Душата ми е шепа наранена тишина…
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...

Не ме ревнувай, недей.
На другиго не ще принадлежа,
не позволявай на ревността
да властва над твоята душа,
че тя сърцето ти ще отрови ...

Писма до поискване
Часовник ме буди и вятър ме гали,
но вярвам, че има те още!
И не приемам: ни ласки по жалост,
ни крадени нощи. ...

Защо не знам коя съм вече,
защо ли времето ми тук изтече?
Макар да не искам да си ходя,
кажи ми как сега да подходя?
Да не бъда пак сама, ...

Събудих се щастлив, макар и махмурлия,
а махмурлукът, друже, е ламя и змей...
Направих си кафе и седнах да го пия
със подареното ми томче " Стиховей".
И някак се избистри празната кратуна ...

Неостарели петостишия
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа. ...

На мене връх не ми е писан по рождение.
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат ...

- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...

Обичам те и искам аз сега
да ти го кажа. Не! – Да го крещя.
Да спра да плача тихо във нощта.
Да се усмихвам, страстно да горя.
Но ти не чуваш, сякаш днес те няма ...

Пролетта ли така
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...

Сто забързани момчета
в тръст по стълбите се спускат –
сто отвързани жребчета
с викове се надпрепускат.
Междучасие голямо – ...

ПУСТИНЯ
Жадуваш ме, пустиня е денят.
Очите ти са кладенци в оазиси
за пътниците-чувства, те вървят
през пясъка на минали катарзиси! ...

Тъй ми е било писано
Сигурно тъй ми е било писано -
цял живот да бъда орисана.
Все за някого да тичам
но дали съм била обичана? ...

Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...

ИНТЕРЛЮДИЯ
“И странно е, че още ни обичат...”
Уилям МЕРЕДИТ
Не съм целувал в Гетсиман Христос,
присъда – “Смърт!” – ...

Спирам стихове да пиша и тихичко ще си умра,
омръзна ми да страдам вече от моята съдба,
отида ли си, света от себе си ще отърва,
поне не ще се мъча със тази самота.
Гледай към звездите и за мен се ти сети, ...

Във истината аз се влюбих
и чувствата у себе си събудих.
Живея все по-влюбен оттогава
и любовта обичам до забрава.
Не знам аз радост по-голяма - ...

Не си ми истина (а исках ли да бъдеш?!),
света ми всъщност бе събрал в очи
и с устните, крещящи до полуда,
сърцето ми до кръв го израни.
Отхвърли ме каквато съм родена, ...

Нощ. Безлунна нощ.
Нищо, просто нищо,
само мрак и празнота.
Със самотата пием по питие,
както винаги. ...

Пространствата край нас мълчат,
а ние още си мислим,
че очакваме отговори...
каквото е било,
не престава да бъде ...

Говориш ми за общество?! Говориш ми за отношения?!
И вярваш, че по кръв и класи няма разделение?!
Милият!
А всъщност всичко е едно сравнение.
Обикновеният човек се губи ...

Не питай защо съм те клел със години,
не питай защо изпих си сълзите
и отрова си слагам на капки във джина,
и в раните сол и камък в гърдите..
Не питай, забравих защо съм те мразил, ...

Защо ми каза тези тежки думи,
не може да ги побере ума ми...
Защо ти трябваше да ме убиваш,
защо не искаше до мене да заспиваш?
И ето, аз съм мъртъв вече, ...

Малки изповеди – 2 част
Разбрах, че съм била самотна, когато тръгнах на училище. Там срешнах приятелите си и разбрах, какво е да си обичан, да има на кого да дадеш любовта си, да бъдеш приет.
Нисичко русо момченце, до което ме сложиха да седна, заекваше и беше кротко и мълчаливо. Аз бях щура и палав ...

Обичам ли - ще разбереш
Обичам ли? Ще разбереш.
Да, вярно, поприкривам чувства,
но вгледай се в горяща свещ -
как пламък вие се изкусно, ...

Събуждам се. Обзема ме едно приятно чувство на безгрижност. Нали знаете, типично за съботен ден като днешния. Протягам се сънено. Неприятни хладни тръпки ме полазват веднага щом премествам уютната завивка настрана. Бавно се надигам от леглото и след миг босите ми крака докосват дървения под. Този пъ ...

Разстелете плюшения килим!
Нека фанфарите да свирят!
На кметския стол ще настаним
идеала, що софиянци избират!
Новата Семирамида иде, ...

Копнеж в нощта
по една жена.
Сияние в очите.
Мечта за бъднините.
Страст в сърцето, ...

Погледни в очите ми,
надникни в сърцето ми.
Не виждаш ли себе си, не
се ли познаваш?
Нима не виждаш тези ...

"Обречени"
Обречени
да скитат ослепели
из пустите земи на Лудостта,
промъкват се подобно сенки ...

Не се завръщай, моля те, недей,
аз знам, ти имаш този странен навик.
Когато се почувствам най-добре,
от нищото изскачаш, разпиляваш.
Не се завръщай, не искам да знам ...

звукът от трясъка на вратата
се разнесе из цялата стая…
като че ли бавна тиха музика
зазвуча в ушите и…
побягна напред към бездната… ...

"Революционното преобразяване на света - мечта, утопия или илюзия"
"Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на на ...

До мене лягаш си ти,
а леглото студено стои!
Самота помежду ни лежи -
не иска никак да ни сплоти..
Няма я таз топлина, ...

Очите ми са къс от сянка.
Душата ми - изгубен силует.
Удавник съм с пробита сламка,
изгубена магия в амулет.
Сърцето ми в свещта се разтопява, ...

Понякога усещам тъжен полъх,
той носи чувството от твоята любов,
отдавам му се, притаявам дъх,
потъвам във щастливо минало.
Пътувам между думи за обичане, ...