Четиресет камбани в душата бият... бият...
Четиридесет извора по глътка аз напих.
Четиридесет нощи със мен вълчица вие.
Четиридесет клетви аз преглътнах...
... и простих.

Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутв ...

Не ме е страх от вълните.
Не ме е страх да потъна.
Страх ме е от мечтите,
ще ме е страх да се върна.
Сега се боя да замина, ...

Аз не искам да бъда красивия спомен,
нарисуван потайно в сърцето.
Нека бъда вълната в прибой вълноломен,
гръм разкъсал плътта на небето.
В твоя сън не съм котва, пристанищно вярна ...

СВАСТИКА
-------------
Намерих дъно на гърне.
Глинена, прекрасна пластика.
Отдолу майсторски ръце ...

Как се разказва –
от сутрин до пладне,
че нищичко нямаш,
че в нищо не вярваш.
В килер запокитил ...

На полянка, сред горичка, За послушните дечица
край бълбукаща рекичка, купи медена родица.
под глогинка разцъфтяла, За мъжа си взе бастун
чудна къща се е свряла. от мустаче на ластун.
Скромна е като калинка, Шапчица от незабравка ...

Мой цветен дим,
единствен във водата.
Ти златна струя си за мен
през неувяхващия май в душата.
Покълналото в теб е листопад ...

Пясъчни кули
Каквото правя -
правя от душа,
затуй ръцете ми
години издържаха. ...

На крачка от това да се срина стоя -
емоционално и психически
и може би и физически,
тази борба за живот води точно
до това... ...

Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето,
а слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ми омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...

Искам я тази - невъзможна любов,
тъй далечна и толкова близка -
всеки ден да ме буди със зов,
удушил с зъби воя на риска...
Нека трудна е, и нека ме мъчи - ...

Година, наситена с изключителни политически събития!
Студентски бунтове в Америка, Европа, Азия…
Париж в барикади, Италия в окупации…
В Америка се лее кръв…
Източният блок под знака на Пражката пролет… ...

Бях на 24 години и тъкмо бях завършила педагогическото си образование. Обикалях детските градини в търсене на работа, когато ми се обади Валентин Манолов. Тридесетгодишен крупен предприемач със завидно богатство. Притежаваше няколко къщи и три леки коли. Говореше се, че има и частен самолет, но тога ...

Обичам те,
колкото и несъвършен да е светът.
Обичам те,
казвам го не за първи път.
Обичам те, ...

Мечти... Копнеж... Жадуване!!!
Очакване...
За Обич, Чиста, Нежна... Първа!
Души... търсещи сродна душа!
Сърца...носещи много Любов! ...

Ще изографисам надеждата
върху очите ти.
И ще виждаш hope-ви лъчи,
и няма да е нужно на децата
да изпитват болка ...

Забравяне
Стъпките ти вече няма да чувам,
отдавна забраних на мислите си
да те догонват,
забраних на нощите си величие, ...

Вятър лек мислите ми нанякъде поведе -
към далечен път горист, дъхав и зелен;
едно кокиче плахо чашката си сведе
а беше пролет, беше слънце, беше обич - беше ден.
Полъх с нежни бели длани ...

Още времето с теб
отброява сърцето.
Все се заричам,
но дойдат ли пролети,
забрани забравям, ...

Не си ми дал достатъчно,
а може би пък аз
сънувам твърде вятърно.
Донеси ми захлас,
но някак, между бризовете ...

Огън се гаси с вода,
а се разпалва с вятъра...
Трудно се гаси жарта,
а изгасне ли веднъж – не се запалва!
Ти огън в мен запали, ...

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...
Приятели
Виктор Вълков / Тодор Трайчев
Какво е човекът, останал самотен,
без вяра и обич, със празна душа. ...

Със девет пръчки динамит
обвих желязната си гръд.
Девет пръчки динамит -
по една за всеки адов кръг.
Глупости! Това не е джихад - ...

През всички години предишни
все тебе ли чаках?
Във дългите нощи самотни
за тебе ли плаках?
За тебе ли пазих в сърцето ...

вдъхновено
Ще участвам в конкурс!
Харесва ме!
Усмихва се!
Ето я! ...

Остави ме най-сетне на мира!
Опитвам се да те забравя.
Ти разби сърцето ми.
Проумей го най-накрая!
Исках те. Безрезервно се раздавах. ...

ЕРМА
Аз, Ерма багаин, съм най-малката дъщеря на Нягул укбагаин от рода Ермиар. Родила съм се в годината на Кучето, две години след като кан Кардам победил василевса Константин при Маркели и му наложил данък. Баща ми беше от старата българска вяра на звездния бог и неговите двама сина Слънцето и Тъмн ...

Самотните измъчени души -
там, в моя роден град
поробен,
остро
свирят на цигулки. ...

Исках да избягам от теб. Да избягам от всичко! Но как? Когато е толкова трудно да избягаш от това, което си търсил, искал, изживял... Исках да избягам, за да не преживея това, което преживявам сега - раздяла! Не с теб... тя не боли! А раздялата с хубавите мигове, прекрасните спомени, раздялата с нав ...