R.I.P. Стийв Лий 05.08.1963 - 05.10.2010
Един живот, една душа
Чаках през целия си живот,
за да направя Слънцето свое.
Зова, зова, шепна името ти ...

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...

Поглеждаш ме със нежност и уплаха.
Какво ли нас отново днес ни чака?
Ще се прегърнем и целунем в утринта.
Ще се прегърнем и целунем на обяд.
Ще се прегърнем и целунем вечерта. ...

Разговор с Любовта
Очаквам те... записал съм си час
и искам днес със теб да поговорим
за времето... за хората... за нас
и за мечтите... дума ще отворим ...

Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...

Обичах те... напразно,
всичко разпиля.
От любовта побягна,
грехът те завладя.
От мене ще избягаш, ...

Дали наивно e да вярвам,
че има те още?
Премина през мен като вихър
и само облак прах остана
да ми напомня, че будувам. ...

ЮБИЛЕЙ
Петдесет години край мен отлетяха.
Те чакат с радост този юбилей.
Тясна за приятели е моята стряха.
Напук на всичко, пак ми се живей. ...

Палиш цигара. Нали ги отказа?
Остави я на масата! Хей, погледни ме!
Преди малко започна нещо да казваш...
Някаква мисъл... Добре, довърши я!
Май ти е трудно... Давай, готова съм! ...

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...

Страх
Mалкото човече
опита от отровния свят вече.
Горчив бе той
и не носеше покой… ...

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...

Аз и ти
Ти искаш да ме държиш настрана от своите проблеми,
но те едва ли от моите са по-големи...
Не ме предпазвай, няма от какво,
не си задавай ти въпроса какво ще стане утре и защо? ...

Ти знаеш ли, че вече си ненужен,
не си приятел и любовник днес не си.
Изборът ми не е труден,
новият е по-добър и лесно ще те замени.
За теб не бях каквото ти за мене, ...

Пристигнах за теб и ето ме Светла
набелязах си върха и докоснах любовта
нарекох се днес да ти бъда принцеса
за теб се върнах от далечни времена
Измислих се за теб и ето ме Твоя ...

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...

Запази ми малко топлина
след дългите семейни нощи,
защото аз за теб копнея още.
Запази ми малко топлина.
Целувай я! Но запази една ...

Нежен шепот от някъде се чува
и пак на прага чакам да застанеш
с една-единствена надежда
при мене да останеш.
С коси, развяти като горска самодива, ...

Дочух те, момче, със сърцето те чувам,
ръчица в ръката ти тихичко свих,
тръгвам с теб, дори да сънувам,
в света ти от обич, в проза и стих.
Не искам да плачеш, аз съм причастие - ...

На Джеси,
която тръгна с мен заради пътя.
Автостоп, нощен стоп,
полунощно очакване.
Автостоп без паспорт ...

Боли ли те, приятелко,
от толкова неискреност
и от мечти разбити
в разлюляно лято?
Боли ли те ...

По повод... (не)навършването на „Петстотин лета„
Какво ли вещаят след тебе звездите?
Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,
че слънцата предоха себе си и лъчите
на онези (без)крайни петстотин лета. ...

Аз всяка сутрин утолявам
на тялото избухналия глад.
Душата си по фурните продавам
и срещу стих ми дават хляб.

Гъркиньо, ти ме гледаш горда
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб, ...

Хоризонтът е болен,
а Луната - ревнива.
Тишината неволно
става хладна и сива.
Във зелени тополи ...

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...

Любов
Картина имаш на стената.
Жена във бяло – твоята Аморе.
А с мен сега си във кревата
и аз приемам любовта ти! ...

Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...

Отпих те през устните
облизани от здрача
спуснал се в улеите
на напукана усмивка
и от дълбочината на вълните ...

Тъжно ми е, че тръгва си...
зад ъгъла бавно се скрива...
любовта ми посърнала,
борила се, едвам останала жива.
Отива си тъй уморена, ...