Лифтиба - Дяволът
(Autori: Pietro Pelù & Federico Renzulli)
(Автори: Пиетро Пелу & Федерико Ренцули)
Giro di notte con le anime perse
Sì della famiglia io sono il ribelle ...

A Drop In The Ocean
A drop in the ocean,
A change in the weather,
I was praying that you and me might end up together.
It's like wishing for rain as I stand in the desert, ...

В сърцето ми промъкна се на пръсти,
оставяйки по пътя си звезди,
със името ти нощите си кръстих
и паднах в плен на твоите очи.
Но избледня смехът ни и изгасна ...

Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...

„Има някъде тъмна стая, без нито една искра светлина да прониква в нея. Тук винаги е тежка нощ, черна и непрогледна, тежаща колкото може да бъде една цяла вечност.
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...

Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...

Струната на моите послания
бе силна, бе звучна, бе толкова лирична...
Създадена необичайно,
подхранвана с дни.
Песните и бяха чувствени ...

Три пъти тази нощ във съня си умирах,
три пъти като сянка в света се завръщах,
три пъти светлината дирех, но не намирах,
три пъти с безнадеждност аз се загръщах.
В шарени стомни надежда наливах, ...

Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...

Лумнала
страст,
слети тела
без музика
нежна, ...

Беше краят на месец април. Ден петък - ден на майстора, около 20 часа, Ганю и Станю, както си вървяха по улица Иван Асен II изведнъж кривнаха към кино “Влайкова”. Момчетата имаха намерение да се "наковат", а инак да си пийнат подабаващо. Повод нямаше, просто поредния камерен спектакъл на софийски би ...

Давай! Вземи копнежите ми и повярвай, че са твои.
Вземи мечтите ми, направи ги свои.
Пей с мен песните на моята агония,
но знай - очите ти не мога да отворя.
Ти претопи себе си и отля момиче, ...

Избягаха. Дали ще се завърнат
при шепотния пристан на Бургас?
Децата... Не, не могат да си тръгнат -
сърцата си оставиха при нас...
Живота си побраха в раковини, ...

Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен, ...

Стиховете... страници сиротни
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции събрани във букети, ...

На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...

12 НАСТРОЕНИЕ
Напира през стъклата,
закъсняла пролет.
Съдбата си оплаква,
стария капчук! ...

Сменям талисманите
на другите
с циркулиращ
в тялото ми
хаос ...

"Мисли" на съвременен политик
ЩОМ ПО РАДИОТО ЧУЯ ДА ГОВОРЯТ
САМО ХУБАВИ ЗА МЕН НЕЩА,
ИЛИ ПО TV И В ПРЕСАТА ДА СПОРЯТ
В МОЯ ПОЛЗА, БЕЗ ДА ЩА, ...

Има приказка една
от много стари времена,
как на българския бряг
дохожда конница със силен бяг.
Водил я добър и смел юнак, ...

Човекът е семе прокълнато,
но за някой е бреме,
даже това да докаже -
чрез покълване.

Не аз, не!
Вие ми дадохте това ваше безценно сърце...
С каква благодарност и радост
го поеха, треперейки, тез мои ръце.
Бях щастлива! Безумна!... Богата!... ...

ПРАГМАТИЗЪМ
Не щеме ний заплати,
ни тънки занаяти –
сал дебели връзки,
шарени на пръски… ...

Месечко, разкажи ù как я искам в мойте ръце!
Как ставам сутрин в пет да изпроводя Тъмнината...
Как стържа до синьо едно уморено лице...
Разкажи ù, бе Месечко, че ми вади душата...
Разкажи ù, за пет лъжици "Нес" и за топла водица... ...

Не знае миг спокойствие немирната душа,
не може вече дъх да си поеме...
на границата между светлина и тъмнина,
приседнала е уморена.
Над нея се издига нечовешка буря, ...

Чак сега разбирам, че във тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...

От устните ти нека пия
мечти, събрали топлина,
и с ласка - моята ръка
сълза в очите ти да скрие...
Ще ти прошепна две слова ...

МЕЧТА
Когато бях малка, имах една мечта
и тя бе да полетя.
Глупава мечта, ще кажете вий,
та нали съм човек, как бих могла да летя! ...

Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...

Преди година и половина ти ме обикна такава, каквато съм - ексцентрична, луда, различна, на настроения. Тогава не ти пречеше! Искаше ме такава, обичаше ме такава, вече не! А аз не съм се променила изобщо. Аз съм същото онова жизнерадостно момиче, което дойде с униформа и бели очила на първата ни сре ...

Спокойствието ми се срути
като Вавилонската кула.
По непредсказани маршрути
и с неизследвана молекула
твоето съществуване дните ми разтресе. ...

Този век ми е мащеха-майка -
той отвори за мене вратите
и така - от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата ...

Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.
От днес нататък ще бъда студена - ...

виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой ...

Когато външно имаш всичко, хората често си мислят, че отвърте си кофа с помия.
Покажи на света своето мнение, но без да го налагаш.
Дай ми възможност да ти подаря усмивка!
Трябва да искаш нещо силно, за да го постигнеш напълно, но за да е по–стабилно, поработи обилно!
Как може на един толкова здрав ...