Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
384.3K результатов
Грамада от премълчани думи
🇧🇬
ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
Океан – голям и безкраен, над него друга една безкрайност – небето, каращо вълните да танцуват отразените в тях звезди.
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
Внезапно я прекъснах
- Но вие казахте, че…
- Ти, ти… - спря ме тя меко - Със Смъртта всички са на „ти“. Неизбежно близки. Аз винаги съм с вас – не знаете кога и как ще се срещнем – може на банкет, може в тоалетната, може при запек, може върху жена1 може пред камера и микрофон, може в съня…
- Обаче, ...
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
Пуйетът ерген най-често е женен,
плешив и със мазно коремче.
Талантът му също е маломерен,
другар му е пълното кенче.
Владее назубрено два-три мурафета ...
Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
Безмълвно поседя и без да каже
защо тъга в сърцето ѝ горѝ,
разсърди се по повод маловажен
нощта и си отиде призори.
Такава си е – горда, саможива, ...
Дийп Пърпъл - Магистрална звезда
Колата ми не ще я вземе някой.
По цялата земя ще мина с нея.
Колата ми не ще я изпреварят,
разбива скоростта и на звука. ...
Кръстопътищата могат да са светли!
Светли като първи пролетни лъчи.
Периодите на избори са цветни -
досущ художнически маслени бои.
Вървим по хиляди кръстосани пътеки ...
Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
Защо началото е толкова хубаво и кратко
бягаме от различно време между нас
да затрия с лека ръка, да знам,че подсъзнателно после ще ме боли
хей така..
Какво ме кара да го направя ...
Чаках вече пред онова бюро за работа. По-нетърпеливите притъпваха от крак на крак, поглеждаха към прозореца, после към вратата, в очакване те да са избранниците.
Гошо мина набързо
- Как е - попита
- Добре спазвам съветите които ми даде - усмихнато му отговорих - Една бира ще пийнеш ли
- Някой друг п ...
Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...
Земята е планетата на хляба.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен – ...
"Усмивки от светлото детство" - 6. Концерт на група "Пи Пи Пи"
🇧🇬
Концерт на група „Пи Пи Пи“
Още в детската градина бяхме неразделни - трите верни приятелки Пи Пи Пи – Петя, Поли и Пепи, въпреки че не си приличахме въобще – Петя бе мургава, с черни очи като маслини; Поли беше с кафяви очи и къдрава коса, а аз бях руса и зеленоока. Това не ни пречеше да сме неразд ...
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Не ме оставя да се ровя в нищета,
събужда думи в песен неизпята.
Там смъртно наранения прости ...
Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
От коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" една подписка набира скорост. Тя е за преименуване на известната столична улица "Граф Игнатиев" на "Алексей Навални". Инициатор на идеята е депутатът от коалицията Манол Петков. Лично аз съм изумен от подобно безумие. Не си спомням Навални ...