Мое горско Пиле...
Моя Нежност луннокоса
и зеленоока ти,
дали си в утроба носена
или пък в мечти?.. ...

На Поли
Звезда голяма бе изгряла
на небосклона в тъмна нощ
когато на полето бяло
под моя стих видях: „Разкош!” ...

Аз питам тишината
и всички вас, самотници.
Къде остана топлината
на моите разковници?
Посипвам пътищата с косите си, ...

Yeah, farewell
Hey, farewell
All my niggas farewell
Fayettenam
Look, some niggas let their dirt out ...

ХОЛОДНЫЙ АПРЕЛЬ
Апрель… Бродить по улицам пустынным,
Где над домами грош фальшивый солнца
Сверкает и блистает так невинно,
Как если бы имел он вес червонца. ...

So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
and nothing else matters
Never opened myself this way ...

Mais d'où vient
L'émotion étrange
Qui me fascine
Autant qu'elle me dérange
Je frissonne poignardé par le beau ...

НЕБЕСНА ЛЮБОВ
Ако съм Слънце, значи ти Луна си
и няма нивга заедно да греем...
Аз ще изгарям, редом с Любовта си,
и наш'то време ще го пропилеем... ...

Не вярвам
Ограбваха ме честни и нечестни,
разплакваха ме лоши и добри.
Решения безкрайно трудни, лесни
платих си скъпо с кървави сълзи. ...

Сонет за"Желязната завеса"
Стоим с паспорти и билети
пред предпоследното гише...
Ще стигнем ли до самолета,
пак Офицерът ще реши!... ...

Изгубих...
Изгубих отдавна представа
дори за понятието „държава”...
Изгубих...
изгубих и много приятели... ...

В безмълвието на утринта мъглата изглеждаше мистично. Павел поглади костюма си и се загледа – тролеят идваше.
Щеше даже да подрани за интервюто. Нищо, тъкмо ще направи по-добро впечатление, макар че едва ли бе от значение. Беше говорил с подшефа, бивш негов съученик, че има още двама кандидати, но п ...

Като невеста по двори минавам полека.
Над мене се рони ябълков цвят.
Ухаещи клони се свеждат над мойта пътека,
омайват ме сякаш със свеж аромат.
Сенки на щъркели шарят красиво простора. ...

И те се гледаха в очите,
сърцата им без глас крещяха...
Лицата им окъпаха се в сълзите,
а двете души влюбени бяха...

След целодневния преход в планината вече най-накрая бяхме в Триград. Умората не попречи на желанието ни да се полюбуваме на това градче, така скътано в полите на красивите Родопи. Макар да се бе мръкнало, юлската жега не позволяваше да носим нещо повече от къси дрехи и усмивки по лицата. И така, съб ...

Хармония в допълване откривам.
Усещам липсващото ми у теб.
В прекрасността се вливам -
спонтанно вплиташ се у мен...
В нежността на допира изчезвам, ...

ВРИЧАНЕ
Душите ни са вече слети,
аз чувствам го и знам това.
С любов и нежност са налети
догоре нашите сърца. ...

Вървиш по неутъпкани пътеки,
откриваш в мъртвите неща - живот,
за теб в малките събития са чудесата,
очите ти искрят - вълшебни стъкълца!
Сърцето си изливаш в платна, ...

Запитах един учен-богослов:
- Кое зачатие е непорочно, кое - порочно?
- Което е с любов, е непорочно;
което без любов е, е порочно!
- Стоп! - казах аз. - Не може да си прав! ...

За любовта
Вятърът беснееше и черните облаци бушуваха в небето. Диви светкавици го раздеряха, лееше се дъжд. Градушка като орехи се сипеше. Селяните се кръстеха мълком и молеха Бога да се смили над тях, над реколтата им - иначе глад. Вихрушката не спираше. Чу се писък и една жена се втурна в дъжда - ...

Пръстите ми танцуваха във вакуум
Скакалци под стъклени похлупаци
Вериги оплели се в краката ми
Аз нямам
Отново ...

Да желаеш морфин - това е. Да желаеш куршум - това е. Да желаеш да ухаеш на смърт - това е. Това са опциите. Голяма маса и само това има на нея. Жалко, че не е стъклена, за да се уплаша от вълнението, с което гледам всичко това. Дървена е. Не е ли странно? Живееш в дървена къща, на дървена маса е см ...

ПЯСЪК
Защо са тези планини гранитни
и тези диви чуки на възбог?
Да раждат бури?
Сив орел да литне? ...

Парещият копнеж на грешната душа.
Млечният път си е тук при нас.
Ние дали сме толкова живи и ценни?
Контролът е нужен, но може и да те обезвери.
Жестокостта на себичността ти може да те довърши. ...

Събирам сила
като теб и аз.
Кой по-добре
от семето
познава болката растежна? ...