Някога на село бе
кметът ни съдба, повеля.
Кръст превиваше на две
селянинът с пот на чело.
Аз тогава бях дете ...

Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.
Оглеждам се на хората в очите ...

ЕХО
За какво ти е път,
щом напред е прозрачната зима...
Ненчо Славчев, “Следа”
За да станеш далечно ехо, ...

Опитах се "на заем" да те имам -
няма смисъл, казах си....
Опитах се "на заем" да си моя -
няма смисъл, пак съм сам.
С теб съм, но си само мисъл - ...

Чашите от час стоят си празни,
но ний отпиваме от тях две какпки вино
и правим се, че двама сме на празник,
на който е поканен точно- никой.
Романтиката свърши се отдавна, ...

Тя е онзи прилив - отчаяние,
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.
Тя не е жена, а поход, ...

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

Докосване
Морето бе единствено спокойно
с тези корита, синджири, ветрила,
с вятъра, изгубил се нейде из брега,
недокоснал бягащия пулс. ...

Сушата попи и последната капка,
дъждът потъна в градската шахта.
Препускат мишлета, слънце пече,
сладки крачета, напукано поле.
С лъчезарен бич удари земята, ...

Мишел отвори очи и се усмихна. Беше толкова щастлива, че вижда слънцето - от седмици валеше. Ноември е дъждовен месец, който те кара да тъгуваш, а когато тъгата е хванала за ръка и лошата кашлица, се чувстваш доста неприятно.
Мишел е скулптор. Скулптурата е вид изящно изкуство, в което си изящно сам ...

Поглеждам през прозореца - вън вали,
заспивам, сънувам, в съня - ти.
Сън за сбъднати мечти...
Истина? Не, сънищата са лъжи.
Събуждам се, реалността боли, ...

И ти дойде, подаде ми ръка
и тръгна да ме водиш някъде нататъка.
Към неизвестното,
което сам не знаеше къде е.
Изгуби пътя, изостави ме, ...

Душата нежна
разпръсква обич, топлина.
Душата светла
се гърчи в самота.
Душата нежна ...

Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...

Вълшебства,
нанизани
в думички.
Усещания,
сливащи ...

Като камък на шия
воденичен тежи
любовта си да крия.
И защо ли, кажи?
Кой ли днес ще повярва, ...

*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.
Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.
Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на п ...

Кръговрат
Старата троянска есен
пак дошла е с мириса на пушек,
на спомените с тъжната им песен
и със слънчевия нежен досег. ...

Красота
Стояла в клетката кос-птица,
замислено мълчала там
и сякаш малката главица
изпълвал я въпрос голям. ...

На Т.К.
Ухае на трева
и много нежност,
обвита е ръката ти около мен...
За кратко е ...

Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...

Отново се намирам във любимия си град
и по любимите си улици минавам.
Градът е все така красив и млад,
а аз със призраци се разминавам.
Звучат край мене гласове и смях, ...

Сбогом! Прегърни ме за последно,
знам, че любовта не свършва,
докосни лицето и косите
и изтрий сълзите от очите.
Тази вечер е последна, ...

Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта, ...

Ден, дълъг колкото година.
Секунда, с продължителност на век.
Хуманността от мен отдавна си замина
и често питам се дали все още съм човек.
Обаятелните погледи на минувачите ...

+ + +
Полето смъква
белия кожух,
тревата бавно
зеленее. ...

Дали да вярвам във мечтите? -
попита моето хлапе,
Дали ще мога да ги видя,
ще сбъдна ли една поне?
Кажи ми, мамо, рано сутрин ...

Думите изстиват още щом ги изрека,
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...