Бетина е дребна красива млада жена, с дълги коси и фини черти. Иначе - доста енергична. Разправи ни, че учила донякъде за диетолог, но не е завършила. После работила в няколко големи фирми. И ето че сега ни се явяваше шеф на мен и на румънеца Радиш. Работела известно време в Щатите същото, каквото и ...

Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват,
обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам и песента на дърветата, ...

Огнен кръст във Тъмнината,
белязал дните мои,
сочи криволичеща пътека
със светлина, по-ярка
от тази на слънцето. ...

На кръстопът съм.
А пътища няма.
Докосва ме само мъглата...
и вятърът - колко потайно
и злорадо в студеното ...

Над скалите , там далече
се подава луната вече
нощен мрак се спуска
над душата и сърцето леден
сам стоя в мрака, ...

По пътя днес видях те аз стократно,
лицето ти се рееше навред...
Прелитах покрай теб и пак обратно
те виждах светеща във всеки слънчоглед.
Златисти вятърът понасяше косите ти, ...

Красив е лупингът прощален на ятата,
есента през клоните наднича,
уморих се, натежаха ми крилата,
не искам повече да бъда птица.
Сега си търся малка златна клетка, ...

Синьото, което е в очите ти, блести -
помолих Бог да ми го подари.
И в сънищата, и в мечтите ни
ни срещат сини бъднини…
В мен ти звучиш като камбана - ...

Последно за "Тиквичките"...
И без друго разказах повече от позволеното.
Ще ми се да се е случило... Но, кой знае???
Б.
- Вдигам тази чаша и пия за ваше здраве! Нека тази прекрасна вечер да бъде посветена на този, който бе така добър да ни събере тук – в тази вълшебна Планина! ...

Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...

Надя отвори прозореца и се вгледа в небето. Беше индигово – синьо, обсипано с безброй звезди, красиво и някак... близко. Пренесе се години назад, когато беше малко момиченце с лунички по носа, весела и приказлива, както всяко дете. Често вечер преди да заспят, майка й четеше приказки. Най – любимата ...

Пеперуда
Пеперудата пърха игрива,
тя отнася последния дъх на лятото със себе си щастлива,
волна е като морски бриз,
за ценителите на красивото е сюрприз, ...

Парадокс на овощарството: ако непрекъснато засаждаш ябълката на раздора, накрая ще стигнеш до кривата круша...

Едно небе изгрява в синева,
когато някой с обич я запали
С една мечта покълва любовта,
когато си отиде оня залез.
И в моя ден надеждата лети, ...

На сутринта какво ще ми остане,
когато ти от мене си заминеш?
Едничък спомен, който няма да престане,
да ми нашепва твойто име!
Ще помня още алените устни ...

От малки,
още от деца,
а даже и преди това,
изваяла е в нашите сърца
вълшебницата, ...

Зареяна в небесните звезди,
прегръщат ме безкрайни ширини,
съзрях мъниста - твоите очи,
проблясъци на искрени сълзи.
Въздух вдишах - бяла светлина, ...

Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...

Последна гара.
Закъсняли влакове.
С протъркани обувки - съвестта
очаква да прегърне
пак вината ...

В стаята е вече притъмнено,
завесите са спуснати сега,
между нас протекла е плътската искра.
Тази вечер няма нищо забранено,
перверзно, изкривено - само чувството на ерос, ...

Пази се, любов
Не унивай, любов, аз ще се върна,
не плачи и за мене недей да тъжиш,
недей, не проклинай, не ще ти отвърна,
до лудост дори по мен да крещиш. ...

Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...

Изборът
Тръпка и желание,
страх от разочорование.
Неизвестното ли да опиташ
или на сигурното да разчиташ. ...

И в теб ли любовта е стон,
във който плачат звуци от цигулка?
Сбогуване със светъл дом,
с догарящи във нищото светулки.
Не отговаряй, не сега. ...

Защо го обичаш, сърце,
сякаш е единствен на света?
Неговите лъжи те разделиха на две,
защо пазиш любовта?
Нима ще отречеш ти, ...

Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра... ...

Сълзите ми са заради лука,
забравила съм болката от тебе,
изстрадах те, взех си поука
и нов в безкрайното море на мен гребе...
Той всеки ден открива истини, ...

Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай, ...

Sometimes I see the pulse
numb I feel,
so unreal.
Blood on my lips I taste the heavy lead.
What can I find behind the mirror, ...

Велина беше най-лъчезарното дете, което някога хората бяха виждали в селото. Кротко и вечно усмихнато, то печелеше симпатиите на всички от пръв поглед, но щом разберяха за ”онова”, те се отдръпвах рязко настрани, сякаш беше прокажена. Тя имаше най-сините очи, които някога някой бе виждал. И едни так ...

Some Unholy War
If my man was fighting
Some unholy war
I would be behind him
Straight shook up beside him ...

Казват, че е време да порасна,
да не съм така припян и шумен,
че на седемнайсет не ми пасвало
да съм героично-неразумен.
Казват ми, че е безотговорно ...

Живеем да умрем един ден,
но искаме ли внезапната смърт?
Умираме ли за живота единствен,
или за това, че човек е станал дърт?
След смъртта започва ли нещо ново, ...

Пристан
Здравей, Утро!
Дванайсет е.
Сричам.
В очите ми твойте седемнайсет кокичета; ...

Защо нараняваме хората, които обичаме,
защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?
Защо привързаността бавно си отива,
а на нейно място омраза в душите се впива?
Защо жаждата за нежност и топлина я няма, ...