(“Очите ти гълъбо, очите ти
малки вселени са очите ти.”
Вида Пиронкова - “Гълъбо”)
Очите ти, скъпи, очите ти,
залюляват мечтите ми в люлка. ...

И се отказах да блестя ,
защото блясъкът ми дразнел .
Приемах сивотата на деня ,
общувах с хора без души ,
със хора празни . ...

С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век ...

Детство. Баба. Огнище.
Дълги полици. Нектар.
Вишни. Ограда. Градище.
Огън. Жито и Дар.
Песен. Папури. Реката. ...

Вятърът търкаля облак
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме. ...

Най-закъснялото ‘‘Обичам те…‘‘
На Георги и Павлин!
Скъпи братя, почивайте в мир!
Колко пъти, с години преживяно,
на какво ли не, учи ни животът… ...

Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...

Камък камък избива!
Бели пари за черни избори!
Кел файда от богат речник, като политкоректността и толерантността са ми бедни 🙄​
Мечтите са капан за бегълци;
- Жената най се ядосва като не ѝ противореча. Добре, че не може да чете мисли! ...

ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...

Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...

Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...

Две калинки под глогинки,
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...

Искам, Аз да съм!
Искам и да бъда...
Живот, като в сън -
мечта или присъда.
Какво ли, Аз не бях? ...

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...
Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш.
Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност
и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.
Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая ...

Не ни стига позора
от толкоз полит-тапири –
нашите си,
та на всичко отгоре (за сеир)
и ... юродиви: ...

Странно как
не отговоряш,
а на линия си от час.
Искаш пак
да злепоставяш ...

Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...

Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...

В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна. ...

В крилете на прелетни птици,
багрите пърхат и дишат,
есенното пъстролистие,
събужда шарени мисли.
И ме връща във младост, ...

роза - ва̀рта на
арменски - свишесвѐт и
любвемироглѐд

добруването
най завѝси от това -
сърце далѝ си

Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...

3.
Нишката на спомените ми се губи, как и защо, след много години митарства из градове и паланки по поречието на реката, баба и дядо се установили в Русе завинаги. Навярно градът е успял да ги приласкае и благодушно е разтворил обятията си за тях… Може би тук са съзрели онази искрица надежда, която ...

Димитровден
Днес празник е народен, празник голям,
на Свети Димитър той е назован.
Празник на овчарите и на ратаите
лятото свърши и реколтата е в хамбарите. ...

Очепрекарвам си Фейсбука и постоянно попадам на много люти приказки. В един пост попадам на следния текст:
'BRICS е чудесен пример за негодници, неудачници и долнопробни хора, които се обединяват срещу успешните и умните, за да изглежда, че количеството е по-важно от качеството. Но диваците и варвар ...

Край морето
през нощта
без сърцето
с любовта.
С чаша водка ...

ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Помахай за поздрав,
усмивки раздай.
Бъди синьо- розов,
късмет пожелай. ...

ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои, ...

Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...

Понеже си имаме марка изпитана –
„българската замянка“,
как не сме се сетили да опитаме
с Евросъюза трампа
(та белким просветне ни на хоризонта): ...

Бавно отпивам. Глътка по глътка.
Не съм Сократ. Не зная коя
е последна. И не броя.
Моята гара е без коловози.
Утрото е начало. Денят – благодат. ...

Във утрото се ражда любовта,
докосва всяко кътче на душата,
понесла с есенни крила
усмивката красива на мечтата.
Живее в цветовете на деня, ...