Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – ка ...

А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, ...

Вали
Вали, вали, вали.
И веселите капки
по куполи черковни
тихо тупкат. ...

Какво да правя с тази любов, която сърцето ми мъчи?
Къде да я скрия? На кого сега да я дам?
Легнала кротко във мен като мъничко улично куче -
тиха, самотна, с тъжни очи - океан...
Как без теб тази инатлива любов да нахраня, ...

на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете. ...

43.
Часът беше 11:15, а аз започвах да се потя от нервност. “Ако спазят условията, батерийката на Ленц би трябвало да се появи тук след пет минути”, споделих аз мислите си със Смърделин. Той, разбира се, ми отговори с едно кратко “Знам”. Ленц така и не се беше върнал в стаята ми, изглежда беше преце ...

Въведение
Някога, преди много години, на остров Карбо пристигна тричленно семейство.
Детето бе момче на около 13 години и се казваше Шон.
Баща му - Майкъл Копул - и майка му - Сара - бяха замислени хора и не обичаха да се разхождат и да говорят. На острова имаше много репортери и поведението на роди ...

По мотиви на ботсманския дневник на Саам Фолтирмортсон,
безизвестен северн мореплавател, открит в празна бъчвичка,
неясно как достигнала брега на Арапя през 16ти век
от нечий мой прадядо.
Беше буря. ...

Мръсотия, сган, прищявки чужди.
Дошло ти е до гуша, но търпиш.
Угаждаш ти на всички всякви нужди,
а твоята душа остава в плен!
После някой казва: бил си жалък! ...

Мач. Неонова тераса. Ек от вувузели.
Щурченце свири "Ода за асфалтовите дупки"...
Смях. Псувни. Антена със снежинки.
Сподавен женски коментар -
не на място, не навреме... ...

Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?
Опитвал ли си с немите звезди ...

Той е от предишния ми живот.
Тогава бях няма.
Не можех да му разказвам
за буйните водопади,
за перата на птиците, ...

ЗА ТЕБ
Позна, че днес ми е студено
и искам малко топлина.
Съвсем безпринципно, неуредено
дойдох – посрещна ме като жена. ...

В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...

Къща ли строиш, приятелю?
Май отново се обърка...
Основите за дом налял си,
а трябваше да бъде църква!
И трябваше да палиш свещи - ...

О, Старосел, възкръснал от земята,
богатата история разкрил,
на траките наследник на благата,
днес в пазвите си мен си приютил.
Доспехите ти древни в полумрака ...

Написах го на шестнадесетгодишна възраст,
но мисля, че все още е твърде актуално,
за съжаление...
Обковете в броня града,
целия свят ...

Ехооооооо?
Чуваш ли ме?
Аз искам да живея. Искам да живея… не на думи, не чрез изречения. Аз искам да усетя с всяка моя фибра, че живея. Искам да полета, да пея… да се смея. А после да падна… болезнено от високо. Нищо, че ще боли… Нали ще чувствам, че живея!
Аз искам да живея – сега… в този миг, а н ...

МАНАСТИРЪТ
или кратък разказ за сексуалната криза в живота на благопристойните момичета, в който ключов е изразът:
„Не че не ми се иска...”
Всички ни знаят като най-развратния випуск, пристъпвал някога прага на българска гимназия. Ние носим в себе си духа на сексуалната революция и разкрепостеността ...

Пастелно меки цветове догарят –
(художник ли нюансите подбра?)
Обагрена от изгревни пожари,
като букет е старата гора.
С тих шепот жълтите листа се ронят. ...

Имаш вкус на есенно лято
и на пламнала вяра.
Сред хиляди грешни изкушения,
ти си ми любимото.
Разливаш се в мен като кафе с мед, ...

Ж И В О Т Е М О Й - П Р О С Т И М И . . .
______________________________________________
Прости ми, Животе мой.
Ако можеш...
Прости ми, че изпих те до дъно. ...

Забравям мъката, забравям самотата,
забравям наивното, забравям лъжата.
Забравям лицемерието, душите кухи,
забравям омразата, писъци глухи.
Посрещам изгрева, посрещам светлината. ...

От безименни
силуети
танцуващи
още
неразгадали ...

Като Колумб всички пътешестваме
и правим своите открития,
кат него – често в неизвестие
за стойността на преживените събития.
Пътешественици сме във времето - ...

Не мога да заспя, сълзи изпълват моите очи.
И не мога аз да разбера защо от думите така боли.
Да беше ме ударил, да беше ме убил,
но думите, които каза, да беше ми спестил!
Помня как блестеше, как заслепяваше моите очи. ...

Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч, ...