забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...

Тук всеки ден множат се като риби
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.
И сякаш някой под краката им издърпа ...

Дяконе, кой те тебе предаде?
Чуждоземец ли, турчин ли, грък?
Кой живота ти на бунището сдаде -
да го ръфат псетата в градски боклук?
Знаеш, Дяконе - "наш" го направи, ...

BG-град си има кмет,
а натрупва мно-о-ого смет!...
Но идея се роди
в общинарските глави,
как боклук да замени ...

Какви времена настанаха - грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита - искаш ли-не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист-империалист-експлоататор!
Хваща те и ти изстисква силиците докрай, даже и живота ти в ...

Ти си тръгваш. Внезапно откривам,
че да дишам дори е жестоко
и в душата ми грубо се впиват
пипалата на думата «сбогом».
И оказва се просто умора, ...

Вече седма година започна, откакто Лина беше в кома. За бедната ù майка това сякаш беше вчера. Леля Слава всеки ден, а преди и всяка нощ, седеше неотлъчно до леглото на дъщеря си и втренчено гледаше дали очите на Лина няма да помръднат. Сякаш вярваше, че гледайки я неподвижно, ще я накара най-сетне ...

Самотата душата ми
изпива!
Сърцето ми от болка
се превива!
Не съм до тебе аз! ...

Ще се намерим
в последната
тиха въздишка
на залеза.
И ще посеем ...

Комари не плашат ме сега,
хапят повече сините очи,
душата празна е сега,
няма го дъха вълшебен тук до мен.
В съня ми желая да те срещна пак, ...

В "творбата" има продуктово позициониране
Походка от типа "къде си тръгнала, бе, моме?",
усмивка - Пиърс Броснан ряпа да яде,
кола със сто и няколко си коня
и грива от къдрици до... немай къде. ...

Във теб е скрита цялата Вселена,
преди взрива и след това,
ти сякаш си от Светлина родена
и как да не открия с тебе Любовта!
Сияеш с твое крехко съвършнство, ...

Мартеничка на ревера
баба днес ми закачи
и погледна ме в очи.
Да съм весела, засмяна,
да съм бабина отмяна! ...

На Дявола съм аз любимата,
или на някой още по-черен сумрак,
изгасена и пепелна, все неимана,
мълчала и отричала, унищожена до крак.
От дявола съм аз поискана, ...

- Здравейте, радвам се за топлото посрещане, благодаря ви, трогнат съм, наистина не го очаквах. Maкар че, сигурен съм, че повечето от вас не са дошли заради мен. Питах ей онзи човек защо е тук и той каза, че бил фен на публиката. Харесвало му как се подиграва и освирква... Стори ми се налудничаво, н ...

Най-неразумната сила,
която ме хвърли в ръцете ти,
накара ме да ослепея
и безбожно да се разголя...
*** ...

Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото ...

Препускат – заснежени коне,
часовете на стария ден.
От моето „Да” и от твоето „НЕ”
огън и лед бушуват във мен.
Отвъд хоризонта догаря надежда, ...

ВСЕЛЕНАТА НА РАЗУМА И ЗАВЕТЪТ НА БОГ
"ОТГОВОРЪТ НА ВЕЧНОСТТА"
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Какво е вечността? Добър въпрос, нуждаещ се от кратък отговор. Това е творецът, а в частност самите ние като частица от него. Без нас каналите на вечността и информацията не могат да съществуват, но кодът на съществуващото е ...

Представи си,
моите очи –
очи, пълни с нежност
и надежда!
Пред теб са, ...

Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си -
това, за жалост, съм съзрял. ...

Достойнството
удостоява
Човек достойнството понесъл
душа в достойнство потопява
Факла - светлина разнася ...

Зимата дойде в душата ми
зима бяла като лист
седнах и събрах мечтите си
и написах стих
в рими и слова броени ...

В жаравата пламтяща се потапям
и с въгленче от моята душа
искрица животворна ти изпращам,
разпалвам огъня на любовта.
На кладата съдбовна се обричам. ...

Вървях по брега на канала, пресичащ града, гледах мътната вода и си мислех, коя ли е първата сериозна грешка, която съм допуснала в живота си. Нямам предвид дребните детски прегрешения, характерни за всяко дете, а тези житейски грешки, които се оказват повратна точка в живота ти и понякога го обръща ...

Не е честно да те виня
за своите грешки.
Все едно Нощта и Деня
да играят на шах,
да разменят царици за пешки. ...

...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваш ...

Думата
(по Дан Кешон)
Ние с теб сме двечки наранени птици.
Градът не продумва. Мълчи и селото.
Още под снега е моята пшеница... ...

Откриха ми висок холестерол.
То вярно – като мене има бол,
ала ведно със другите болежки -
продажни стави, вени, кости крехки -
такъв рецептен списък се проточи, ...

На Васил Левски
Февруари дойде. Пак ще плачем за Левски.
Ще припомним отново смъртта му.
Със венци и с цветя, като в древна гротеска,
ще покрием кървящата рана. ...

Сред милионната тълпа
бродиш сама денем и нощем,
а моята душа търси твоята мечта,
наречена любовта.
И когато ме погледна ...

ТАКА ГО ЧУВСТВАМ
И какво?
Всичко свърши.
Нали.
Мисля, че беше карасиво. ...

Еротична ваканция - ден трети
На сутринта Ник я събуди както обикновено с дъжд от портокалов сок. Това беше станало традиция. Джина прие с радост и удоволствие ласките му, но въпреки това беше малко сконфузена от нощното приключение, толкова необичайно за нея. Съвсем ново, но оказало се силно емоцио ...

Кажи ми
Кажи ми нежността си как даряваш,
любов в сърцето често ще ми споделиш.
В мечтите ми пътека нова очертаваш,
в сърдечния ми ритъм все едно туптиш. ...

Все същите хора, все същия ден,
прибираш се вкъщи с тревога и крив е целият ден!
Всеки - забързал се някъде, вървящ по трънливия път.
Всеки - тичащ за някъде, там, където свършва сънят!
Опитваш сам да пробиеш една непоклатима стена, ...

Студена привечер, коли, светлини...
в полумрака... месечината, звезди.
Брилянти блестят, изгарят... захлас,
във полумрака - сърцата трептят. -
Фантазия, джаз... тежък сакс, ...

Дори храната има
вкус на прогнило.
Всеки спомен има
очарованието ти мило.
Аз грешна съм била, ...

Мечтите са безплатни,
навярно, може би,
единствено когато
останат си мечти.
Поискаш ли, обаче, ...