Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
386K результатов
Усмивката...!
🇧🇬
Усмивката е магическа пръчица, която прави чудеса...!
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...
Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото. ...
Софийска сага 20
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъ ...
Копам, та са пукам
Какво ми трябваше да са обаждам,
че таз градина трябва да се сей,
сега с мотика троскута изваждам,
а пупадията от вратника се смей. ...
- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...
За хора нещастни - мъка голяма.
За хосписи пари почти няма.
Туй е предизвикано от политици долни.
Дали ако те бяха нелечимо болни,
щяха да вземат бонуси за сметка на човешки живот!? ...
Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата ме ...
На мнение съм, че всеки човек има душа, чието място рано или късно открива... Когато усетиш болка, но не физическата или психическата, а душевната... Това е то! Душата ти страда. Според мен само някой, усетил "пеперудите в стомаха", знае къде е душата му. Мястото, където най-силно усещаш гъделичкащо ...
За следващата среща
Ще взема да се включа в „Откровения”
с ненужната (навярно) моя реч.
Загърбил дребни грижи и съмнения,
отпрашвам към безкрая, надалеч... ...
В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.
Щурците все така заплитат тихо ...
Не искам днес да съм залезна -
ще нося изгрева в Душата,
ще бъда днес магия бяла,
понесла в шепи лъч от светлината.
Не искам днес да съм безмълвна - ...
Щастливата любов била илюзия -
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен, ...
.
Случайно открих в стара тетрадка това мое писание, за което бях забравил и изобщо нямам спомен кога и защо е писано. По данни на датата през далечната 2004-та. Не знам какво ме е предизвикало да го напиша тогава, но явно нещо ме е ядосало, и то много, защото по принцип не пиша такива неща.
Е... за ...
КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...
Не мога да се стърпя да не ти разкажа подробно за това мое внезапно хрумване да хвана автобуса за Русе и да се озова в прегръдките на моята приятелка. Шест дни празници са страшно много!...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...
Запознанство –две хубави думи.
После флирт – защо ли пък не.
Малко романтика помежду ни,
нежност, бликаща от сърце.
И не сетили как, но пленени сме ...
Бъгави Богове 2
Бурканланд или Въздушната крепост
Ден 000 - Началото
Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.
- Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!... ...
Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...
Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...