СЛЕДДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Спря ли да римува тишината
на дъжда кристалните сонети?
В локвите заплува листопадът,
лодчица сковал от цветовете. ...

Не минавай по лесния път!
Уж летиш – все пред някого лазиш.
Там жарава пред входа в отвъд
очертала е надпис: „Омраза“.
Там блещука сред дим зарево ...

Срам ме е да гледам новини.
Срам ме е да слушам коментари.
Сън не идва, ала как се спи
щом ме инжектират със кошмари?
Лошотия в ехото кънти ...

Среднощ дочула се е новина,
сред блато във вековната гора,
знак лунно-календарно положителен,
от днес светулките са в периода размножителен.
Комарите наскачаха в тревата, ...

Някога, в недалечни времена,
така беше в нашата страна -
монументи всякаква рода
строяха с парите на народа.
Събличаха от потният му гръб ...

1. Новото „Време разделно“
Сред огнени вихри, зад облаци сиви,
на заник се скри умореното слънце,
в полята, в засетите есенни ниви,
заспива в сън зимен златистото зрънце. ...

Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...

О, сънародници, вие се събудете,
ако обичате отечеството ни свято!
То е нашата майка, нашето цвете,
за което толкова кръв е пролята!
О, силен български дух, стресни се ти, ...

Има ли усещане смъртта,
когато идва усеща ли се тя?
Има ли разлика между смъртта и любовта,
когато еднакво заравят ме в пръстта?
Има ли тя твоите очи, тези очи, ...

Миг от вечността,
очите ти допрени в моите,
изгарящи в ръцете на любовта.
Трудно ли ще бъде да
останем завинаги така ? ...

Поглед в бъдещето
Простотия, простотия,
българската орисия!
От предателства на наши
днес начело са апаши! ...

Разделя времето на две
минало и бъдеще
Стъкло - сега
счупено на безброй парченца
объркват преди и после ...

Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше ...

'' Най-важното е , да намериш душата, която да допълва твоята ''......''Любов'' от Елиф Шафак
Волвото пееше по магистралата. Е, как не,прибираме се в къщи, ако може така да се каже, камионът във фирменният паркинг, а аз у дома. Ами посрещнахме Новата година по пътищата, но такъв е животът, този койт ...

КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ
… аз изгубих ключа от потайната наша квартира
и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,
а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –
хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча. ...

Под стария ми каскет
дреме скрит бохем - аскет.
Пенсията едва ми стига,
но това не пречи на жените още да намигам.

Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...

Не, не е есе. Няма да описвам нищо повече от обикновено човешко слабоволие и недомисъл.
Какво бе изумлението ми днес да прочета една електронна статия. Нали вече всичко е във Виртуала. Вероятно не е далеч времето, когато и ние ще се пренесем в това "място злачно и упойно", дето няма физическо страда ...

Тя: Той:
Ще Не,
чакам трай си!
в дванайсет Зает съм
до втората с четвъртата ...

Пометоха думите смислени
завилнели със кръвен заряд
нестройни, космически звуците
завихрени в кръг непознат
Хармония няма, Всичко е хаос ...

След всяко поредно падение
пак съм влюбен до болка и див.
Безкомпромисен като стихотворение.
И безподобен – като мотив.
Но спрягам отново глаголи. ...

Дървото на вдовиците
Дървото живееше повече от столетие до вратата на селското гробище. Вече не бяха живи хората, знаещи кой кога го бе посадил до чешмата. Яко, здраво, с дълбоки жилести корени, с дебел дънер и набраздена кора, то разперваше клони криле над белите кръстове. Върху тях като черни сърц ...

Един ден сърцето проплака:
„Спри за малко до мен, погледни ме.
Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.
Студено ми е, стопли ме.“
И душата надигна глас: ...

Притча по известната приказка
Имало едно време трима братя.
Баща им имал тях и една златна ябълка, която всяка година раждала много златни ябълки.
Но дошло му времето, отишъл си стареца. На смъртния одър заръчал на синовете си да пазят златната ябълка, която била тяхното богатство.
Обаче големият бр ...

Звездички от небето падат
бели, заснежени и красиви!
Толкова наслада дават,
правят всички ни щастливи.
Нежно те лицето галят, ...

Елементарно – ще каже някой – включваш го в контакта и той ти студи ракията и салатката ! … И дори и не подозира колко хилядолетна мъдрост му е заключена вътре.
Та – всеизвестно е, че неговата работа е да изсмуче топлината от камерата си и да я изхвърли навън, което правят и стандартните климатици. ...

Всеки ред душата ми разкрива,
всеки стих за тебе е в нощта.
Всяка дума като въглен пари,
всяка дума носи любовта.
Моя обич толкова вълшебна, ...

Хирургически възстановена девственост наказателният кодекс наричал престъпление, сякаш жената е пломбирана за гаранционен срок стока.
Тури ми халка дама втора употреба с биосертификат за първа, но джентълмен не обжалва в комисията за защита на потребителя.

Харесвам редките мнение на Ранрозар. Обича лееекичко да ме боцне, при това запазвайки интелигентен вид и възпитано поведение.
Благодарен съм му, че дава подтик да ровна из знанията си, да направя справки в материелите, да дообясня и разбия нечии илюзии или неверни впечатления.
Та и сега.
Хубаво е чо ...

Нищо лично - той ми каза -
Просто нямаш си крила.
И гледам как на чавки разни
дава китки и цветя.
Направи всички свои жрици, ...

СОФИЙСКА НОЩ
Гаснат кухните. Светват спалните.
Само аз мухавея се вън.
И – подир новините – баналните,
цяла София ляга за сън. ...

ОТ УМРЯЛ ПИСМО
Получих в електронните си пощи
от непознат човечец кратък стих.
Не знам какво натиснах, ала снощи
e–mail–а – без да искам, го изтрих. ...