Бели пеперуди, люпят се в небето.
Толкова красиви,
искам да ги хвана с моите ръчички, да ги уловя и в хербарий да ги закача.
За да имам лятос спомен за летежа,
с който ме въртяхте в вашите рояци. ...

О, тез клинични пътеки,
за безпаричните – преки
писти летищни към Лèта.
А Касата плаща им
колкото за билета.

Рано ми е да заспивам
Рано ми е да заспивам,
още светло е навън,
пада сняг и те откривам –
не, не искам да е сън! ...

Не съм различен, нито по- особен
от теб и него, нито пък от нея...
Често битието ме тормози,
но аз не спирам честно да живея.
И в мен сълзите бликват ми от болка, ...

Слънцето изсипва без пощада
от небето огнени стрели,
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.
Но животът тука не умира ...

За малко ти дойде...
По някаква случайност може би...
Дойде , но някак си остана!
И сега те няма, вече не боли,
но остана спомен, като жива рана! ...

Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.
Барутодумен, мегаломамен изтърсак ...

Джъд лежеше буден и не смееше да отвори очи. Ами ако отново се окажеше в светилището на Сабазий? Нямаше да може да понесе още един повтарящ се ден! Но нали вчерашният беше последен! Те бяха успели да излетят и той не беше умрял. За първи път от толкова дни беше заспал в удобно легло, и то близо до м ...

Пущинакът днешен
вековна гора се зовеше.
... Беше!

(18+)
Беше от онези сутрини, когато трябваше пак да става за работа и единственото спасение за мъж от делничната сивота можеше да бъде един бърз секс в топлото легло.
Но жена му вече беше станала и си оправяше грима в другата стая. Такива мераци не ѝ минаваха през ума. Мислеше за друго - кариера, гр ...

Като че сега света открих.
И погледът ти като струя
светлина божествена покри
лицето ми. За да те чуя,
забравила бих всеки шум - ...

ГЛАВА ПЕТА
Ню Йорк
имение Роуз гарден
11,30 ч.
Вези Бронксли и неговият домакин бретерът Ричард Стоктъм играеха партия шах. Бяха се настанили удобно във всекидневната на къщата му до една антична индийска шах маса. ...

Когато сутрин отвориш очи,
света поглеждаш с надежда.
И някак си смирено ставаш ти
и тръгваш по безкрайните пътеки.
С всяка стъпка света ти се разпада, ...

Иванчо: Тате, чух, че някои жени си купували дълги краставици не за да ги ядат.
Бащата: Правилно си чул, сине.
Иванчо: Но за какво ги използват тогава?
Бащата: За да си простират долното бельо.

ЗАДЕН ИЗХОД ОТ СПЕКТАКЪЛА
Панаирът приключи по-рано и вчера в града
бързо сгънаха всички сергии и шарени шатри,
после циганка мете из главната с твърда метла,
и в чували натъпка билети и смачкани карти. ...

Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...

От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...

Бармана отвори леко крана за бира и кехлибарената течност потече в приготвената наклонена халба. Гъста снежно бяла пияна се надигагна бавно отстъпвайки място на прииждащото пиво, докато не застана отгоре на халбата като снежна шапка, а мъничка капчица се плъзна по потната стъклената чаша докато барм ...

„Майче, правилно
как се живее?“ - „Чеде,
знай, че образец
е Младенецът -
Грехоизкупител и ...

Сълзи в очите, с дъх на мастика
една любима песен, един стих
на Слави ли е, на бенда ли, глас на Деси
пълнят ми душичката
Не искам да виждам никого и искам всеки да го видя в душата ...

Народни поете, и на теб посягат,
да спрат свещения ти глас желаят!
Да убият родното ръце протягат,
докога, българи, гаврите ще траят!?
Слепци политиците наричам, ...

За вас съм Никой,
може би от Някъде,
там вероятно няма Нищо,
но пък плътта ми тя е Някой,
поела смело пътя си за Никъде ...

На два остри кола
е вързан животът.
Висят по него
красиви възможности
захапани ...

В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...

Порнографско потребление
е малко добро,
ала нейно измишление
голямо е зло.
Силикон-грозота ...

Любов тъй страстна и гореща,
любов тъй омайна, наслада носеща.
В две сърца тя се породи,
когато се открихме аз и ти.
Две съдби преплетени, ...

През тръни към звездите аз вървя.
Вървя...?! Не - пълзя!
Длани окървавени и нозе - олово
молят за покой. И тежко слово
на език ми тегне... Но мълчи уста! ...

Разнообразяване – свеж въздух от кенефа…
хххх
Трагедия – постигането на целта е край на приключението…
хххх
Законът – опит със сенокосачка да естетизираш гората… ...

Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...

Накрая се отдръпваше и лятото,
като вълна прибра се към морето.
Машините прибираха посятото.
Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…
Застинали на кея те го викаха, ...

Частица от света
Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света. ...

Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...