Аз искам за малко дъхът ми да спира,
в очите показват се топли сълзи.
В природата всичко неспирно вибрира,
с нежност душата ми ти порази.
Навярно аз дълго тебе съм чакал. ...

Аз знам, любими - че не съм единствена...
че преди мене други ласки са те карали да се усмихваш...
че не за първи път се стапяш в страст убийствена
и вглеждайки се в женски нежен поглед, стихваш...
А вероятно нейните целувки са били по-шеметни, ...

Колко ли много са думите, ненаписани от страх, от слабост?
Колко ли много са сълзите, дали ни сигурна цялост?
Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?
Колко са много мотивите, казващи да говорим нежно?
Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана? ...

Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.
През зимата така и не успях
да се отърся от студа и полумрака
и чувствата посипах с сняг.
Усмихне ли се първото кокиче, ...

Черни бури в мен бушуват,
черни мисли в мен нахлуват,
сякаш всичко в мен се срива
и завинаги си отива.
Виновна бях, сега разбрах, ...

С(Р)АМОТА
Алоооу, кой там?
Аз. Сам.
Сам? Че защо тогава вдигаш?
Телефонът иззвъня. Кой от другата страна? ...

Представям на вашето внимание поредните "Капки акварел", заедно с един голям майстор на така наречените "въздушни" акварели... Поради лекотата на своето излъчване, вероятно... Willem Haenraets е неговото име.
Б.
Скрито
Прибрах и скътах
на дълбоко ...

Искам да порасна... в стихове,
да омагьосвам с всеки нов куплет,
в думите ми сам да се намираш
и да те топлят, когато съм далеч.
Искам да живея... в стихове, ...

Историята е такава:
с опакото на ръкава
все още бършел си сопола,
но го приели в Комсомола!
Понеже бил със дейност кратка, ...

Сънувам се красива, облечена в бяло,
косите ми се веят и галят моето тяло.
Вървя си по брега безкраен и мислите ми ме обсебват...
дали съм аз, или силует незнаен,
те с душата ми сe събеседват... ...

Плъзгаш нажежени ръце
по голото ми тяло.
Дъхът ти - вулкан
лиже лицето ми.
Устните ти - хищно ...

* * *
Ти дойде с пролетта.
Отчупи едно клонче от люляците,
подари ми го и ме целуна.
След това изчезна също толкова бързо, ...

Пазачът на фара
Морето и земята,
прегърнати край фара,
в милувка вечна
пилеят искри. ...

С нормалния
отдавна съм
на ти,
а с лудия -
отскоро. ...

Трифон Зарезан се спретна
празника си да посрещне.
Ей, задава се напето
Свети Валентин насреща.
Спор подеха те на тема: ...

ОТКРОВЕНИЕ
Мислите ми хаотични пристана при теб намират,
Искам да съм им господар, но не ме разбират!
Лесно ли ми е, кажи, да съм на ниво и концентриран?!
Ето, ден пореден си минава, а пък аз, хипнотизиран, ...

Над себе си да се посмея
веднъж си наумих:
“Без друго – викам – не умея
да пиша свестен стих,
поне да бъда злободневен.” ...

”Има два начина за отклоняване на човек от Пътя към Бога: за невярващите това е науката, а за вярващите – църквата.”
Лев Николаевич Толстой
Септември, Амарна – Египет
Автомобилът напусна магистралата и зави по отбивката на изток. Беше изминал около 300 км, само с едно спиране за почивка в Ал-Миня. П ...

В далечната `91-а нямах интернет, но още имах надежди...
Вместо народен календар...
неделя
Ти знаеш ли, Войводо,
че пак се сдумват - ...

Някои имат твърде празни надежди,
да бъдат в живота перфектни.
Oблекли фалшиви, чужди одежди,
изглеждат смешни, дефектни.
Изкуствено крачат по улици празни, ...

В три часа
околоплодните води
на пладнето
набъбват -
абортират ...

До съвършенство владеят
изкуството
на жестомимичния превод
егоцентричните люде
на север от Петрич. ...

РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
без лодкаря пътуват сърцата. ...

Аз помня твоите очи
очи жарава и магия
аз помня твоите коси
коси от свила златна грива
аз помня твоето лице ...

Не ме вини, че днес се срещам с друг!
Не мога все самотна да заспивам.
Тежи ми все да съм сама.
Без ласките ти бавно да умирам.
Не ме вини, че някой друг сега ...

Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...

Скъпа, остани, къде тръгна,
защо ме оставяш сам да страдам.
В този свят на човешка омраза.
Стой до мен, стопли сърцето ми с думите:
обичам те, защото си сътворен за мен.

Местото е за тебе,
макар че тази вечер
ти не можа да дойдеш
в ресторанта.
А блюдото сервирано ...

Огънят в сърцето ми гори,
изгаря ме цяла и изпълва душата ми със светлина.
Ти си моят ангел в нощта с хаоса под ръка.
Блясъкът в очите е огромен, поглъща цялата земя
и се ражда животът и любовта. ...

Обещах да съм вятър
понесъл
твоите мисли в синьо небе
Обещах да съм птица
която отлита ...

Болно влюбен в теб бях.
Ти бе мойта Мадона -
с това тяло за грях
и очи на икона.
Смело скачах в дуел ...

Чужд живот, проблеми чужди
носих весело на гръб,
смятах, че така съм нужна,
мислех - ще ме оценят.
Сутрин с радост се събуждах ...

Трудно ми е! Много ми е трудно!
Да бъда твойто цвете, а всъщност почти нищо да не знам за теб.
Да се опитвам да изкопча нещо
и в заключение дори и крачка да не съм направила напред.
Понякога. Понякога те чувствам много близък. ...

Когато си отивам, не тъгувай,
не кътай в погледа сълза.
Щом падне здрач, отново ме сънувай -
такава, както през деня.
Нима когато сме далече ...

Когато пред теб застана
с разкъсана черна душа.
Когато видиш кървящата рана,
ще те гледам тихо и ще мълча.
Ти ще видиш през мене простора, ...

Обичам те! Банално е, признавам,
но сто пъти на ден ти го повтарям.
И също както в първите ни дни,
гласа ти искам всеки миг да чувам.
А ти се чудиш колко съм ти странна - ...

С върха на пръстите си ме докосваш,
тайнствени слова в ухото ми шептиш,
музиката бавно в танца ни обгръща
и потъвам в ръцете ти полузаспала...
Любов ли беше твойто име? ...

Забравен стих
Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи - ...

Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе, се огледа тревожно наоколо, като че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам-натам, поел ...