Сърцето ми изпомпва кръв и спомени
в абсурдна и боляща циркулация.
Заграчи черна врана в клоните.
Дали природата отново праща знаци?
Вървя в поле с трилистни детелини. ...

Имам нужда от малко любов.
Много малко – пшеничено зрънце.
На душата ми тихият зов
да роди звън и цел – кротко слънце.
Имам нужда от малко мечти. ...

"Последна лопата"
Когато и последната лопата
над гроба ми нахвърли пръст,
запейте нещо за душата,
забийте дървения кръст. ...

Когато уморен се връща
с товар от грижи към дома си
в панелката жена и тъща
посрещат образа навъсен.
От прага още го започват: ...

Аз съм майка ти, невесто...
след мойта смърт
от сърцето ми ти нож си направи,
със който да се храниш,
и възглавница, в която да заспиваш, ...

Озъртам се в галоп,
бия чужди
стълбища и порти,
за лика ти и
една усмивка ...

Мечтаех в свят на кончета морски,
на сребристи дълбоки вълни,
сподиряна от погледи хорски,
от блестящи подвижни звезди.
С тях на воля отпих от водите ...

Ръка подадох на незнаен
човек, изпаднал във беда.
Държавата ме плесна
с глас спокоен:
„Не са му нужни ...

Прекалихме
Мислехме, че ще бъде лесно
в началото още всичко да прекратим,
когато точно е най-интересно -
да спрем и ежедневието си да продължим... ...

Ще ме заключиш ли завинаги в света си виртуален, във фалшивата платформа на мечти, на новия модел живот, несъществуващ, актуален, преплитащ профили, потрети и съдби?! Ще ме оставиш ли да бъда нереална, макар да съм с тебе истинска така, да си останем все така банални, общувайки в обезличена тишина. ...

Как нараниха розовата Цанка!
Била ужасно пълна за прасе.
Приличала на хипопотамка.
Все мислела какво да се яде.
И Цанка взе, че се обиди: ...

Навън вали, но бурята е в сърцето ми.
Навън гърми, но земетръсът е в гърдите.
Цунами от болка поглъща лодката,
изпратена към теб.
Ранена чайка се изгубва в полет, ...

Мъгли обвиват върховете,
забулват тайнствени места.
През тях не ще проникнат умовете!
Само чистите сърца
ще открият световете, ...

14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той. ...

Синеоко Натали
във кошара се прозява.
- Гладничка съм, но дали
заслужава си да ставам?
Тука в топлото легло ...

НЕ КАТО БЕБЕ
Сила е да се завърнеш отново
след дни изживяни и крадени мигове!
Не ми обяснявай с никакво слово,
че си боляла по моите стихове. ...

Свърши се... Бях дотук...
Ще те изтръгна от сърцето си
на цялата си обич напук!
Няма да чакам в здрача
домофонът да иззвъни. ...

Аз знам - ще полетиш...
(на една приятелка)
Приемаш ме за даденост, нали?
На мебелите сянката съм вече!
Застанала съм тихо отстрани… ...

„Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...

Неизречени думи
Понякога да кажа много искам,
но думите остават неизречени,
ръцете ми към тебе са протегнати,
целувките говорят вместо мене. ...

Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.
Дърветата ще облекат нова премяна ...

Ту сиво - почти черно, ту изумрудено.
Ту с цвят на сини ириси.
Упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.
Стискам в шепа мидичка и камъче, ...

Имах всичко, що исках от света,
приятели, семейство, любовта...
Но нещо липсваше ми, знам това,
и сега ще ви разкажа история една!
Имах татко, но само "имах", ...

Нарисувай зеница
с овал от мечти.
И пътища после
навън нарисувай...
С контур от загадка ...

ОГНЕНО ЗАЙЧЕ
Зимна нощ е. Безснежен студ и мраз. Навън
обвива безлунна тъмнина земята.
Във стаята горещо е. В вълшебен сън
повежда баба със приказки децата. ...

ЗАЩО СЕ СРИНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА И КОЙ ИЗВЪРШИ ПЛАВНИЯ ПРЕХОД. СЯНКАТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.
С горната статия изказвам само лично мнение. Не задължавам никой да ми вярва. Ще анализирам нещата за прехода по начин, който малцина са успели да интерпретират. И така, през социализма всичко, както ...

Приятел???
Чудя се какво ли си мислиш...
сутрин, когато отвориш очи,
сгушена още в завивките топли.
Сутрин, щом се отпуснеш под душа ...

ХХХ
Не разбрах накъде
си заминаха птиците...
Над смълчано небе
със сълза във зениците ...

Снегът затрупа тихо всички пътища
и птиците отдавна са на юг...
Пристигнах вече, ето виждам къщата...
Носталгията пак ме върна тук.
Не пуши вече старият комин, ...

Прекрачи през прага унилият ден.
До зазоряване - вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ. ...

Потъват спомените в мен,
натоварени от тежестта на времето.
Животът ни минава ден след ден,
незабележимо бързо мина на мача полувремето.
Оглеждам се в очите на моите деца, ...

Димитровден
Димитровден. Голям ден за разплата.
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...

ВЪРВИ, ДУША...
В прозореца космата нощ наднича
и драска по стъклото, хапе прага;
небето с ноемврийско безразличие
над мръзнещите керемиди ляга. ...

ПЕСЕНТА НА ЦИГУЛКАТА
Кой ли иска
в този дъжд да ми говори?
Плачат капките дъждовни,
искат пак да ги прегърна! ...

Тъжно е, когато очакванията ти не бъдат оправдани. Тъжно е да виждаш всеки ден красивото лице на човека до теб, когото обичаш толкова много, знаейки, че той няма да ти отвърне със същите чувства. Но какво ли разбирам аз... аз стоя от другата страна. Най-тъжното е да знаеш, че лицето на този човек е ...

Как успя този странен наглед албинос
да издигнеш край къщата вчера?
Има сламена шапка и морков за нос
и в очите - два въглена черни.
В него спи палав глетчер. И смело дори ...

Видях ръцете ти през пролетта,
с незнайни тайни и блага дарени са,
погледна ли ги, спомням си за полските цветя,
покой не знаят и творят в забвение.
Видях косите ти през лятото, ...

Обгръщат нежно сетивата пеперудени воали
и в лунна нощ събуждат във сърцето
пориви заспали...
Усещам себе си и теб на този миг в безкрая...
отключваш със ключе вълшебно в мене ...

Като крехка стъкленица
пазя те в моите ръце.
Ще успея ли да те спася
след толкова беди.
Не знам това ли е любовта? ...

Когато ние само спим
и все още ги търпим -
те ще отнемат на словото свободата.
Да си защитим ний правата!
Бойко е майстор на манипулацията. ...