Приятелю, защо стоиш безмълвно?
Застанал си на кръстопът!
Животът - изорана нива... подай ръка,
двама ще намерим път.
Приятелю, недей унива. ...

Пролетен ден
Навън е светъл, топъл ден,
чирикат весело врабчета.
Отлетял е вятърът студен,
в розово цъфтят дръвчета. ...

1
Програмата винаги пита учтиво:
„Ще замениш ли с новия файл предишния?”
Давам “YES” и старото си отива,
по своя двоичен път към Всевишния. ...

ВОЙНА
Безпаметни политици в ролята на Богове.

Не е чужд на човешките слабости.
Знам, че те и на него не са...
Древна истина - даже за рая
прекалени светци не вървят.
Той е моето рамо по пътя. ...

ИМАНЯРИ
Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата. ...

Да летя аз не мога...
Как да те достигна без криле?
Любовта е тревога...
Дом тревожен е мойто сърце.
И път не намирам... ...

Създай ме друга. Създай ме стандартна.
Да не искам, не мисля, не чувствам.
Създай ме удобна. И без характер.
Създай ме възможна. И нежна. И нужна.
Създай ме така, че да мога да пасвам ...

Подмамена от слънчевите вопли,
излязох на терасата със стих.
Стопява се снегът и чувства топли
пред прага на дома си възродих.
И ето, че ветрецът тих довея ...

Животът е клетка.
Животът е ад.
Желязна решетка.
Борба с непознат.
Животът е цвете. ...

Мислите...
Мислите са велико нещо!
Вечер е и е студено навън, а аз си мисля за нас!
Мисля си за това, колко ли щастливи бяхме с него?
Всичко започна, като в приказките или като че ли беше филм? ...

Сърцето ми плени
и за миг го разби.
Но не очаквах от теб сега
да покажеш угризение на съвестта.
Но кажи ми ти, боли ли от това, ...

Прости им, Господи!
Те... не разбраха...
Убиха мълния.
А Ти им я изпрати
да изпепели еснафското в душите, ...

Истински герои те бяха!
С любов на сърце,
с мисъл за дома, умряха!
Без да очакват
дори и малка отплата. ...

Мамо, дърветата не разцъфтяха тази нощ.
Защото е есен.
Но нали ще се случи?
Обещаваш...
Мамо, ще порастат ли ...

Ръцете си дръпни от мен,
вече не ти принадлежа.
Изгуби ме в онзи мрачен ден,
когато целуваше го под дъжда.
Гледах те безмълвно от колата, ...

Не мога да спра да пиша
за калните, дрипави дни,
когато реших, че въздухът
е спрял централно.
Никой не ме предупреди, ...

Теб те имаше за малко
в моите очи.
Образите, наслоени
от теб и мен
и мен и теб, ...

Болезнено, страшно и страстно, глупаво-наивно, убиващо уязвима съм. Трудно беше да си го призная, но съм слаба без теб. Не защото не мога да продължа, а защото не искам. Само в теб намирах смисъл да се будя сутрин с усмивка и пак заради теб обичах мириса на борова гора...
По дяволите... Който е каза ...

Ръждива любов
„Сбогом, моя любов‚
чуй ме викам след теб‚
сбогом, моя любов,
аз не плача.” ...

Вечер, когато на моето куче му сложа синджира
и го извеждам да пишка,
не на него, а на мен гледат сеира,
как след него подтичквам.
Така е и с жените самодиви, ...

Восъчно прозрачни са душите ни –
лесно
нараними
и безплътни,
но в страстта, докосвайки се, литват – ...

Разрушени сърдечни помпи

Сега е ред на 16-те поред капки акварелни. Както винаги, са придружени с нещо чудесно...
Акварелът е на Willem Haenraets.
Б.
Посоките -
съдбовни знаци ...

Sheep
Harmlessly passing your time in the grassland away;
Only dimly aware of a certain unease in the air.
You'd better watch out!
There may be dogs about ...

Под короните на дърветата, ние гледаме небето -
звезди объркващи по него светят.
Не съм и мечтал да покоря сърцето ти,
а тук сме тази нощ с ръце преплетени...
Пеейки „Амин, аз, аз съм жив." (Аз съм жив.) ...

С Б О Г У В А Н Е – един миг от пролетта.
Последните автомобили и пасажери, пристигнали с поредния РО – РО кораб, бързо напуснаха пристана и вече беше започнало приемането на наредените в дълги редици заминаващи с обратния му курс хора и коли, които изчезваха в огромното му туловище, когато от редиц ...

„Пусто му лудо и младо,
иштя ми, майчо, армаган,
иштя ми, майчо, армаган -
чьорни си очи да му дам...”
(Българска народна песен) ...

Полъх цветен нежно ни обгръща,
слънцето щедро облива с меките лъчи.
И политат птици лекокрили
пролетта дарява блясък в моите очи...
Пепрудени надежди бликат, ...

„Добре е, че ме върна на земята”
Нели Господинова
Сега съм бяла, гола самодива,
но пак летя над снежните полета.
Крилатите в земята не заспиват ...

Слънцето вече залязваше. Нежно събираше лъчите си от небето и спокойно се приготвяше да отстъпи мястото си на Луната. Уморени птици прелитаха над главите ни, търсейки по-уединено местенце, за разлика от нас. В средата на парка, изпотени, щастливи и влюбени доигравахме поредната игра на тенис на маса ...

Животът на Наталия преди срещата с Иван и баща ù бе обикновено ежедневие – на работа, вкъщи, контакти и срещи без съществена обвързаност.
Това, че представителите на мъжкия пол я задяваха, тя не позволяваше съществена близост. Въпреки това, че толерантното притеснение от силната страна беше мимоходн ...

Ти сам затръшна вратата пред мен.
Пропъди ме навън да зъзна.
Сега си бесен и самотен, наранен.
Обратно се надяваш да се върна.
Не искаш с друг да ме делиш. ...