До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...

Загубих себе си...
И търся някой, за да ме намери...
Потънах в мислите си
и се стряскам от самите тях,
студа в душата, паметта ми трие - ...

Ето го... Ето там... моят "принц на бял кон" - дълго чаканият вълшебник. Моето спасение, опора и утеха. Отдалечава се, но силуетът му остава, заедно с усещането от целувките му, нежния аромат на кожата му и прекрасната му усмивка.

Сиво слънчево
Слънцето се плъзна
като суров жълтък
по черна тиганена плът.
Зацвърча в потта ...

Ела при мен, дари ме с отрова,
отрова сладка като мед.
Отрова дай ми и любовна песен
за мене тази вечер напиши.
Отрова, извлек от лютиче, ...

Тази болезнена ситуация, която се стовари върху живота на Диян, го изкара извън релси.
В случая не можеше да прецени времетраенето на тази история. Вместо да върви на подобряване, нещата тръгнаха по - зле.
Даде сила на волята и разума, за да не затъне в блатото на зловещите и мрачни мисли. Само сила ...

дъхава китка
капна пореденият цвят
късно лято съм
* * *
вятър полюшва ...

Hello sweetpie
I`m really glad you could make it
I think we should get straight to business
Show me what you`ve got
It`s all yours ...

БАЛАДА ЗА ГОЛЕМИЯ ПОЕТ
(в памет на Златан Данев)
Големият поет
не пише
протяжни блудкави поеми – ...

Слънце, момиче, вода...
Бисери чудни.
Елхица сестрица на смърча.
Истинска или
на небето дъщеря? ...

Не тъгувай...
В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновени. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели.
А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко...
Не тъгувай...
Дните отминават. Болката оста ...

Любов моя, къде си, аз не знам
и защо при мен не идваш вече.
Ето, аз пак съм сам,
а ти си сигурно далече.
Още дни ли трябва да минат ...

Прости ми ти... Прости!
Душата ми се моли,
душата на дете и скитник стар.
И че за теб тупти
сърцето ми в неволи, ...

Не ми обещавай прави пътеки,
дето са пълни с цвят и дъга.
Обещай ми такива, трудни за всеки,
дето не прохождаш просто така.
Не ми обещавай, че ще бъдеш до мене ...

Хляб и светлина
Светлината е да виждаш пътя,
храната, за да се наситиш,
Любовта е за сърцето,
с него да обичаш. ...

На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...

Есенно настроение
Обичам да скитам
под дъжда,
през размитата
мъглявост на годините... ...

Заглъхва плач,
отронва се сълза
и вятър в клоните играе.
Със жълти листи иде есента
и в призрачни мъгли присъства, ...

Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...

Наша видна журналистка,
в сутрешния блок,
прави репортаж за риска
от стафилокок,
който фермите семейни, ...

Тя е толкова хубава, Господи,
че не зная дали съществува,
или, свита на топка в леглото ми,
самотата ми в унес бълнува.
Може би, съм измислил ръцете ủ ...

Заминаха си мойте карнавали!
От нищото направих си мечти!
Пресичат на червени светофари,
понякога и кротките реки.
И блясъкът залязъл във очите, ...

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.
Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.
И моята стара върба ме гали със клони туй нежно ...

Навън вали…
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”, ...

Вдъхнових се отново да пиша.
Да пиша, но какво да пиша?
Не ми се пишат банални неща за любовта,
нито пък ми се пише за радостта.
Не искам темата ми да е философска, ...

Имах момент на слабост,
в които само за една,
непозната, различна, кокетна,
минутка, в която ме завладя...
Имах момент, в които ...

Мечтите ми, отчаяни, до ъгъла
ридаеха с наведена глава.
Съблякох ги, над мен се свлече пъкъла
и Дяволът пристигна начаса.
Със него всъщност неведнъж осъмвахме ...

Аз съм лятото.
Ясно-синьо изгрявам,
а очите ми зеленeят.
Като житен клас се склонявам.
Като глухарче се пилея. ...

Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...

Слънчева музика и цветове.
Имах криле да летя.
Виждах нежен блясък в косите ти.
И очите ти - толкова влюбени. Само в мен.
Шарени думи. Носеха музика. ...

Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?
Пребори ли се с мелници и вятър, ...

Слънчево момиче
В злато ти се къпеш цяла,
слънцето пилее звезден прах,
безкрайна топла обич си събрала,
от устните ти грее нежен смях. ...

Страх ли те е, съвършена моя?
Страшно е да бъдеш съвършен.
Мона Лиза е зад десет слоя
кварцово стъкло в един музей.
А пък ти си толкоз немузейна... ...

ПОДМЯНА
Очите ти, изпълнени със болка –
проникват във душата ми и стенат,
косите, побелели от тревога –
докосват нежно моята душа, ...