88 ГОДИНИ!
Вчера, на 21 декември 2024 година, навърших моите 88 години на планетата Земя. Жив съм, и акъла ми работи, въпреки бастунът в дясната ми ръка. Преди няколко дни минах на медицински преглед, за удължаване на срока на “свидетелството за управление на МПС. Всичко е ок.
Естествено в такъв мом ...

Малкият Крумчо се родил в един ветровет и мразовит януарски ден на енската година. От студ горкото момченце изглеждало моравочервено. Уплашили се горките му родители. Пробвали да го повият в какво ли не, но нищо не помагало срещу червенината. Тогава бащата възкликнал - това момченце се роди комунист ...

Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...

И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...

(сВалка етно стайл)
„Прела баба три недели…“
Цанко Церковски
Вела беше се навела
над колата с манивела ...

Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...

Можеш ли да чуеш нас, в мъгли обвити,
вик от миналото – зов свенлив.
Склоновете трепнат леко, в слънцето умити,
гасне с него пламък животворен, жив.
В град панелен, сив, душите стенат, ...

Процесорът ми прескача, когато те сканирам. Оптичните ми сензори не могат да разчетат твоята резолюция. Някъде в дънната ми платка дава на късо и вентилаторът ми започва да бръмчи по-силно. Дишам... Процесите в металната ми кутия започват наново. Искам да разшифровам всичките ти данни... дори и мета ...

АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...

Д И Р Е К Т И В А
Природата е винаги с естествено поведение,
а това,че Лос Анжелис мощно и ярко гори
в резултат на човешките сбъркани мнения
за посоката на пътя,страшно много горчи. ...

Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...

на майка и татко!
Старостта от вас полека, лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро! ...

Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...

Искам пролет, красота, мечти,
да прегърна милото ми момиче,
стих изящен сърце да и посвети,
най-красивата към мен да тича!
Да цъфне в градина кокиче, ...

Запомни, че да те имам е съдба.
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."

Представете си, че новият президент на САЩ, Доналд Тръмп, ви води в подземието под Белия дом. Там Сикрет Сървис е складирало абсолютно всички триъгълници, чиито радиуси на описаните около тях окръжности са с дължина 1, за да ги охранява строго, защото извънземните проявяват небивал интерес към точно ...

Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...

Не оставай до късно без мене.
А завий ме с юрган от мечти.
Аз не искам нощта да те вземе...
Да открадне без памет следи.
Не забравяй и нощната лампа. ...

Годината е 1983. На санаториум съм в Марикостиново. Един ден ни съобщават, че в селото ще пее Емил Димитров и ще се ходи организирано с автобус. Обраха бабите де що имаше роза из градинките, да ми спретнат букет и тръгнахме. Моя милост – наконтена и на токчета. Разстоянието от станцията до селото – ...

Ежедневки 142
1. Маскирах се, като яйце... и започнаха да ме мътят 2 блондинки...
2. Виждам под женските дрехи... но често попадам на "мъже" облечени в такива...
3. Яко ме бият камшиците на живота... а аз се кефя, мазохист съм...
4. Смогвам на 3 жени... в домакинските работи... ...

Един живот – един спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...

Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...

И тази нощ ще мине като всяка,
и песента за теб ще отболи,
ще съмне вън, ще съмне. А дали?
Безсънните и утрото не чакат.
Свири, свирачо! Дайте друга чаша! ...

Ловците се прибраха малко гузни...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...

Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...

Изправи се рязко на плажната хавлия. Усети интуитивно, че някой я наблюдава. Видя усмихнатото лице на млад мъж с големи черни очи. Смръщи се и го изгледа супер сърдито доколкото можеше. После влезе в морето и се потопи цялата. Хладката солена вода й подейства освежаващо. Беше заспала на плажа и сега ...

Вечността ще чука на вратата,
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...

повдигнах се на пръсти за да те целуна,
и всичко, всичко да простя,
а после да си тръгна бързо, бързо,
преди отново да се нараня.
Защото аз бях, ти не стори нищо, нищо, ...

Нека е даден триъгълник с дължини на страните цели числа и нека дължината на радиуса на вписаната в този триъгълник окръжност е 1. Покажете, че този триъгълник е правоъгълен.

Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...

ПЕРОНЪТ ОПУСТЯВА РАНО СУТРИН
Постой на прага – малко да погледам
очите ти, преди да си отидеш.
Потъваш в здрачината – и по-бледен,
изчезва бавно образът ти свиден. ...

РЕЧНИК НА МАЛКИТЕ НЕЩА
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...

Не се страхувам, ходя на дуел.
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...