Рефрен
Стъпки по пясъка тичат към мен.
Малко момиче. Измислен рефрен.
Вятър се смее в косите му летни.
Тича в ръцете със своите чехли. ...

Скъпа моя, сънувана, пред трудно дълго изпитание
изправена си ти. Волята ти ще изпитваш в тези дни.
Макар и отдалеч, ще те подкрепям и с нежно внимание
ще те обсипвам всеки ден, знаеш точно колко скъпа си ми ти.
Прелестна моя, фантастична в своята красота, ...

Самотно цвете
Самотно цвете сред полето,
с увяхнал цвят, с окършени листа,
люлее се под напора на ветровете,
за "Сбогом" маха на света... ...

а аз ще се изгубя в тъмнината
и девет пъти ще се връщам и отивам,
но ти не се обръщай, а почакай.
Мога да се крия, някак свикнах...
Мога и да бягам, вече мога. ...

континуум
казваш ми че
трябва да заминеш временно
но аз зная колко безбрежна е вечността
на всички неща ...

Коледна звезда ми
запали!
С усмивка грейнала
сърцето ми
стопли! ...

В моя сън отново те видях,
той за мене беше като рай,
рай, без път назад да има,
рай, в който бяхме ти и аз.
Слънцето усмихва се отгоре, ...

Какво е настоящето без минало.
Всеки от нас има минало.
Но важно е само СЕГА.
Сега са твои моите тяло и душа.
Сега съм с теб и ти си с мен. ...

В душата се загнездват чувства,
пропити с радост и тъга,
а в сърцето обич буйства,
не съм готова за това!
Напред-назад завъртам колелото ...

Студено е, а аз горя. Мъгла е, но навън е ясно. И сякаш раждам се всеки път, когато се усмихнеш, а мислех, че отдавна съм умряла. И харесва ми, а уж от това бягах...
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...

КОЛЕДНА ЕЛХА
Дарявам ви Коледна елха
за бъдното Рождество човешко –
елха на човешките права,
освобождение от робство тежко… ...

Подмазване. Само това разчиташе Наталия в очите на своя първи издател.
И двамата знаеха, че имат нужда един от друг, и двамата бяха наясно какво се търси на пазара... Само секунда оставаше да постави подписа си върху идеалния договор, който я правеше дама във висшето общество. Световна известност, к ...

- Здравей, скъпа!
- Здрасти, скъпичък!
- Как е при теб днес?
- Обичайната скука. А при теб?
- Същата лудница. ...

Изгрях като слънце в облачен ден,
усмихнах се ведро, но не от небето,
след ледени дни и вятър студен
изгрях във очите ти и стоплих сърцето.
Изгрях като слънце, стопих ледове, ...

мразя тази тъга
тя е сякаш ръка изотникъде
която ме сграбчва
направо за гърлото
и изстисква ...

Небето е разлистило
звезди,
усмихнали простора.
Луната приюти
безмълвен вик ...

Аз искам
Аз искам винаги да си такава...
Красива като любовта.
Достойна ти да си за слава.
Да си най-скъпата в света! ...

Защо?
Исках да си далече и вече женен,
да откриеш правилната жена.
Но защо, обвързан и вече семеен,
не чувствам в мен радостта? ...

Народе мой, защо си тъй заспал?
(Нямаш ли ти идеал?)
Защо те води некадърен генерал?
Събуди се, просто племе!
В кал затънало си до колене! ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Сиромах човек - жив дявол ...

Очите ми, едни такива влажни,
аха да се усмихнат - и потичат.
Тя, сухотата, в тях не е позната
и винаги за нещо все ме питат.
Току да се опитам да им кажа - ...

Така си мрем, така се случва. Друже мой, довиждане, без слово,
Къде разбрани и къде нечути... усмихни се и бъди щастлив:
Без намек за благополучие да умреш - то не е нищо ново,
този картонен свят ще се срути. както не е ново да си жив.
Сергей Есенин ...

Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелст ...

Не искам да идва денят,
наситен с убийствена болка,
не искам онова утро -
сиво и мрачно,
изпълнено с меланхолия. ...

Поглед - кафяво във кафяво,
потъват мислите им, всичко.
Закъсняла, закъсняла
е тази среща непривична.
Той е мъртъв, тя е мъртва. ...

Напиши ми писмо! И не почвай с "Любими".
Ненапразно си поетеса.
Любовта си приспиваш... Преди бялата зима.
Сълза по стъклото пълзеше...
А каза - за мене си палила свещ... ...

Декемврийско слънчице пече
и се трупат в парка всички.
Важно съзтезание тече -
Гран При на бебешките терлички.
Пръв реди се княз Стилиян, ...

Под звездите
във дъжда
ще танцувам.
Плавна стъпка. Приближавам.
Достигам ...

Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. ...