Ако някога си тръгнеш ненадейно,
на прага няма да ме видиш да заплача,
ще се усмихна, ще помахам за последно,
а ти ще кажеш: "Сбогом!" - и ще се изгубиш в здрача!
От мене няма ти да чуеш клетвите прощални, ...

Къде си?
Тук,
в реалността
или
във сънища ...

1971 година след Христа
Бе изминал близо час от завършването на смяната, а Питър Фланегън все още не се бе появил на работа. Първият помощник по охраната на “Принцесата на Египет” – Майкъл Прачет - бе видимо притеснен от липсата на началника си, но все още не се решаваше да нареди на останалите гард ...

Еньовден е – ведите са боси.
Билките ухаят на роса.
Дъх на лудост във нощта се носи,
грее горе пълната луна.
Някъде небето просветлява, ...

Някой след мен тайно следи...
Чака какво ще се случи...
И ако някой някога ме нарани,
той му разказва грубо играта.
Някой в мойте стъпки върви ...

Безкрайност е само дума,
лъжа е за ума...
Но ти ми вярваш, като казвам
”Обичам те завинаги”. Доказвам
глупостта на наивния човек ...

Днес не си ми нещо по вкуса!
Накиселяваш от лошо настроение.
Физиономии не мога да търпя!
Имам за това добро решение!
Рецептата е цяла иновация. ...

Дисциплината е обяснена като ,,чуждо рамо’’.
Самодисциплината я няма.
Често обясненото остава неразбрано.
Брегът на истината винаги е каменист.
И по него няма разпилени пясъчни мъниста – ...

Да те срещна във дъждовна нощ,
наметната със бяло
от цветовете на черешата сред двора,
вятърът да брули челото ми,
копнеещо за полет, ...

Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне
блестяща риба. Гнил планктон - ...

Приседнала в сумрака на нощта,
от мисли разни съм обзета.
Сама във нощната тъма,
сама - с шума на сто морета...
Терзае ме един въпрос ...

По тъмно съм станала днес.
Зора да посрещна в гората.
И хукнах сред уханния лес,
тананикайки песен позната.
Днес Еньо, приседнал, ще кърпи ...

искаш ли ме...
искаш ли ме силно...
искаш ли да ме...
искаш ли да ме притиснеш...
искаш ли да ме усетиш... ...

Ще позволиш ли да те нарисувам,
да те извая, в стих да те опиша...
И биенето на сърцето ти да чувам,
по теб душата плахо да въздиша.
Да те докосна ще ми разрешиш ли? ...

Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса, ...

Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта ...

Розово прасенце
в кочината си грухти,
а навън калинка свежа
в облаците си лети.

Полунощ е... А погледът рее в звездите...
Усещах кожата, мириса - на косите...
До мене, в леглото, любовта ми лежеше - заспала...
Колко време се търсят душите след залез?
Прегърнах я, силно... Сякаш ще бяга... ...

Лека нощ.
Да бъде нежна.
Да бъде в моите прегръдки.
Без теб сънят ми ме отвежда
в преследване от бесни хрътки. ...

Тихо пристанище няма.
И тих пристан не можеш да бъдеш.
Природата ти е такава -
наопаки дрехите ти са обърнати.
Да те затворя не мога ...

* * *
В одежди на принц и в одежди на просяк,
човек по това се познава,
че обич за всички в сърцето си носи,
и че докрай се раздава! ...

ЛИПСА
Как хубаво е, когато си до мен,
да бъдеш с мен без никакъв проблем.
Да те докосна, да те целуна, пак с мен
да бъдеш ти и да сме заедно без никакви сълзи. ...

Дълго във небето птиците кръжаха,
може би на бурята предвестник;
всички слънчеви мечти за миг умряха,
даже и за мене неизвестни.
Дълго гледах тези птици черни, ...

ИЗНЕНАДА
Всичко мога да узная
за наш'то сътворение,
но непонятно е за мене
общественото поведение… ...

Помниш ли, когато от близо те видях
и казах, че ще бъда винаги до теб,
невинните усмивки тогава не разбрах,
а само гледах лудо и ближех сладолед.
Помниш ли, че слънчев лъч ти подарих, ...

ТВОРЯ И МИ ХАРЕСВА!
Нощем, щом не мога да заспя,
търся аз утеха.
При мене идва тя
и в нощната си дреха ...

Сън сънувам,
блян бленувам.
Билки събирам,
oт сладост примирам.
Килим разстилам, ...

МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Припичам се на октомврийско слънце...
И като восък аз съм разтопен...
Мечтая си като кълнящо зрънце
да видя този хубав свят под мен. ...

Да кървиш, в зловещи рани ти обвит,
това живот ли е, или ад, кажи ми ти.
Любовта недовършена крещи,
сякаш недовършена картина за четката тъжи!
Всеки дъх разкъсва плът и кръв ...

Душа за продам имам
и на пазара аз отивам.
Там шатра ще опъна
и цена ще ù поискам.
Тя с пари се не купува, ...

Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли, ...

Болката те изгаря... но те кара да се чувстваш човек!?
Това не ни убива физически наистина, но всеки удар слага нож в раната и тя расте.
И все по-трудно е да се засмееш, да изправиш гръб и да продължиш!
Но го правиш...

Тази нощ сълзите ми не идват,
лицето ми се сбръчка в сухота,
очите като кладенци пресъхват
и цялата съм... празнота!
В главата мисли няма, само болка ...

Моят дом е мойта крепост,
аз ще го защитя,
дори да умра
от несправедливост, нелепост,
ще стигна и до свирепост. ...

"Пътища към Нищото"
Сиви тълпи -
роботи без усмивки и усти.
Улици към Ада -
магистрали за продадени души. ...

Изгубих много време с грешни хора -
мечти, живот, надежди, здраве, сън,
във клетка от забрава аз затворих
онези истинските и оставих ги навън.
Стремях се дълго, но към пусти идеали, ...

Игра на вист
На Ж.
По съвета на мъдър приятел
свойте липси зазидах на лист:
с тях играя аз вечер на вист, ...

ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН, ПРИЯТЕЛИ!
Зимзелен, вълшебно цвете!
Тайната ти знам и аз...
Шепнат ми я ветровете,
ручеи – с неземен глас. ...