето ù заяви:
- Ти си моето спасение! ...

Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...