Помен
Догаря тънката свещица,
припуква с блясък и дими,
отлита нейната душица
с нас мъката да сподели. ...

Тази вечер луната е пълна -
като мойто сърце -
с ръждиви петна,
дето нищо не чисти,
но поне гной не тече. ...

Защо любовта не остава такава,
каквато била е
на млади години?!
Защо примирение само
остава?! ...

Ти ми изпрати твоята душа,
за да ме стопли в тази самота.
За да ми вдъхнеш вяра с песента,
ти ме помилва с нежността.
Закичи ме със прелестни цветя. ...

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуск ...

Добре дошъл!
Сега ли се прибираш?!
От снощи тъжна е по теб луната.
И цяла нощ във теб се взира.
Разбуди утрото, ...

Мечти орисани. Присъда за наивници.
Тъй както китът в океана
захвърля своята премяна,
планктонът щом го зърне
и паст към дъното обърне... ...

Помниш ли следобеда в дъжда,
под чадъра на лъчите коси,
ти целуна ме и каза “да”
и вървяхме мокрички и боси.
По асфалта капки топъл дъжд ...

Тръгни си тихо и с усмивка...
Аз зная, че не си готов
и няма никога да свикнеш
със тази, трудната любов.
Аз знам, че бавно те убиват ...

Признай си…
ти си сам –
болезнено сам.
Обречен да скита
… без нейната обич! ...

"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта -
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...

Опитай се да си представиш
една река, течаща наобратно,
но нищо ти не можеш да направиш -
животът си минава безвъзвратно.
Приемай го и продължавай, ...

* * *
Всичко като приказка започна
и свърши всичко пак така.
Викна Жулиета от балкона,
махна ù за сбогом Той с ръка. ...

Бъдещето е пред нас
Ей, здравей, Самота! Как мина денят ти?
Но защо ме посрещаш с подути очи?
Ето, сядам до теб - продължаваш да плачеш.
От какво се разстрои? Ще ми кажеш, нали? ...

Пролет - светлина и вяра
в моя земен ден,
извор, бликнал пред олтара -
бистър, озарен
от лъчите на доброто, ...

Пред Бог коленичих. Измамна смиреност.
Да ми бъде простено - псалми засричах...
Отпратих ятата - пискливи сирени,
че те, птиците, поне се обичат!
Мръзнат очите. Наметнах зениците с расо, ...

Любовта е измамна
Примамливо коварна си и жестоко раняваща,
даваща големи илюзии и сладостни надежди.
Защо всеки вярва , че си добра и вечно даваща?
Искам от лъжите ти сърцето ми да се освободи. ...

За рождения ти ден,
за този светъл ден,
в който се роди,
с усмивка ти бъди.
Усмихвай се сега ...

Живей, животът е прекрасен,
дори сърцето да гори.
Животът кратък е, но е чудесен,
защото си във него ти.

Тихо е. Спокойно е. Звучи само приспивната песен на дъжда. Дъждовните капки почукват леко по прозорците, като че ли ми казват '' здравей'', а аз се усмихвам, защото знам, миговете като този са кратки, но могат да бъдат изпълнени с толкова много въображение! За едни това е просто дъжд, а за други – м ...

- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период, в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ли не: боб с тиква, ярма, ...

Черешата El cerezo
По кората чета, че си болна. En tu tronco se ve: estas malo.
По листата пък - колко си жадна. Las hojitas tu sed me indican.
Не растеш. И по клоните скромни No talleces. Te mueres de hambre,
отдалече личи, че си гладна. tus ramitas de lejos lo gritan. ...

Падат с пирует
от небесното дърво
снежните листа.
* * *
Белокрили птици ...

Телата ни
си пасват идеално,
извивките ми
в твоите прилепват -
две статуи, ...

в памет на Данчо Мутафов, Лина Керпикова и всички колеги, които ни
напуснаха
Замлъкна сцената, секунда-вечност,
софитата изплака изпод черния воал,
един следач угасна, сякаш по погрешка, ...

Отключени думи
(И само понякога)
Защото съм. Отдавна скроена,
между два чифта - обичащи
ръце и очи. От Бога водена ...

... боят с торти
не му понесе.
Не
обичаше
сладко. ...

Уморих се да бъда
до безкрайност прилична,
досущ като прилежна ученичка.
Уморих се да крия любовта си -
нетипично е... ...

Цял живот аз търся любимия...
И плача, и страдам, и крещя...
Същински катаклизъм -
земетресение, краят на света...
Но оказа се, че той - любимият, ...

Легенди за Дионисополис
На хълма, дето пясъчната кал
разголила е тяло на девица,
в скалите си, разкрачена с печал,
отколе се е ширнала лозница... ...

Другото ми Аз
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал! ...

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност? ...

Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя, ...

Опитах се да нарисувам едни очи...
Б.
.