Езеро
Езерото е вдъхновяващо съзерцание,
опияняващо мигновение,
следвам неговото течение,
то ме покорява със своето трептение!

Не мога за обич щастлива да пиша.
Не мога да искам нищо от него.
Не мога вече и да го желая скришом.
Не мога да дишам във полъха леден.
На сърцето си искам да заключа вратата, ...

С чайките
Душата е с чайките по здрач,
миг преди да спре да те обича,
изпратена на дългия си път,
подкрепяна от вятър и безкрая. ...

Само ако знаеше...
Тишина окова въздуха, времето спря.
В този късен час луната озираше силуета два.
В този късен час шепнаха си листата едва.
Шепотът превърна се в песен звънлива. ...

Стига! Няма нужда
от тези докосвания!
Няма нужда от чужди мечти!
Ще крещя, когато ядосат ме,
ще се смея, когато боли! ...

Нощ, колко ли много хора приличаха на нея… Тя скриваше под тъмното си крило делата на много лоши хора и хвърляше в сянка всичко хубаво сътворило деня…
Той беше същият… светъл и тъмен, добър и лош, мой и чужд…
Прибирайки се, отново го забелязах, а беше тъмно. Не се виждаше нищо, ала в един момент све ...

Под сивото небе, от болка изподрано,
облаци се носят, търсещи земя,
уморени от морето, отдавна разпиляно,
загубило блясъка на своята вода.
И под тъмни сенки аз се скитам. ...

Утешител
Дъждът със мен ридае,
а вятърът шепти:
- Не се отчайвай мила,
а силна ти бъди! ...

Сама сред тъмна мъгла,
сама без цели и мечти,
сама всред низ от лъжи,
сама в свят на подледци.
Сама душата ми броди, ...

===========
Дойде при мен! Нима мираж е
или от мойте мисли се роди?
Дали очите ми не се напрàшиха
или ги заслепиха твоите лъчи... ...

Нужна ми е тишина. Ала убиваща.
Аз залезно помръквам в самота.
Притаила дъх, надеждата присвива ме
с притихващи акорди тишина.
И, притаила дъх, аз нищичко не виждам. ...

Той ми каза: „Обичам те!“.
„Обичам те!“ казах и аз,
тайно в мене прокрадна се споменът.
Подминах го, после се спрях.
Защо не ми го казваше преди? ...

Тя още вярва в чудеса…
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Събл ...

Ти любов ли си, какво си,
че тъй силно в сърцето ми пулсираш?
Ти с очи ли ме изпиваш или
с устни пламенни горещи?
Ти живот ли си и искам ли с теб да го живея? ...

Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казва ...

Момиче сред дъждовни капки спомени
Една душа с разбита сила.
Едно сърце в любов обвито.
Всяка мъничка сълза се разтапя в топлина,
на лицето е изписана тъга. ...

По малко умираме със всеки рефрен.
Минорен, тъжовен се губи в тъмата.
Улична лампа пресветва мъждиво.
Какво ли е важно в живота?
Отровни са изблици вън подредили ...

Ти искаш да навлезеш в моя живот,
а аз нямам причина да не те пусна.
Само те моля - бъди малко по-смел
и направи първата крачка.
Все по-често, усещам се, мисля за теб ...

Кокиченце съм нежно, бяло, фино,
пробило стара шума, снежна пелена,
главичка съм показала невинно
и търся слънчевата светлина.
Със радост бих била и минзухар - ...

Житни нивя пред очите ни длани пилеят.
Лято е, време безветрено, жега пламти…
В ръцете ни, вплетени, думи мъждеят
и страст непоискана в душите жари…
Скрити от погледи, думи потайничко роним. ...

(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята... ...

Мечти.
Сияния.
Звезди.
Раздели
и сълзи, ...

"В стихове как да въздишам,
проза грозна по света.
Как да пиша, как да пиша,
като трябва да крещя?"
Дамян Дамянов ...

Птицата кацна на дясното му рамо. Беше бяла и красива. Казваше се Смърт. Той ù благодари и тръгна. Вече се чувстваше готов да намери Живота.
Смъртта на рамото му беше тиха, кротка и мила. Не му досаждаше. Само от време на време се обаждаше - „Живей, живей” с пискливия си глас. На моменти му досаждаш ...

Светът е станал едно село.
Светът е просто Интернет...
И мога де ви кажа смело -
така ще е и занапред!
Обвързани сме безвъзвратно ...

Аз прибрах си крилете.
Стъпвам здраво с нозе,
но запазих мечтите -
път към мойто небе.
Ходя боса понякога, ...

ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
отъ Петъръ Осоговецъ – богомилски жрецъ
За съдбата на народите – 956 г.
"...И духна тогава Богъ въ простора – и осьни съ бежествено
мановение Мльчния Пътъ, та рой свьтли ангели се родиха тамъ – ...

Така фатално ме привличаш,
но в мен се борят разум и сърце.
Ти казваш уж че много ме обичаш,
но може ли любов да се дели на две?
Така отчайващо те искам, силно, ...

"Тотална глобализация на манипулативната дезориентация"
Генетично обезобразена популация,
затворени пространства,
душевно мъртва генерация.
Агресия и пропагандна провокация, ...

Понякога не всичко се свежда до това да бъдеш добър, винаги да вземаш правилните решения, винаги да казваш това, което трябва. Винаги да бъдеш силен и решителен, и смел, или мил, спокоен, общителен. Не всичко в живота опира до тези качества.
Как ви звучи това: ''Ами ако''?
Ами ако поне веднъж не бъд ...

Запали ме в твоя стил
Поне веднъж посмей,
без дъх ме остави,
докрай ме разпилей
със пламенни очи. ...

Днес времената са мършави.
Щастието е оглозган кокал.
Ценностите са на привършване.
Надеждите ни напускат с вопъл.
Днес е срамно да се обичаме. ...

Ловджия
Дядо е напет ловджия,
с пушка, шапка, камуфлаж,
с нож във кожена кания
и огромен горки стаж. ...

Розата на щастието, Европея,
помежду ни восъчни тела на минувачи,
питай ме какво ли става в червенинената къща,
мраморни са купите с вода-мълчание
и който ги излива ...

Не мога да повярвам, че си е отишла,
oставила ме пак сама.
Прибрала даже болката предишна,
не оставила бележчица една.
Не мога да повярвам, че я няма, ...