Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно ...

За какво ти е да ме разбираш,
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта, ...

Момче от краен съм квартал.
Израснах сред мъже - без ранг, без титли.
Но с достойнство, честност, мъжество.
(Загърбили лъжа, пошлост, наглост,
лицемерие - роби на дума и доверие) ...

Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло…
И огънят на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия... ...

Един акорд
Един акорд отнякъде звучи.
Заслушвам се във него и отново
унесено, притваряйки очи –
отскубвам се от времето сурово. ...

На това ли казват ХАЙКУ ?
Бях чиста, ароматна горска билка...
Сега изплача ли душата си,
тече ЧЕРНИЛКА...
"Син съм на земя прекрасна, ...

В този водовъртеж от добри намерения
как се случи въобще да изплува това?
За любов взимам болка, за вяра – презрение,
за приятелство – злоба, за изкуство – лъжа...
В този водовъртеж от добри намерения ...

Позитив или негатив -
за кое сетивата си ще впрегнеш?
Красив, животът ти е крив -
с кое око ще го погледнеш?
Щастлив, денят ти е смрадлив - ...

До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена ...

Исках към теб да замахна,
а те погалих.
В погледа ти светна уплаха
със вкус кинжален.
Въздухът даже се разтрепери, ...

Пускай филма стар...
гледам го за стотен път
и всеки път проплаквам
на този мрачен финал...
Пускай го, нищо, че го зная вече, ...

Седим с теб
на чаша кафе.
Говорим
за времето,
за кризата, ...

Ставам бодра от леглото,
пак със всичкия си акъл,
събран от часовете сън.
В това приятно утро
чувам, глас любовен ме зове, ...

На малък хълм си в планината,
на Странджа баир насред гората,
под чиито усои тихо шепти
Велека с бистри си води..
Но ти си зарево, знаме развято, ...

Бъди моята пътека, по която аз вървя!!!
Бъди вятъра, нежно разпилявай косите ми!!!　
Погледа ми, за да бъдеш в мойте очи!!!　
Бъди сълзите ми, за да поплачеш заедно с мен,　
за една любов голяма!!!　 ...

Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно ...

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

На лутането из мислите стиха
Да си сам не е работа шега,
сам със мислите да си,
мислиш си ти за това що е съдба,
за какво ги има парите или женската суета... ...

Обичам
Очите ти, ръцете ти, сърцето ти
изстинаха преди години, мамо,
oчите ми, ръцете ми, сърцето ми
не спират да изгарят оттогава. ...

Само теб не спрях да обичам,
но сърцето от болка стягам,
всичко това съдба се нарича,
от която не мога да избягам.
Вечер късно тъгата събувам, ...

Kато се събудя, всичко е у ред,
но някой е станал преди мен,
не е птица, за някой е самолет,
но да знаете, че не е Супермен!
Все още в дълбок сън, ...

Когато Бог я взе, не ме попита
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата, ...

Своята почивка вдишвам бавно, със наслада.
Издишвам с благодарност напрежението от деня.
Очи затварям, тишина и тъмнина ме обладават.
Енергията нежно вплита се във моята душа.
Музика от дишане в хармония със тишина. ...

Слепота. Светът му се състоеше от четири стени и нито един прозорец. Целият му живот щеше да мине така. Без да чуе изгрева, без да зърне вятъра. Искаше ли тя да стигне, да бъде там, да го докосне? Искаше ли да го целуне и обгърне, искаше. Но тя беше в нейните собствени четири стени. И това бе свят б ...

Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря ...

Топя се от разпалени копнежи
Топя се от разпалени копнежи
и с поглед следвам стъпките ти нощем.
Ръцете силни, но до болка нежни,
как искам да усещам дълго още... ...

МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви. ...

ГОЛЯМАТА ЗАБЛУДА И ГРЕШКИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ ПОЛИТИКА. ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НЯМА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС, А В КИПЪР ИМА?
Политиката, която се води от Кипърската държава спрямо бизнеса и социалните придобивки, е по стандарт на Англосаксонската правна система.
И така, какво е характерно за Кипър? – Давам п ...

Бяло облаче
Бяло тънко облаче повиках,
като птица затичано.
Като утро рано извиках
в мен да свети закичено. ...

Някога мислила ли си какво ни събра?
Дали бе магия, или просто така?
Кога бе моментът, в който разбра,
че движим се заедно... ръка за ръка.
Дали любовта ни вечно ще си остане? ...

Научих се да губя много битки,
да падам и да ставам без сълзи,
по мъжки да отпивам едри глътки
от виното, дори да ми горчи!
Научих да прощавам изневери, ...

Из кървави следи във нощи черни
заскитах с самотата си неверна.
Заслушано в прибоя на морето,
отчаян ритъм следваше сърцето!
Една цигулка на щурец ме стресна, ...

Когато готова си да тръгнеш
по път щастлив и обрасъл с цветя,
ще трябва внимателна да бъдеш
да не настъпиш някое от тях!
Когато решила си да бъдеш ...

На този свят и в земния живот
успехът е оста на колелото.
Но не виси на клонче като плод –
към него стръмни пътища те водят.
След първия успех какво последва? – ...

вдъхновено от Есенин
В Страната си на сенките – не може
да се събудиш в този полумрак:
какво че съвестта ти се тревожи–
оставаш неразбран или глупак! ...

Винаги има изненади,
пространството е широко,
пътят е напред,
времето е неизвестност,
винаги можеш да спреш ...

Пак си тук, защо, нали ти показах входната врата, просто стани и излез, нали си казахме "чао", какво чакаш, на какво се надяваш, ходи някаде там, да проливаш горчиви сълзи, но все пак се пази, че ми трябваш, трябва ми знанието, че си някъде там, и живееш живота си сам, а и аз съм сама или поне моята ...

Звезди
Звездите греят,
птичи песни се пеят,
децата щастливи се смеят,
те под купола на радостта живеят, ...