Ще прегърна сивия вятър
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово, ...

А е толкова синьо
тази вечер небето
с бледи ласки рисува
в косите звезди –
прошепва по устните ...

Ако имах сили да извикам,
щеше ли да чуеш?
Ако можех аз да се затичам,
щеше ли след мен да тръгнеш?
И да бях опитала да си призная ...

1.
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подо ...

Ти си капка роса по цветята
и частица от синьо море.
Ти си шепа искри от дъгата
и си късче от чисто Небе.
Ти си пролетно влюбено цвете ...

Седя на ръба, пръстите ми се изплъзват, изпускам се. НЕ! Не трябваше това да е краят, не мога повярвам. Вярно е, че бях направила своите грешки, но нима не бяха просто човешки; е, явно не. Нощта се спуска, а аз си отивам. Не бързо, а стъпка по стъпка, много плавно, сякаш мога да объркам нещо. Това л ...

ПАДЕНИЕ И ПРЕЧИСТВАНЕ
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...

Наш'та лудост –
от шепа пясъчни истини,
заприличва съвсем на нормална.
Тя роди натежали,
недописани стихове - ...

Живях и с тебе и без тебе,
но никога не бих се спрял,
сърцето ми трион го реже...
душата ми... един кристал!
Денем те описвах... ...

Простовато пропадащ
негонен комплекс
в мен се вдига и прави ме важен…
Имитатор на страдащ
е лесен рефлекс… ...

Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат –
с корени, листа и рози, ...

Ветре, не съм онази птичка хвърковата.
Не ме подухвай все към стръмните скали.
Жадувам полети, но не ми стига устремът,
да стигна до желаните от мен звезди.
Така треперя, че душата ми се стиска, ...

Концерт за луна и пиано:
А пътеката лунна едва
бе завила в омая, припряно
свойта тиха безбрежна тъга.
Пианистът докосна тъй леко ...

На себе си не мога да простя,
че в нощите самотни
още в спомените с тебе тичам,
те така са ми удобни.
И в топлото легло заспивам с усмивка и сълза… ...

Какво направи, момиче...?
Какво направи, че в сфера от любов
попаднах аз?
Какво направи, та светът ми празен е без теб?
Какво направи, че сутрин с твоя образ да се будя, ...

Вдъхновено от прекрасната песен "Лунният принц"
Благодарности на Бойко Иванов (me6)
и Геновеве Цандева (bardluna)
Ти си всъщност Принцът Лунен,
а аз - твоето момиче. ...

ПИСМО ДО АЧЕТО
(Дано някога ме разбереш...)
Не ми харесва, когато ме лъжат.
Просто защото ми става по-тъжно...
Сегашните ви трикове са ми излишни. ...

Намираме се в най-бедната част на Европа. Тук тишината може да се наруши само от кавала на някой овчар или от автомобилите, преминаващи границата.
Тази пролет в района, в който сме, беше прохладна и свежа. Хората излизаха и посрещаха изгрева на слънцето в дворовете си. Те ставаха много по-рано от не ...

Приятелството щастие дарява.
То сгрява с топлина в студени дни.
И сгушвайки се тихичко в мрака
стои до теб, когато най не ти се спи.
Приятелството грешките прощава. ...

Усмихни се
Ангел мой...
Усмихни се, усмихни ме,
подари ми две слънца,
има край и тая зима, ...

По ръбчето на светлата ти риза,
(приличащо на прашен коловоз)
усмивката ти, хладната, заслиза
в третинката на тъжната ми нощ...
Заплиска дъжд – пречистващо начало, ...

Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова () решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!
Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост, ...

Широк свят, различни хора, ала опре ли до отчаяние, всички стават еднакви .
Докато са щастливи всички вървят по своите пътеки, но защо точно щастието не свързва хората, а нещастието.
Това значи ли, че сме егоисти и когато сме щастливи, забравяме за другите.
Търсим ги, едва когато изпаднем в беда и т ...

По стълбите спуснах се в мрака тъмничен,
огрявайки с факел ронливия път.
Червеният пламък извая трагично
изящните форми на голата гръд.
Към влажния камък ръждиви окови ...

Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилно ...

Изгубих те, преди да те намеря,
преди да те докосна, изкрещях
и едва доловимото доверие
превърна се във пепел и на прах.
Ръцете ми пустеят онемели, ...

Мога да не кажа нищо с много думи,
но мога и да мълча многозначително.
Мога да крещя безмълвно твойто име,
но мога и да го шепна оглушително.
Мога, затворя ли очи, пак да те видя, ...

Возим се двамата по маршрутната линия –
там, в полите на Витоша.
Леки усмивки тайно озаряват лицата ни,
а мисли за милувки завладяват сърцата ни.
Пламъкът бързо обхвана телата ни, ...

ИМУНИЗИРАНИТЕ.
С бастунчето полека-лека
стигнах до средата
на пешеходната пътека...
За да не обидя Господата, спрях! ...

Тя го знаеше. Виждаше го. Нищо нямаше да е както преди, но надеждата не умираше в нея. Надеждата я крепеше. Някъде вътре в себе си го знаеше... Чувстваше, че всичко е по-студено, по-различно, по-непознато и отдалечено. Той не е по същия начин до нея. Той не я обича по същия начин. Той не я иска така ...

Признание
Прости ми глупавите грешки,
които причиних от страх,
бях отчаяно самотна
и в мъката си кротко спях. ...

По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят, ...

"Без следа"
Живеем с греховете си
и няма прошка за това,
що ний сами не можем да простим.
Търкалят се сълзите ни, ...

Всяка вечер тя ще идва -
няма, бледа, нежелана,
ще присяда полужива
и ще моли да остана.
Аз ще ù обърна гръб намръщен, ...