Заведи ме в Слънчевата къща
Слънчев лъч, палаво-зимен,
докосваш ме с пръстите нежно.
Гониш деня ми сиво задимен
и вече не ми е толкова снежно. ...

Отиде си. В тази земя
толкоз черна и тъй непрогледна
хвърли по шепа и занемя
целият свят с теб за последно.
Беше ми казал, че с възрастта ...

Б Я Л А Л Я С Т О В И Ч К А С Ъ С З Е Л Е Н И О Ч И
_________________________________________________________
Бяла Лястовичке моя... Със смарагдовозелени очи.
Открадна Сърцето ми. И в тъмното нанейде отлетя.
Надявах се да останеш. Без причина – хей така. ...

Ако можех на вятър да приличам - щях,
за да развявам косите ти меки.
Ако можех на дъжд да приличам - щях,
за да отмивам сълзите ти леки.
Ако можех на вълна да приличам - щях, ...

За живота
Животът - като влак на гара,
тръгва бавно, пъшка, пуска пара,
но скоростта веднъж набрал,
лети към нежелания финал. ...

Какво ми даваш, хайде, кажи?! Защо искаш да влезеш в света ми, даваш ли си сметка?! Не съм идеалната жена, не мога да бъда. Виждам в очите ти, огледално мислите ти. Знам как си ме представяш, знам как ме искаш, знам какво очакваш от мен. Мога да ти го дам, но няма да го направя. Защо ли?! Защото не ...

Бродех аз като просяк злочестен
и опипвайки, дирех си рая -
да не би само с дъх да поместя
и любимия свой не позная.
Разпознах го - отчаян и сам ...

Ще ми е мъчно да напусна
старата квартира…
В нея сякаш още диша
моят страх от първата година
в университета. ...

Тук съм
Край теб минава сивото ми ежедневие.
Горя от болките ти, страдам мълчаливо.
Приемам и решавам всякакви проблеми,
но ти не забелязваш даже, че съм жива… ...

Сянката - ето я зад теб, тя те чака...
Сянката - ето я, плаче там, до теб, и иска да я чуеш...
Сянката - ето я, тя е силуетът, от който се страхуваш нощем...

Пърхащи криле на пеперуда,
откъснати от детската ръка,
невинност - сляпа заблуда,
мисли объркани, като късове от счупени стъкла.
Дни безкрайни в роя ежедневен, ...

КАК СЕ ПРАВИ ГРАХ
(Не е печатна грешка)
Не, не става дума за това как се прави “грях”. Това всички си го знаем.
Думата е за простичкото прозаично готвене – грах с разни работи.
И така: ...

В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.
В пределите на хора и машини ...

Крилцата на пеперуда
Седеше срещу мен разплакана и често-често преглъщаше сълзите си. Говореше, без да спира, от доста време насам – ту простенваше, ту изхлипваше, но потокът от думи не секваше.
Пламъкът на любовта я беше привлякъл и... опарил.
Дългата коса беше полепнала по мокрото лице, където пре ...

Porque soy la primera y la ultima
Porque soy la primera y la última,
yo soy la venerada y la despreciada,
yo soy la prostituta y la santa,
yo soy la esposa y la virgen, ...

Percy Bysshe Shelley - A Lament
O World! O Life! O Time!
On whose last steps I climb,
Trembling at that where I had stood before;
When will return the glory of your prime? ...

Край нейната сергия
мъж не мѝна,
без очарован поглед да ѝ хвърли!
Ще свършат всички стоки
на пазара, ...

Парче от сърцето ми
Не те ли накарах да се почувстваш все едно си единственият мъж?
И не ти дадох почти всичко, което една жена може да даде?
Скъпи, знаеш, че го направих!
И всеки път си казвам, добре, де, мисля, че ми дойде до гуша, ...

Нощта обгръща ме със кадифе
и звездния пулсиращ кош,
очите ти, със цвят кафе,
прорязват ме като със нож!
Светкавици проблясват в мен ...

Понеделник тежи като старо мълчание.
А минутите режат простора на ситни дъги,
на безцветни и пусти човешки отрязъци,
във които тъгата полека с ръце ме души.
Без да зърна онази във сиво госпожица, ...

След периода, във който
осъзнах
твоите изстинали чувства.
Реших да се боря до крах
и се подложих на "изкуство". ...

"Нашият народ има свой особен живот... –
дайте му да се развива по народните си начала
и ще видите каква част от обществения живот
ще развие той..."
из "Народът – вчера, днес и утре" ...

За "Бедняшкия манталитет" (Втора част)
Да разширим темата за 'мърлявите навици'. Да си побъбрим за долните порядки, които омерзяват нас, дома ни и живеещите в него.
Споменавам изпървом хранителни навици като пример за неподобаващо отношение към храната, в следствие от временно, дори само частично, л ...

Някога, навярно
Гледай, този храбър момък
във живота храбро влиза
с празничната си премяна,
с пъстрошарената риза. ...

Един бе ми казал, че
е пред прага на нещо голямо. Да де, ама
посетих го отново – навсякъде кръв.
А на тила му зееше рана.
Друг риба ловеше – с изкутвена стръв. ...

Вечната балада на Канзас!! ;))
Като прашинки във вятъра
За миг притворих си очите,
а изплъзна се моментът почти недоловимо.
Пред погледа ми преминават те - мечтите, ...

Сутрин е, но ти
си още вечер -
дъхаш на угаснала луна.
Сутрин ей такава
непосрещната - ...

Нараних сърцето си
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето ...

Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го ...

„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...

На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне ...

Искам прошка за това,
че нараних аз твоята душа.
Искам прошка за това,
че те оставих аз сама.
Но ще тидам един съвет, ...

Обичта си -
бяла пътека, разстилам
пред дните ти,
мое дете.
Страхове майчини ...

Прошка търсиш ти
в душата изиграна,
тя отдавна ти прости,
но да те обича вече няма.
Да се прероди не може ...

Чувам как тихо
капките капят,
чувам как мило
думите ти мамят.
Чувам лъжите ти, ...

ЛУННА ПЪТЕКА
Над морето се издига
бяла, сребърна мъгла.
По пътечката игрива
плува пълната Луна. ...

С тебе много си приличаме,
с тебе много се привличаме
навярно даже тайно се обичаме,
но разделя ни света...
Разделя ни етиката, съвестта, ...

Търкулна се животът
Раздърпано кълбо
Всичкото не е било
Забързано развява
Спомени раздърпани ...

Отварям бутилка поредна -
пияна надежда и глътка последна.
Оставям по пода стъклата,
на моята орис децата.
От утре ще пробвам със чаша - ...

Отче наш,
Ти, Който
създавам
цял живот
щрих ...