Огън, печка, студ
Заместник на Слънцето
Прекрасно огънят в дома е.
В печката гори той - дава топлина.
Той ни от Нивенна, ободряващия ...

В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...

Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...

В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...

Нали съм пълен с мъжко самочувствие,
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...

Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...

Шейна на път сред снежна буря.
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...

Небето днес е като бяла чайка,
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...

Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...

В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...

Моето слънце не изгрява от изток
и залезът не идва в точен час.
В мен душата е център на всичко
и е моят най-верен компас.
Може най-тъмният здрач в мене да свети ...

Да бях аз ябълка червена,
щях да съм най-искана жена,
а аз съм цоцла захлебена
и от плюскане ще си умра.
Да бях поне с гайтани вежди ...

... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...

"Confluence With The Eternal" от Иван Дракалиев
15/01/2024г.
гр.Бургас

Загубих връзката си с този жалък свят,
макар наивно някога да вярвах в нея.
Надявах се по-мъдър да съм от Сократ -
нещастието вместо мен да не живее...
По лунните пътеки да вървя ...

АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...

ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...

СВЕТЪЛ ЗИМЕН СЪН
... пролетта се е задала откъм мъртвите гори,
хвърляй шапката и шала и излез навън в зори,
утре ще разцъфне дрянът, минзухарчето – и то,
за зелено ще се хванат всички до – и подир сто! – ...

Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...

Измислили индусите оптимистична вяра – не се живее веднъж, а човек минава от свят в свят, от тяло в тяло. Според заслугите в битието и цъфтежа на съзнанието…
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – ...

ОГЛЕДАЛОТО
Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само. ...

ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...

Ти сънувай
Затвори си очите!
Вън се спуска нощта.
Ти сънувай косите
на красива жена! ...

Пипалцето се стрелна, уви се около сивата нишка и я издърпа надолу към събралата се тъмнина. Сивотата се разтвори в мрачната течност, енергията от нея се освободи и след миг объркване застана на края на заплетената структура и се превърна в част от нея. Пипалцето отново се издигна и започна да пресл ...

Всеки следващ опит доказва,
че и най-големият провал
е само надежда празна,
която оптимистът още не е осъзнал.
Глупавата и болезнена шега, ...

Ти търсиш в мене днес надежда,
но аз съм цялата покрита с прах.
И цялата отвънка съм изглежда...
Скала. Не ме рони. Недей че пак...
Ръцете ми ще станат клони бели ...

"И аз предчувствах те наоколо,
както предчувствах пролетта.
По ударите на сърцето си
отмервах твойто приближаване."
Из "И все не мога да повярвам" ...

Ще разтопя времето с ръцете си
и ще престане да съществува.
Да ни наричат отнесени-
не виждам и не чувам.
Годините нямат значение, ...

Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...

Никой няма да забравим,
никой няма да лишим,
и на всеки ще оставим,
туй което му дължим.
Много сме получили, ...

Той ме обича. Неясно защо.
Аз му разбърквам неделите.
И съм добра и ужасна в едно
и съм капризна с вечерите.
Първо му плача, а после се смея. ...

Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...

Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...

По повод на напъните -
да се премахне от читанките
стихотворението на Иван Вазов
„Аз съм българче“
В жилите си ...

Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...