Виновна съм...
Една влюбена жена!
Открих аз нея в най-неочаквания миг.
Подарък ми донесе тя
и с този подарък плача от тогава. ...

Усещах тръпката на сутрешния сняг.
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...

На една улица ми мина живота, на един тротоар, покрай многото коли.
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал, ...

Всеки път, щом чуя тази песен,
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах, ...

Искам при мен отново да се върнеш.
Защо така бързо реши да си тръгнеш?
Спомням си с усмивка за изминалите дни,
макар че изкусно ти ме нарани.
Мили чувства така и не ми показа, ...

Малките измъчени от студа снежинки се завъртат сякаш презряни около бледите, тъжни, неонови светлини на пропития със зимен, влажен въздух град. Падат бавно, прогонвани от свирепата миризма на оловния вятър, прегърнал пустошта на кафявите, изсъхнали клони на дърветата.
Ние с теб сме обречени. Обречен ...

Полет на птица,
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото, ...

Поп музиката
Рокът - символ на свобода
Rock
Рокът е най-разпространеното течение в поп музиката, от него са се разклонили много подразновидности, той влияе върху други музикални направления, но и търпи влияние от тях. Ерата на рока изгрява истински в края на 60-те години, в апогея си е през 70-те го ...

Сама дойдох -
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...

One More Day
Have you heard..?
Have you tried to understand..?
It's all right..
It gets easier with time, ...

Иска ми се пак във сенокоса
да съм малко, палаво момче,
на косачите вода да нося
и гнездо да търся на врабче.
Иска ми се, силно, по вършитба ...

КОГАТО ТЕ ОТКРИХ,
препънах се
в измамния ти вятър,
изтекох си очите -
да те гасна. ...

Едничък е мигът ни само,
който дели детството и смъртта ни.
И как само под това искрящо небе
всеки ден умира по едно безжизнено сърце!
Времето започва с теб двубой. ...

Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...

И там отдавна спи
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...

И всеки път, когато те погледна,
заменям своите очи
и моля се да са последни,
новите да са без ириси,
да ти забулят образа във тъмното ...

Стихът ми се заплете в ангелско крило.
Надвесен, ангела над любовта ми бдеше
и смесиха се дъх и рима във едно кълбо,
стихът ми ангелски нагоре се понесе.
И извиси ме над дълбоки, сини езера, ...

Хайде да се надиграваме –
ти ще стъпваш тежко, аз ще ситня,
леко ще приклякам край мечтите ти,
бяла кърпичка ще вея пред очите ти,
край ръцете ти фустаните ми ще се диплят, ...

Есента разгръща ангелски криле
и загърля в охра долините.
Дъх на дюли, гроздов сок и мед
сладостно се вие над асмите.
Дими вечерно някъде комин, ...

ВЪЛНЕНИЕ
Вълнува ме душата на човека
и пръчките лози, наляли плод.
Дали човекът с педя е израснал?
Дали духът му - избуял? ...

Не ме мамù по пътища неверни,
където се изгубвам във тъгата!
Не ми предлагай мигове блажени,
с които ще ми купиш свободата!
Не ме притискай да ти бъда вярна ...

С тихи стъпки
леко ще те доближа
да погледам лицето ти,
отразило бялата луна.
В съня си така безпомощна и нежна, ...

Все още помня онзи мирис сладък
на приказни рози с цвят на рубини.
В зима жестока и летен ден жарък
те криеха спомени от минали години.
Тайно се срещахме в градината тази, ...

Като сън, останал без следа,
Душата ми в ледове се скова.
Не чака ни прошка, ни спасение,
това е послеслов за бъдещето – откровение.
Горчи една сълза и по бузите се стича, ...

Смъртта е просто бримка,
спусната случайно
или желана подсъзнателно,
когато Бъдещето слиза
с бързи стъпки от Миналото ...

Това тук не съм аз, а кратки мои нюанси
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно, ...

Астронавтите Пок и Кер бяха единствените оцелели след сблъсъка на звездолета им с метеоритен дъжд.
Намерихме ги в спасителната им капсула, която се рееше свободно в пространството и бе останала като по чудо незасегната от метеоритите. Всъщност ние знаехме, че това не е чудо, а просто желанието на Вс ...

Ослепяла в чернилката от взиране,
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване, ...

Мисля си за старата година –
тази, дето току що отмина.
Вглеждам се във нея и не знам,
каква оценка мога да ѝ дам?
Бяхме всички в нея здрави, прави, ...

Тя те търси със поглед отчаяно, тебе те търси!
А защо ли? – едва ли тук някой ще може да каже.
Аз преминах за стола на цирка прилежен реда си
и потънах във мрак, без да видя очите й даже.
И когато след час по програма спектакълът свърши, ...