Локви, кал и самота...
А пък аз безгрижно
скачам с белички крилца
и в розово виждам.
Птици две забили клюн ...

АЗ
Аз съм пътник случаен и всичко.
Аз съм мравка и звезден човек.
Аз съм тръпка, мълчание, нищо.
Аз съм миг, аз съм час, аз съм век. ...

Като ангелите
Аз зная, че си ти.
Познах те по ръцете.
Познах те по крилете,
по нежния им шум. ...

Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за ме ...

Между пристъп на болка
и уморено съзнание
заспивам в невъзможност
и граничност,
сякаш мигрената удря очите ми ...

Облагородяване
Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих
и с него аз се чувствам награден. ...

Виенско колело
Живот като виенско колело -
ту си отгоре, ту си най-отдолу.
Каквото дойде, е добре дошло,
и после пак въртиш се отначало. ...

Дъхът ти ме
отнася в
неразличими светове.
Минутите са пълни
с жажда. ...

Докосни ме,
днес падат звезди,
за миг помълчи,
тишината до нас ромоли.
И усети ли вече ...

За миг спрях да чертая. Пак за затвор някакъв говореха... Само това си мислят, бил съм в него. Майната им, техен си е, не им го искам. Те са слепи. Слепи, слепи, слепи... Погледнах през решетчицата за да се уверя. Дааа... Очите им още липсваха. Сигурно ги бяха загубили някъде. А дали чуваха? Едва ли ...

Бих могла да ти пиша...
всяка минута, всеки час, всеки ден.
Но уви... ти нищо не знаеш,
не познаваш и частица от мен.
Не знаеш ти за какво мечтая, ...

Деветият месец от календарната година - според тълковния речник.
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...

Строител станах по неволя,
започнах свят да си строя,
във съзнанието си градя го,
запълвам всяка празнота!
Основи сложих му безкрайни, ...

Аз имам сърце като никое друго,
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга, ...

"ДИВОТО ЗОВЕ"
Среднощен бяг - измамна тишина,
илюзия сияе в строшено огледало.
Луната плахо се опитва да надзърне там, където до преди секунда беше цяло.
В ъгъла меченце плюшено с детенце ...

Аз мъничко съм тъжна само...
Недей ме пита за какво,
не съм облегната на твойто рамо
и няма отговор за никое "защо".
Аз мъничко ще си поплача само ...

Обичай ме рано, с първи петли,
с първия лъч, погалил клепачи!
Обичай ме рано и не мисли,
целувки по съмнало какво ли ще значат!
Притискай ме силно с две топли ръце ...

Дали съм жива?!
О, не, умрях отдавна,
за да се родя.
И родих се пак
в свят красив за теб и мен, ...

Това странно чувство ме преследва навсякъде...
и никой не сяда до мен в автобуса.
Защото то е до мен...
като призрак, впил нокти в кожата ми
се влачи след мен... ...

Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...

Ивайло Терзийски
ДЮНА
Понеже любовта е лесна слава
и в нея всеки е досадно вещ,
душата ми сега се олюлява, ...

Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други. ...

Разговор със сърцето
Не ти ли омръзна вече, сърце,
за твоите грешки аз да плащам,
да чувстваш каквото решиш за добре
и за най-неподходящия да се хващаш... ...

Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...

Тя бе слаба. Бе наивна.
И живееше в Райските градини.
Но в живота всичко си отива -
и така от Рая си замина.
А животът - с цялата си грубост ...

В тези очи бях влюбена знаеше ти,
но студени останаха,
не позволиха
един път в тях да завали.
Студено остана и твоето сърце ...

Хладните стени
карат съня ми да трепери
в краски черно-бели,
сутрин трансформирани
в депресии и лоши мисли. ...

Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. В ...

Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия. ...

Аз помня думите ти: "Само да се стегна
и почвам нов живот!"
Но нов живот ще трябва и на мене..
Че в стария заседнах. Като идиот!
И идиотско ми е всичко - и нещата, ...

Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...

Моменти идват, тръгват си
като нечакан и далечен гост.
Гледам други, виждам тебе,
изниква и поредният въпрос:
защо звездите светят леко ...

Спирачки.
Излизам.
Не дишам.
Чужди са.
Падам. ...

Такава ми е орисията –
все да съм ти насреща,
да отпивам с целувка виното
и да разпалвам свещи.
Такава ми е орисията – ...

Красиви лъжи
Циганко стара,
верна-неверна,
своята бяла ръка
аз ти подавам, ...