Мое сладко вдъхновение...
познавам те под много имена,
стоиш пред мен, като видение
и гледаш ме със поглед на жена!
... жена, копнееща за мойте думи, ...

Пълнолуние.
Двама влюбени плуват
в безкрая.
Петунии
във шадраванче плават - ...

Би трябвало да бъда щастлива,
имам съпруг, семейство, дете.
Дом чуден, със гледка красива,
но пак свито е мойто сърце...
Имам работа, доход приличен, ...

Животът е пречка,
държи те в пресечка.
Вечно се бърка
и ти се побъркваш.
Умът ти те мами, ...

Любовна Религия
Открий ме и ме повеждай
Намери пътеки от целувки
Необятен свят на радостта
Ръцете ти са топли ...

Добре! Признавам. Провалих се с трясък.
И никъде и в нищо не успях.
Един налудничав, безумен крясък
надига се у мен. И ме е страх.
Но не точете зъбите си хищни. ...

Отдавна забравих да следвам с очи
полета плавен на птиците.
И с времето, мисля, че спря да боли,
но... сълзи е скрежът по жиците.
Все някога времето ще заличи ...

По едноименната картина на Надя Русева (nirvikalpa)
Благодаря!
Две ръце със изопнати длани
пазят пламъче на надежда.
Колко мъка във тях е събрана, ...

Не се засищам с лято
ни с черна пръст
по мръкнало умея само да заплача
когато няма кой да види че съм мъртва
когато паднат пияни под масите ...

Завръщане
На село в градинката бабина
набрах си лалета, зюмбюл.
А къщата празна мълчеше,
обвита от паяжен тюл. ...

С мене ела вдън гори тилилейски,
храбри ти, мой богатире,
да те целувам с устните змейови –
знаеш, омайно са биле.
През девет гори във десетата даже, ...

Сресах с пръсти косите на арфата,
засрамен, вятърът разклати уморените котви.
Разрошиха звуците перата на чайките
и пясък заскърца под стъпките на луната.
Вълните пригласяха, целувайки тихо скалите ...

Безмълвна нощ, земята спи,
тихо и кротко се върти.
Небето синьо - ярко блести,
обсипано от безброй звезди.
Водата, прегърнала земята, ...

Пърси
Малкото ми коте
Пърси се нарича.
Да го галя нежно
много то обича. ...

Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...

Самотен ангел във нощта тъй тихичко ридае,
и сам за слънчевия лъч с тъга мечтае.
Мечтае него той да срещне озарен,
и него да прегърне, от светлината му божествена пленен.
И пак самотен плаче този ангел във нощта, ...

Неистов писък сграбчи тишина.
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.
Мъжът отстъпи, явно поразен ...

Сбогом, моя любов,
остани си със здраве,
тук нетът за тебе е дом,
а аз по света ще го търся реален.
Сбогом, голямо и мило, ...

Вторник, следобед,
денят така се стече,
че не получих oбед.
Доналд на помощ се притече.
Пръв път ми е, ами сега!? ...

Още с влизането в стаята ми беше ясно, че това не е среща тип "ние сме само приятели"...
Маркучът почти веднага влезе в употреба.
Нямаше и минута, когато телата ни се вихреха в танц, толкова страстен, че се вдигна всичкият прах по мокетения под. И двамата бяхме гневни отвъд всички граници, гневни на ...

Живот без приятелство...
е като зората без слънцето.
Живот без приятелство...
е като небе без луна.
Живот без приятелство... ...

Чудиш се защо не искам да говоря с теб,
чудиш се защо не искам да те виждам,
чудиш се защо не искам да си до мен.
Сега ще разбереш истината...
Защото, говоря ли с теб, изпитвам още по-голяма болка, ...

Вторник вечер не е най-подходящата вечер за излизане. Или поне така си мислят повечето хора. Вторник изостава в сравнение с четвъртък и петък, отреден е на едно питие и по-ранно прибиране, евентуално с компания. Да, ако целта на излизането е да не се прибереш сам, няма особено значение кога излизаш. ...

Далеч си ти от мене,
но това в мене смут не буди,
и вечност бихме дали за един миг сплотен,
в бляновете свои, един за друг, винаги да бъдем.
В утрините в здрача тъжен, ...

Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето, ...

На мястото на думите "Отивам си"
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна ...

Влизам в стаята и като че ли спомените просто връхлитат отгоре ми, напомняйки ми, че вече не съм част от тукашния живот, а, напротив - станала съм онова чуждо, непознато момиче, което си идва толкова рядко, че пристигането ù тук дори не се приема с топли чувства, тъй като никой не го е очаквал.
Изли ...