Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето, ...

На мястото на думите "Отивам си"
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна ...

Влизам в стаята и като че ли спомените просто връхлитат отгоре ми, напомняйки ми, че вече не съм част от тукашния живот, а, напротив - станала съм онова чуждо, непознато момиче, което си идва толкова рядко, че пристигането ù тук дори не се приема с топли чувства, тъй като никой не го е очаквал.
Изли ...

Тръгвай...
Върви си!
Омръзна ми да слушам лъжите ти.
Пиесата, която изигра, е с финала, който аз избрах.
Тръгвай и не се обръщай назад, както правеше всеки път. ...

Когато заповядваш на ръцете две
да не ровят из сандъка стар и прашен,
разбиват се светкавици във сивото небе.
Не е ли този парадокс тъй страшен?!
Когато атакуват те гърмежите върховни, ...

нежен бриз гали
страстно разгърдена нощ
дъхти на море

Птиците летят към слънцето
и мечтаят за небе –
черноземът гали зърното
и жадува дъжд да е.
Вятърът обяздва прилива ...

В мрака
някой чака -
тайнствен силует на мъж.
Не се отказва,
решен е твърдо да остане, ...

Давам зрънце обич на всеки
и искрица от огъня в мен,
макар и по различни пътеки,
да вървим към новия ден...
Давам зрънце от моята вяра ...

Посвещавам този стих на моята колежка Елена
Тръгнал младият Альоша
да щурмува древен град!
Неговата мека кожа
чувствала ужасен глад! ...

Погледни в очите ми,
тъмна мъгла
дере зениците
с остри нокти...
Четири стени и ...

Жабка
Тръгнала е малка жабка
на разходка с малка лодка.
Тъкмо щъркел я видя
и веднага той запя: ...

Странно... Вече не познавам път за връщане. Всичко се разпадна след мен. Сега дишам, но някак не мога да повярвам. Живот като на лента, нали? Изпепелен, но запазен.
Грешки... Кой би предположил, че така ще горчат? Чувства... Кой би предположил, че така ще кървят? Думи, изречени, лъжливи, недоказани. ...

Всички
в онова къде блестù -
на нежната бреза -
се взряха...
Бисер ли е - или стъкълцè блестящо? - ...

Обича я и то безумно.
Обича я и то напълно.
Обичта му е всевишна.
Душата му пречиста.
Нежността му е за нея. ...

Понякога дори най-малкото нещо може да те направи щастлив, а точно за това копнее моята душа. От нещо истинско и оставящо прекрасен спомен в съзнанието. Всеки изминал ден минава толкова бавно, като в чакалнята на гара, в която влакът закъснява, или пък идват само чужди влакове. Понякога колко малко ...

Бълхица малка се затръшка:
– Ах, искам да съм листна въшка!
Загубих ловната си стръв!...
От алкохол в човешка кръв
препивам!... Всеки ден глава ...

Аз вярвах ти, а ме предаде,
цял живот няма да забравя болката!
И раната от ножа, във гърба забит,
завинаги ще пари и кърви.
Аз вярвах ти и на твойто рамо плаках, ...

Пролог
Тя беше чела много книги. Чувстваше се подготвена, ако някой ден попадне в ръцете на психопат, садист, луд човек. Да. Тя обичаше криминалните романи, представяше си героите. Влизаше в преживяванията им, все едно тя самата беше там. Чувстваше се подготвена и когато някакъв тийнейджър опита да ...

ЗОВЪТ НА ЛЮБОВТА.
Без лик и пол, витае над Земята
Зовът на Любовта.
Глухи за него не остават
ни младостта, ...

Падат сълзите ми като кестени.
Но си нямат калпачета.
И росят по тревата,
и въздъхват на пътя.
После в локви се сбират ...

*
Сливов цвят -
все ще цъфне,
когато те няма.

Една Любов
Една любов, съблечена в росата.
Небето гледа, докосва я и плаче.
Протягам длан... очите му забърсвам.
Жарта под мен в пътека се превърна. ...

13
Тримата излязоха във входа. Помощник детективът мобилизира всички полицаи в сградата и им каза да са готови да арестуват някого. После почукаха на вратата на Пламен. След като той и брат му Мартин излязоха, вече всички бяха на стълбището и беше време да се обясни какво е станало. Започна главният ...

В стихията на
времето
открих
имат ли бъдеще
сълзите ...

Тринадесет столетия живяла -
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали - ...

Вървейки в мрака, аз търся светлина,
А ти ме чакаш под красивата луна.
С плахи стъпки към теб се приближавам,
И щом докосна те, направо онемявам.
Лъжа ли си? И ако си - лъжи ме, ...

Усещам дъха ти в лекия бриз на прибоя,
ласката, с аромат на омайни липи.
Галеща мисъл от нежни люляци и секвоя,
Божия искра, родена в пламенни очи.
Блика отново Надежда красива - ...

Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...

Откъде се ти яви,
сърцето мое ти плени
Лятото, морето, сините вълни,
искам с мене вечно да си ти.
Под звуците на бурното море ...

П А Н Е Л В М О З Ъ К А
камерна пиеса
от Виктор Топлийски
Внимание!!!
Няколко дози Мрожек водят до пристрастяване. ...

И в най-мрачните ми дни знам, че има едно нещо, което ме крепи...
Едно, което ми дава спокойствие, радост и надежда...
И това едно си ТИ!!
И без да те познавам, знам какъв си...
Не искам да ми сваляш звезди, ...

Искам устните ти да изям. Страстно в теб да изгоря. Докосвай с пръсти ти плътта. Накарай да бушува там страстта. Нека ни изгори огънят на любовта.

Без тебе от немай къде
животът в мен ще приюти
непредвидимите черти
на зло квартално пиянде.
Дали пък твоето уше ...

Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно, зная каква е цената на безразсъдството... Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо. Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, ...

Сняг покри земята,
скреж покри стъклата.
Но в сърцето ми гори жарава,
жарава от любов.
Преди теб бях станала кубче лед, ...

Мили приятелю, вземи тази страница от "Зората" си, вземи чаша сок или просто чаша вода и ела тук в креслото, вдигни уморените си нозе на масата или столчето и не посягай към следващата любовна приказка - розова, зелена, червена, тънка, дебела.
Сега аз ще ти разкажа най-хубавата приказка. Най-хубават ...