Ей го, иде Сънчо
да ти каже ,,Лека нощ'',
а пък Кумчо Вълчо
спи във кош
и не може той да дойде, ...

Сънува палавата Мира
как в гора вълшебна се намира.
Дърветата пред нея път ù правят,
животните със нея разговарят.
Върви и среща млад елен, ...

Ти си моето раждане.
Ти си моята тиха история,
пренаписана върху времето.
Ти си хармония
на природата със душата ми. ...

Не смей на никой да робуваш, моят свят за теб е построен!
Мъртвешкият ми град не ще спре да те целува…
Ти не би могъл да паднеш, но ще те събарят всеки ден!
Забрави за тях и себе си, разкъсай се и затанцувай…
Само ти си тъй достоен да крачиш гордо, редом с мен! ...

Когато липсва ти един човек,
стотици други няма да го заменят.
Един човек каквото кара те да чувстваш,
милиони приказки на други няма да го заличат.
Тъй, както смее се един човек, ...

Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!
Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.
И ледени стъпки в душата ти чувам,
кънтят оглушително - "не съществувам".
Открехвам сърцето ти с бегла надежда, ...

Очите ù са тъжни, опръскани с умора,
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не ù е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.
Дали пък да не пробвам да я понапия… ...

Не, не обвинявам никой, не ругая,
дори и тези, които подло лъжат и крадат.
В пътя си отново да ги срещам не желая,
знам, че ще им дойде и на тях часът.
Когато ще замръкнат в друго време, ...

Искам те. Та чак до безсъзнание,
до безсилие и до разочарование,
до болка и до смърт. До свършване.
Искам те додето няма връщане...
Искам те. Напук и на забраните, ...

Прах под обувките,
улици отдавна отминати.
Улици, които водят към морето,
и рани, зашити със сол.
Изоставени улици, ...

Силен, но уви!
Нещо вътре в гърдите ми се свива...
Трепери, сякаш е премръзнало от студ...
В ума ми въпроси хиляди преливат...
С надежда чакам да се върнеш тук... ...

Бурна младост - като вихър
неусетно отлетя.
Разясни се небосклонът, стихна
неизплакана тъга. Разцъфтя
в душата болна цветето на любовта. ...

Виновни ли сме двама,
че обичта ни веч я няма?
Аз съм влюбена във свободата,
а пък ти във рутината.
За тебе времето сега е спряло ...

Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...

Знаеш как е, ден след ден
изнизва се след месеца - година.
При теб е както и при мен.
Размина ни се. Пак ни се размина!
Но нали сме още млади и редим ...

ОХЛЮВЧЕ МИ МИНА ПЪТ
Не птицата на Стефан Цанев,
а охлювче ми мина път.
Не мога да пълзя. Изправям
отново поприведен гръб. ...

Споделено
Стиховете може би написах.
Градинката си подредих.
...
После къщата потоп я влече. ...

Аз съм онази среднощната,
грешната, лошата, другата...
Тази със име Онази,
на ветровете съпругата.
Аз съм страстта му, леглото му, ...

Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля. ...

Остави ме за малко, Тъга.
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари. ...

Една любов, ако е истинска,
не може нищо да я победи -
ни времето, нито причини,
които умът ни може да роди.
Тя властва в нас като царица, ...

Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...

С обич и сатен
Обичам те,
когато вечер при мен се връщаш уморен,
на раменете си света понесъл,
но в погледа с искри за мен. ...

След края на времето и отначало...
А сякаш всичко нарочно е спряло
в едно остаряло чувство.
Есента дойде и трябва да порасна,
но не спирам да слушам Лана, ...

Изгубих се, а мислех, че съм силна,
че мога всичко сама да разреша,
забравих, всъщност, колко съм ранима
и колко много ме боли от това.
Лъжех себе си, лъжех и другите, ...

Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания, ...

-----
Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам
и тази дълготрайност ме тревожи. ...

И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани ...

Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...

В своя Ад ще се пречистя
Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър. ...

В десетки истини се откриваме.
Слънчев лъч и пролетно ухание,
дух свят, покръстен до вечен огън,
за любов без край, късмет и знание.
Среднощен вой и чувство страстно, ...

Изпива тази нощ екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.
Разбива тази нощ екрана ...

О, Аспарух е на България творецът,
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.
От него почва нашето летоброене. ...

Към теб
на абордаж
се втурнах.
Дори за миг
не се замислих. ...

Животът
миниатюра
Животът е Път.
На всяка крачка
капка доброта да оставяш, ...

Силуетите на настръхналите дървета са сгърчени от страх и омраза.
Надничам към тях от уютния пашкул на детството си, което незнайно как се завърна тази вечер.
Всъщност, моите вечери са като бална зала, която всяка вечер се пълни. Никога не пиша покани, но всеки път е толкова пълно, че игла да хвърли ...

Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи ...

Две съседни селца
След няколко завоя, там – на юг,
е родното селце на моя татко.
Разказвал ми е как е раснал тук,
за детството си – тягостно и кратко. ...