Някой угаси небето
в нас
с един разкошен
дъждовен джаз -
джазиран дъжд... ...

Черешата, която посадихме,
узряла рано, ти изпраща плод
и тя ли вярва още като мене,
че те дарява с глътчица живот!
Посрещат ме очите ти любими ...

легло за богове

И днес заглавията тръбяха:
"Вирусът е нов и непознат!"
Но, мисля, всекиму известен
е простият човешки страх.
Не вярвам в стъклени кълба. ...

Вкаменени лица.
Нрави прекроени.
Вледенени сърца.
Спомен без корени.
Без обич и вяра ...

Моля те, не се обръщай,
моля те, върви.
За сбогом не ме прегръщай,
че сърцето ме боли.
С нежност не ме целувай, ...

Аз съм същинска къща рухнала, без ни един прозорец,
забравен ръжен във семейното огнище.
И стомна пукната, разнасяна от бродник,
намерена на селското бунище.
На мен олтар не ми е нужен вече – ...

Раздяла
(На А. М.)
Отмива бавничко дъждът
следите твои в моето сърце.
По стъклото капчици се стичат, ...

Из ,,Спомени от блатото” (2)
.................................................................................................................
Най-трудният предмет в техникума си оставаше математиката. Доста двойки получихме, докато се научим как да се готвим по тази дисциплина. В основното училище ...

"Моля те, дай ми сто лева на заем."
Ето, разбира се, щерко любима.
Но не на заем ги, миличка,
давам,
а ме спохождай в най-дългата зима, ...

Денят ти е орисница - със четка
рисуваща вълни от цветове.
Нощта ти е вълшебницата лунна,
която гали с мекота на кадифе.
Лети, не спирай и обичай, ...

Училище едно
Училището в днешно време
трябва да е институция,
но, за Бога, някои хора го
превръщат в пълна проституция. ...

Не събуждай любовно по залези.
Не изтласквам безмълвно душата си.
Запали ми цигара. И тръгвай си.
И без това ми тежи ароматът ти.
Ще желаеш да бъда изчезнала. ...

Неприлично поведение,
оставило лошо впечатление.
Неподходящо изпълнение
на вечерно представление.
Неразбрано мнение, ...

Нека вдигнем тост
за нашата раздяла!
С усмивка нашия живот
да продължим.
Светът на любовта ни чака, ...

Мъхнати паяци полазват ни - безсъници -
веднага щом Нощта крилете си размаха.
Повеждат ни на шарен маскарад
и всеки смешния костюм си е облякъл...
В покоите на гузната ни съвест ...

Камелот - Зодиакът
Tя бе толкоз мила с мен,
изпя ми нейната тъмна песен.
А аз не можах да й устоя,
горчива кръв ...

Ние винаги бяхме "на нож"
и се карахме честичко даже,
може би го разбирам сега едва,
но е важно (все пак) да го изрека...

„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...

Когато духнеш малкото глухарче,
откъснато от на Тракия златната земя,
спомни си моето подвързано тефтерче
със стихове, които ти редя...
И виж как семенцата крехки, нежни, ...

Откъсвам роза, кървавочервена,
със кадифено плюшени листа.
В лъчите на луната посребрена
проблясват ситни капчици роса.
Разпръсква аромат опиянена, ...

Какво е съдба?
Ако животът магарешки, остри бодли
все ти пъха, където завари,
престани да ревеш! Помисли си дали
не си бил цял живот все магаре! ...

Ела при мен!
Ще бъда нежен,
със полъха на бриз, заченат във морето.
Ела при мен!
Ще бъда страстен, ...

Мъчно ми е най-вече за май,
че лудориите му сякаш са безкрай.
Но дойде ли на юни синевата,
и с обич топла люби ме Земята,
природата е плодовита, звънка, ...

Наздраве и бъди щастлива!
Примамлив сън ме дърпаше насам.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
отново сам. Отново сам.
Не ме задържай, не – напразно! ...

Сбогом и ме обичай
***
Живея...
Издишвам те –
глътка по глътка... ...

Как да кажа това
как неловко е
да те съветват от
хиляда места
и да не знаеш ...

В очите ти - е целият ми свят.
Там тихичко едно небе е спряло
и в облаците - птиците летят,
превърнати с дъжда в единно цяло.
В тях още търся нежната вина, ...

Боли...
Боли, когато ме поглеждаш.
Боли, дори и да не го направиш.
Боли, когато съм далече.
Боли, когато съм до теб. ...

Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...

Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...