Все някой ден ще се опиша:
не е тъй моят ръст голям -
сред остър пек и мръсна киша
вървях понякога и сам...
но няма да е честно никак, ...

МОРЕ
Аз не за първи път
заставам на брега ти.
И не за сетен път
те гледам възхитен... ...

Баба му - араб, дядо му - ливанец,
искаш ли да видиш медния му ланец.
В Мусайбето има мароканска жилка,
той гепи и на брат'чеда алуминиевата вилка.
Той е и четвърт сириец, ...

Сбогом, мой дом, моя крепост и топло гнездо!
Днес се разделям
завинаги с теб, може би.
В чуждия град ще очаквам аз вече добро -
сред непознати, ...

Да стоиш като капка чист,
сам, срещу белия лист,
и да започнеш да твориш
само както ти решиш.
Каквото ти душа иска, ...

Усмивката ми - фалшива. Едва се изписва на мойто лице. Ще ме попитате защо трябва да я има тази маска? Защото в живота хората предпочитат тази измамна украса. Че кой обича да вижда тъжен човек с разплакани очи? Че кой обича да подава ръка на човек с разбити мечти?
И времето е влажно. Денят обсипан е ...

Тук до мен е смълчана Тъгата.
Не усещаш ли колко е тягостна?
Гледа ме. И целува Луната.
Пали трепети луда и яростна.
И любовно се гърчи между полутонове. ...

В този поглед на ловец,
преизбродил степовата пустош,
скрил си дъх далечен на синчец
и ухаеш ми на лято всъщност.
Първо си помислих, че си викинг... ...

ДУША И СЪРЦЕ
Душата ми - душата ми е утринна камбана,
която с ударите на сърцето празнично звъни.
Сърцето ми - като монах притихнал в тъмното застана,
пулсиращо и нежно - то живее молитви да реди. ...

В Края на Дните
Последният камбанен звън...
Пригответе бесилките!
Увисват крехки тела,
ала не идва Смъртта - ...

Сънувах те.
Сънувах нас.
Сънувах наш`та среща.
Не бе със звук.
Не бе на глас. ...

Шия изпружиха дните ми,
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...

Като две листа отронени
от вятъра се носим -
към далечни простори...
Към два разделени свята...
Към два различни бряга...

Щърко, Щърко, где си ти -
бързо тука долети,
със подарък във торбата
ти зарадвай ми душата -
малко бебе с биберон, ...

Днес и вчера не се различават.
Мъртвоходещи сиви души
се прозяват и дозаразяват...
Тлачат с кал вече мръсни уши...
Светлината е напаст и чума, ...

Звездите шепнат твоето име,
Ветровете галят твоята коса...
Слънцето ти се усмихва
и вечно ще ни носи твоята топлина...
Звездите шепнат твоето име, ...

Отивам си завинаги.
Толкова много те обичам,
а ти - какво направи с мен?
Погуби душата ми, погуби мечтите ми.
Накара ме да разбера колко много болка има по света. ...

Вчера бях Господарка на думите
и те ми се подчиняваха.
Измъчвах ги до безумие.
После ги хвърлях. Не ставаха!
Не исках тяхната робска преданост, ...

Живея в свят, от мъка изтъкан -
понякога я виждам във очите ти.
И в моите я има, точно там,
където вечер ронят се сълзите ни...
Нощта е тъмна и студена, без звезди, ...

Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта, ...

Не се родих от утро край морето
или във прилива от нежната му пяна,
а в болницата тиха на Севлиево,
за първи път проплаках аз - Биляна!
Не съм израснала сред къщи и коли, ...

Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...

И този момент настъпи вече,
очаквах го, но пак тежко е.
Не съм човек, а само човече,
което все иска да получи нещо.
Искам да върна времето назад, ...

Изкуство.
От мъка на мъка.
На колене.
Движение.
Духам платната ...

Милиони мигове изминаха,
а все съзирам само плач и пустота.
Хиляди копнежи си заминаха,
а все още прося топлота.
Нито роден пристан, нито гара, ...

Няма да ме срещаш повече,
днес за последно си ме видяла,
споменът за мен някоя вечер
ще се изгуби като сянка бяла.
Оставя ме пролетта млада и зелена, ...

Изгубени в тъмнината без посока,
изчезващи като глас в пустиня
на светлинни години разстояние
от самочувствието, че ни има.
Все търсим някакво спасение ...

(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...