The beautiful ones
Flies with a broken wing, she's ever so graceful,
so like an angel,
but I see, tears flow quietly.
The struggle she's seen this spring, when nothing comes dancing, ...

Тъгата от капчука капе.
Настъпила е Есента.
Мъгли земицата ми хапят.
Държа във шепа Обичта...
Любовни семенца в браздите, ...

Кой трябва да бъде “Началникът”
/превод от френски/
Когато човешкото тяло беше създадено, всички негови части искаха да бъдат Началникът.
Мозъкът казваше: “Тъй като аз командвам всичко и мисля за всички, аз трябва да бъда Началникът.
Краката казваха: “ Понеже ние придвижваме тялото там където то иск ...

Закачливи пълнолуния
в епилога на нощта.
Предизвикани безумия,
носталгична красота.
Непредвидени предателства, ...

Не израснал на завет -
еделвайс между тръни -
нямам нищо наяве,
освен сънища.
И сред угари тъмни ...

Имало едно красиво цвете. То се влюбило и неговата любов също откликвал на чувствата му, но всички в гората били против любовта им. Цветето не се предало, но било късно,защото неговата любов вече се била предала. Цветето се отчаяло, не искало повече да се среща с любовта, но тогава срещнало един хра ...

Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...

Закрещи ли без глас самотата,
а смехът си отива на пръсти,
впие ли сиви очи тишината
и като облак дъждовен се мръщи,
аз ще дойда при теб за утеха, ...

Хармония и нежност,
страст и суета,
любов във цяла вечност,
без ред и правила...
Всичко е простено, ...

Разкажи ми приказка -
стара, забравена!
Колко въпроси висят
и колко любопитство изгаря?
Ще те погледна със детски очи, ...

В теб бяха красивите слова,
в теб изгряваше първата и последна луна.
В тъмнината ти откривах страх,
но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.
*** ...

Кладенец дълбок съм,
но пресъхнал.
Чакам есенните дъждове
да ме изпълнят.
Чакам побелели снегове ...

Брули ме животът –
безмилостно, жестоко.
Удари понасях често
от близки и познати.
Люшка ме животът ...

ХРАМЪТ НА ЖИВОТА
Животът е един извечен Храм,
във който всеки влиза...
Запалва своята свещица,
гори, догаря и излиза. ...

Без тебе времето се стича,
разкъсвано от самота.
Дори дъждът не ме обича –
смущава чужда тишина.
Звездите са красиви в мрака, ...

Да видя златен кръст на шията дебела
на роден бизнесмен е щастие за мен.
Нима не ви напомня на маркер, на табела
със надпис: Виж ме, Боже, аз колко съм смирен!
Бандитите, които на шията синджира ...

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...

Тази любов бе спокойно пристанище,
пристан на трудна и мъчна съдба,
тази любов бе за мене светилище,
на жарки молитви бе отговор тя.
Пролетен лъч в мразовитата зима, ...

Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, която се разпръсква по цялата Вселена. Какво щастие е да направиш добро на някого! Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самият не можеш да разбереш. То те кара да летиш и пееш, защото чувството е непознато д ...

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд, ...

Тя те вбеси и този път. Но не се овладя. Не успя! Хвърли чашата в стената, но и сега нямаше смисъл, не можа да задържиш нещата под контрол. Тя не млъква. Крещи срещу теб, а ти искаш просто да спре. Само това. Молиш я. Викаш. Но не.
Тръгва си, хващаш я. Удряш. И сега се мразиш повече от всичко. Тя е ...

Все се чудим за пътищата... дали са верни... и като че ли никога не са. Но след това разбираме. Или са, но не ни се иска да вървим там... понякога сами... друг път не... Обичаме и мразим... но пътищата остават, тъй дълги и пусти понякога, а понякога не... Дали... дали ще намерим спокойствието, ще гл ...

За парченце кораво съмнение
в океан от надежди
се е вкопчило моето семе
и пренарежда
с яки корени "горе" и "долу", ...

VIA PONTICA
С последната лястовица
отлетя и лятото,
замина си безгрижието.
Слънчевото зайче прескочи ...

Пеперудите не могат да пърдят,
а аз съм в пеперуда прероден,
Пеперудите не могат да пърдят
и това е истински проблем.
Пеперудите не могат да пърдят, ...

Книгата на мъртвите
Книгата на мъртвите разтварям
и врата към незнайното отварям.
Незнайна среща със Смъртта
имам нейде във нощта. ...

Мацка с кожен панталон,
крака далечни мечти разливат.
Мацка с кожен панталон,
кожа лъскава в плътта се впива.
Мацка с потник и балкон, ...

Що кметове се изредиха
в един провинциален град,
живяха, ядоха и пиха
сред безработица и глад –
че този град е със култура, ...

Има две неща, които никога не успявам да разбера – глупаците и техните роднини.
Съдбата не е сервитьор, че да ти сервира разни неща, Животът е на самообслужване.
Ще прощавате, ако не Ви се обадя, но виждам, че батерията на телефона ми пада... от 13-я етаж.
Незабравими (с)ПОМЕНИ...
Има ли алтернативе ...

Мълчиш! А мене ми тежи
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път, ...

Ще изгоня тъгата от тебе…
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребен
от треперещи пръсти, които
топлината от теб ще отнемат ...

Сега съм човек.
Занимавам се с човешки реалности - радости, работи, мечти, истини...
Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен или по-елементарен?
Дали ще е само борба за оцеляване и потомство?
Бог по какви критерии решава какви да бъдем - човеци, котки, листа... ...

Казвам се Човек.
Моето его е над всичко. Не ме интересуват чувствата на другите, най важното е на мен да ми е добре. Аз да съм щастлив. нали живеем само веднъж. Защо да пропилявам собствената си радост. Какъв е смисълът да давам, след като мога само да получавам. По-точно да взимам, защото няма Чове ...