За пореден път се събуждам, а до мене спят спомени.
Тиха съм и на пръсти покрай тях се измъквам.
Във банята вече ме дебнат, смеят ми се, аз гоня ги,
но те ми крещят и надвита от тях, млъквам.
Полепят по мене нахално и започват да ми разказват, ...

Парченце по парченце я събирам -
в краката ти навсякъде е разпиляна.
Душата от земята си прибирам
за цялата ми нежност във замяна…
За цялата ми обич е награда, ...

Съдбата ми предначертана ли е?
Има ли начин да избягам от тук?
Изгубен във времето - все едно ми е.
Аз съм само едно нещастно момче,
малко възвисен, много наранен, ...

Финални думи.
Сподавен стон.
Затворена врата.
Разпадане на хиляди парчета.
Пулсира болката. ...

От миналото си дошла при мен.
Била си в Петра – Божия слугиня,
затуй замръзвам – сякаш вкаменен
от погледа ти светъл – на Богиня.
Била си свята част от Тадж Махал ...

Аз съм молитвата.
И защото съм мъдра -
приличам на себе си,
започнах
душата си да кърпя. ...

Когато погледнеш две очи
и видиш нещо в тях,
дочуй какво звучи -
мисъл-радост, мисъл-грях?
Когато погледнеш две очи ...

Проговори ми с летния глас,
сякаш птица за полет ме кани.
И навярно със юлски екстаз
устни жарки по мен ще запали.
Може би уморен от делника сив ...

Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...

Споменът за теб
По мекия и още топъл пясък
пристъпвам плахо и отчаяно те търся -
ти беше казал кротко да те чакам
на този плаж, със спомени поръсен. ...

Като трънче в петата, като стара кавга
Онова чувство напира, без да спре. По каква
скáла дълбоко все така ще тупти
с усет тревожен за вината? Уви,
от Съдбата това е! И разбрали, че тук ...

Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.
Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници, ...

Изкуството
приклекнало на тротоара,
като бездомно мъничко дете.
Надеждата в очите му прогаря…
прекрасните си музи, ...

Опитахме да променим живота си:
и буйни бяхме – бяхме и смирени!
А той погълна дните ни с охота,
засити се, остави ни безвремие!
Частици сме от мировия пъзел, ...

ПОПЕЙ МИ ТИ, ЩУРЧЕ!
Как си, как си, ти, Щурче?
Пей ми, пей ми от сърце.
В замяна ще ти дам подслон,
не под лист и не на клон... ...

дъга безцветна между сълза и жажда

Бабички за интернет хортуват,
дали си на Гoспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.
Внучета набират есемеси, ...

Във зелена трева днес пристъпвам...
По следите ми тегне росата
и от ранния полъх потръпвам,
ала пак продължавам нататък...
По зелена трева към зората ...

Градът бавно отвори очи и се протегна лениво. Един-два задрямали гълъба се сепнаха и излетяха стремглаво, без да знаят накъде, само и само да бъдат по-далеч от източника на тревога, който се бе прокраднал тихомълком в сърцата им. Листата на дърветата във всички паркове зашумяха и се разтрепериха в и ...

Люба
Дни, седмици, месеци се нижеха бързо. Сия беше на седмото небе от щастие. Имаше млад мъж до себе си. Задоволяваше всичките му желания, а те не бяха много. Искаше да се любят всяка свободна минута. Неговото желание съвпадаше напълно с нейното. Чувстваше, че е накрая на активния си сексуален живо ...

Защо стоиш и все мълчиш,
загледан нейде през стъклото?
Защо така се отчужди?
За тези 10 години ни завъртя колелото.
А бяхме близки, ходихме по купони, ...

Затвори очи и представи си,
че светът е циркова арена,
че парадността на вехтите кулиси,
замаскира хорската ни сцена.
Че зад животинската трибуна ...

Как се рисува
най-хубаво лятото?
Със слънчогледи,
във слънцето влюбени;
с житни нивя, ...

Нощта пристъпи зажадняла за любов,
а моите несбъднати мечти заспаха.
Навън бе тихо като благослов, а по небето
заплуваха неприютени сетивата.
Наднича изпод черното мастило ...

Късно е, дете на Зората,
мракът нахлу ти в дома,
в огнището - студ,
заспа топлината,
свещта угасна сама. ...

Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.
И вятъра кръйпътните дървета ...

Май не съм от онези жени,
дето щедро обсипваш с подаръци
даже мойте рождени дни –
малко странно, но вечно забравяш.
Нежността ти е с друг адресат, ...

Сий Улф - Градината, която ти сътвори
----------------------------------------------------
Authors: Alex Brown Church
------------------------------------------------------------
Автори: Алекс Браун Чърч ...

Понякога ми идва, ей така -
на хубостите вечно ненаситен,
с криле да литна, в селската река
да цопна на завоя, под върбите.
В подмолите и вировете тук ...

Ще питам северния вятър,
той плаче ли за теб сега,
или случайно по стъклата
се стичат капки самота.
Ще питам утрото смълчано, ...

Вярата във всичко
и във всеки е необходима.
В себе си повярвай ти
и ще успееш.
С вяра Бог ти потърси ...

Мелодия зимна балканът свири,
мостът, приличен на бяла птица, спи.
Огърлица нежна от пресни дири
край него нижат зелените игли.
Докосва вятърът със сребърни звънчета ...

Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...