Коста Мишев искаше да умре.
Подръпна панталона, който беше завързал за една от тръбите по тавана на тясното мазе, в което живееше. Тръбата изглеждаше здрава, панталонът също.
Щеше да издържи достатъчно дълго, че да може да умре.
Коста придърпа най-здравия от трите продънени стола, които притежаваше ...

Стрелките на часовникът вече сочеха към 3 и 15. Лунната светлина се прокрадваше през балдахинените завеси на прозореца. Тази светлина бе студена, металният ù отблясък се процеждаше през едрите капки дъжд, които се сипеха от небето. Тези капки, големи и мокри, като гроздови зърна се разбиваха по съкл ...

Усещане
Прокара пръсти в моите коси.
Дълбоко погледът потъна в очите,
за миг видях сбъднати мечти.
Усети ударите на сърцето ми. ...

Повей вятърът донесе,
приятен повей – на жена.
Сетивата ми разтресе,
изостри моите сетива.
Поглед отнякъде засечен – ...

Слънчо грее на небето,
често с облаче палува.
Вечер гмурва се в морето,
сутрин бодър пак изплува.
Той щастливо се усмихва – ...

Не знам как да ù го кажа,
Може би не искам...
Може би не мога...
Не знам защо, но започвам да я обичам,
по цели нощи с мисълта за нея будувам... ...

ПОЛЕТ
Посвещава се на silvina84,
която ме вдъхнови да го напиша
със стиха си: "Искам да се превърна в птица!"
С облаците във небето ...

На Ваня Панова (alexgrau)
С пожелание за успешен полет :-)
Здравей, непозната приятелко,
все още търсиш ли път
към себе си, към свободата, ...

(на Красимир Дяков)
По ръбовете на кръга от делници
погледите ни се срещнаха – в куплети,
ти даже и насън се бориш с мелници,
а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета. ...

ИЗНЕНАДАНИТЕ
Свалихме безпардонно Боговете,
безцеремонно детронирахме царете,
върховете географски покорихме,
атомни централи построихме!... ...

ЛУННА ВЕЧЕР
Рисува песни мойта мандолина...
Пригласят ù прегракнали гърла.
Крещим по пейките на селската градина.
Момчешките мечти летят с крила! ...

Когато мислиш си, че си велик,
през трупове като минаваш, мачкаш ли?
Във огледалото как срещаш своя лик?
Не свеждаш ли очите си разплакани?
Обичаш ли се, толкова жесток? ...

„Попитали мъдреца:
- Как да вляза в душата на любимия човек?
- През рана - отвърнал той
- А ако няма рана?
- Направи я!” ...

Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят, ...

Трилогия
Сън, спасение, дежа вю и може би още нещо
Част 3
Момичето... и още нещото...
Още преди земята слънцето да озари, ...

Не! Не идвай, ден,
още не! Недей!
В среднощна муза съм, творя...
Не! Не идвай, ден!
Не сега! Заета съм - ...

Обичам те,
дори когато спиш
с ръчички
свити под брадата.
Обичам те, ...

Какво е животът?
Две спирали преплетени.
Хора с борба за надмощие, власт и грешна наслада.
Хора без вяра, без прошка, без състрадание.
Хора с завист, злоба към ближния. ...

Щом сутрин отворим заедно очи.
Добро утро с целувка да си кажем.
Слънцето ни гали нежно с лъчи.
Провокира ни да се гмурнем в любовни дълбини.
Нека да послушаме парещото слънце. ...

Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...

Животът станал песен
от късмета ù чудесен
на една муха,
намерила лайна.
Като се добре наяла, ...

Пациентът Чико Чиков
Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагн ...

Някой ден, в някой пек
ще ти кажат за мен,
онзи, черният, май си замина?!
Недостатъчно бог и премного човек...
се огъна и бавно се срина... ...

Само очи затвори -
да изпълня пространството бяло
от натежала тъга,
от неискани бели мечти.
Ти очи затвори - ...

Когато се премести в апартамента на третия етаж, не забеляза дървото, макар че беше само на няколко метра от терасата ù. Около него имаше още няколко от същия вид. Заедно образуваха рехава горичка, под чиято шарена сянка, подобно на цветен патрондаш, бяха подредени автомобилите на живущите в блока. ...

Избуяли треви ме изпиват,
не остана в мен цвят медоносен,
със мокри черги ме сякаш завиват
и плодът ми умря... недоносен...
Тежки пранги краката ми влачат ...

Не ме закачай!
Днеска съм противен
и в погледа ми кървави дантели
плете омраза.
Мракът е сетивен ...

И двама крачим
Сам съм
И двама крачим
Пак сам
И вечно чакам ...

Откакто се помня, в огледалото на душата си виждам едно любопитство - къпано, ресано, гримирано и парфюмирано в продължение на сезони, обличано в обичайните обществени отношения с обичлива прецизност, отглеждано с трудолюбиво постоянство и ограмотявано с часове взиране в страниците на литературните ...

*****
лИжесвидетелства -
теоретисти
на езикова практика
***** ...

Обичам те, обичам те, любима,
животът ми без теб е немислим.
За теб съм аз готов на гилотина,
за теб жадувам с дух непобедим.
Тайничко те гледам и ревнувам, ...

Идваме празни на този свят. По същия начин и го напускаме. Но това не значи, че не оставяме кочина след себе си.
Заглавието е от сериала: Клюкарката ( Gossip Girl)
Есе
Ние, Хората. Като си кажем думата „човек”, се сещаме веднага за това същество, което диша и живее само с материалното. Защо сме мате ...

Не,
не го целувам,
а по устните му
спомени рисувам -
в затворените си очи ...

Тишина. Морето, отмаляло
след среднощна дива сприя, сладко спи.
То със бясна сила е ломяло
на брега самотен черните скали.
Хей така почива си душата ...

Разбридания ден поръбвам с рими.
И всеки бод отляво ме пробожда.
Нощта е блудница с очи незрими,
която с лунните лъчи прохожда.
Със груб канап закърпих всички рани, ...