Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
1 результат
Metallica - The Unforgiven ІІ
🇧🇬
Полежи до мене; и кажи какво ти сториха.
Демоните прогони, в душата ми говорещи.
(Днес) вратата е заключена, но с вярност се отваря тя.
Опознаеш ли ме ти, и теб ще опозная аз.
Полежи до мене под небето мрачно. ...
Я коней напою, я куплет допою.
Хоть мгновенье ещë постою на краю!
Преди да падна в пропастта и да изчезна,
как искам тихо да приседна на ръба му,
на неговия ръб до неговата бездна, ...
Да можех времето да върна
и да го спра в най-хубавия ден и час,
да можех дори за миг да те видя и прегърна,
ала не мога и тъжен съм аз.
Да можех аз времето да върна ...
Като буен ат по небесните тъмносини поляни
Луната ядосано рие със предното ляво копито.
Слънцето все я преследва и а-ха да я хване...
Тя в последния миг се изплъзва и е много сърдита.
Като змùя златиста извива гърба си Дъгата ...
Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта п ...
(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът. ...
Когато замръзне навън свободата,
когато завеят ехидните дни,
когато от страх се покрият лицата
и черният сняг съвестта наводни.
Когато разпятия блудни извикат, ...
И ето, пак се зазори, отлитна здрач.
Клепачите са будни чанове, звънят.
През облаци в едно със птиците летят
да стигнат синева, за да превръщат
полетите от миражи във безкрайност. ...
Аз съм гола и малка, и лоша,
аз съм дива и зла, и добра!
Не търси постоянство и гении в мене ти -
моят гений е Любовта!
Тя е силна и страстна, и огнена, ...
Дали я бе обичал? Кой смее да попита?
Дали за нея бе копнял безкрайно?
Дали броял бе той в очите ù звездите,
дали я беше наблюдавал тайно?
Дали за устните ù той копнял е нощем, ...
„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”
Станах стоманена – вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама – не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък. ...
Събудих се тази сутрин с усмивка,
пресегнах се сънен и усетих милувка,
хмм, кой ли е това - почудих се аз,
защото легнах си сам и тогаз
отворих очи, видях те обляна в светлина, ...
Път напред ли, какво е това нещо? Аз все гледам назад, все се оценявам, все търся. Не може ли да се живея без задно виждане, без хубавото лице на старата любов, без сигурност? Ако може, защо не го правя аз?
Всъщност правя все пак нещо – пиша. Безсмислени са думите обаче, когато не говоря за големи т ...
"Обичам те." - е, колко да е вярно -
има някакви остатъци от чувства,
но си мисля - би било коварно
с теб да бъда, с тях да блудствам.
Размити спомени в сърцето ми се гонят, ...
Сама сипвам солта. Нямам нужда от помощ.
И на болка търпя. Мазохист по природа...
Споко, нямаш вина. Ти си чист и невинен.
Аз съм твърде сама и това ме убива.
Ти не чувстваш тъга. То не е и нужно. ...