В моя сън отново те видях,
той за мене беше като рай,
рай, без път назад да има,
рай, в който бяхме ти и аз.
Слънцето усмихва се отгоре, ...

Какво е настоящето без минало.
Всеки от нас има минало.
Но важно е само СЕГА.
Сега са твои моите тяло и душа.
Сега съм с теб и ти си с мен. ...

В душата се загнездват чувства,
пропити с радост и тъга,
а в сърцето обич буйства,
не съм готова за това!
Напред-назад завъртам колелото ...

Студено е, а аз горя. Мъгла е, но навън е ясно. И сякаш раждам се всеки път, когато се усмихнеш, а мислех, че отдавна съм умряла. И харесва ми, а уж от това бягах...
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...

КОЛЕДНА ЕЛХА
Дарявам ви Коледна елха
за бъдното Рождество човешко –
елха на човешките права,
освобождение от робство тежко… ...

Подмазване. Само това разчиташе Наталия в очите на своя първи издател.
И двамата знаеха, че имат нужда един от друг, и двамата бяха наясно какво се търси на пазара... Само секунда оставаше да постави подписа си върху идеалния договор, който я правеше дама във висшето общество. Световна известност, к ...

- Здравей, скъпа!
- Здрасти, скъпичък!
- Как е при теб днес?
- Обичайната скука. А при теб?
- Същата лудница. ...

Изгрях като слънце в облачен ден,
усмихнах се ведро, но не от небето,
след ледени дни и вятър студен
изгрях във очите ти и стоплих сърцето.
Изгрях като слънце, стопих ледове, ...

мразя тази тъга
тя е сякаш ръка изотникъде
която ме сграбчва
направо за гърлото
и изстисква ...

Небето е разлистило
звезди,
усмихнали простора.
Луната приюти
безмълвен вик ...

Аз искам
Аз искам винаги да си такава...
Красива като любовта.
Достойна ти да си за слава.
Да си най-скъпата в света! ...

Защо?
Исках да си далече и вече женен,
да откриеш правилната жена.
Но защо, обвързан и вече семеен,
не чувствам в мен радостта? ...

Народе мой, защо си тъй заспал?
(Нямаш ли ти идеал?)
Защо те води некадърен генерал?
Събуди се, просто племе!
В кал затънало си до колене! ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Сиромах човек - жив дявол ...

Очите ми, едни такива влажни,
аха да се усмихнат - и потичат.
Тя, сухотата, в тях не е позната
и винаги за нещо все ме питат.
Току да се опитам да им кажа - ...

Така си мрем, така се случва. Друже мой, довиждане, без слово,
Къде разбрани и къде нечути... усмихни се и бъди щастлив:
Без намек за благополучие да умреш - то не е нищо ново,
този картонен свят ще се срути. както не е ново да си жив.
Сергей Есенин ...

Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелст ...

Не искам да идва денят,
наситен с убийствена болка,
не искам онова утро -
сиво и мрачно,
изпълнено с меланхолия. ...

Поглед - кафяво във кафяво,
потъват мислите им, всичко.
Закъсняла, закъсняла
е тази среща непривична.
Той е мъртъв, тя е мъртва. ...

Напиши ми писмо! И не почвай с "Любими".
Ненапразно си поетеса.
Любовта си приспиваш... Преди бялата зима.
Сълза по стъклото пълзеше...
А каза - за мене си палила свещ... ...

Декемврийско слънчице пече
и се трупат в парка всички.
Важно съзтезание тече -
Гран При на бебешките терлички.
Пръв реди се княз Стилиян, ...

Под звездите
във дъжда
ще танцувам.
Плавна стъпка. Приближавам.
Достигам ...

Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. ...

... пътят към Теб...
(Три пъти мери, един път режи…)
Два пъти ме мери. Не артиса
нищичко от мене, дето ряза.
Малко съм чепата и съм клисава. ...

Пада бялата премяна,
под сърцето звън трепти -
иде време изгревно.
Изгряват нашите звезди -
на добрите ни усмивки, ...

Има неща в живота, за които винаги ще съжаляваме, че не сме опитали. Затова трябва да опитваме постоянно, за да разберем нещата в живота, защото може повече никога да не се повторят и един ден ще съжаляваме за пропуснатия шанс!
Ето, например, такава е ситуацията с любовта. Пропуснатият шанс за едни ...

Не разбирам. Светът ли е объркан,
или може би е грешката в мен?
Очите си аз миг по миг потърквам -
светът е все така студен, студен.
И хората усмивките си крият, ...

Завинаги в сърцето ми
Ние бяхме около 30 хлапета, после бяхме 15 и накрая 6. И все пак помня имената на всички тях. Никога няма да ги забравя, защото имаме толкова общи спомени и емоции.
Бих искала да върна времето назад - при хубавите и лоши моменти, които прекарахме заедно. Всички поеха по различн ...

Бледото слънце бавно обагряше хоризонта над притихналите заснежени ели. Утрото се промъкваше безшумно, на пръсти, сякаш се страхуваше да не събуди някого. Само след по-малко от час вече щеше необезпокоявано да се стеле над хребетите и да наблюдава раздвижването на света. Но сега беше още рано. Нощта ...

Бавно се прокрадват във главата ми
няколко постни слова!
Трудно се вписват в съдбата ми
и слабо те описват любовта!
Невзрачни са и нищо не казват! ...

Тежки мисли
като кални обувки
тътри сивият ден.
В огледалните локви се гуши
монотонен дъждовен рефрен. ...

Ако искаш да ти бъда
коледен подарък,
не ме очаквай -
във чувалче!...
Недей ме иска ...

Всички същите
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...