Година, две, три... и така, докато не станаха десет.
Девети Юли...
Тази дата...
Всяка една година на тази дата аз стоях на гарата от сутрин до вечер.
Чаках ли – чаках... но нищо не се случваше и никой не идваше. ...

Слънцето едва показваше се над хълма,
тишината бе зловещо настанала.
Домът бе от скръб сякаш погълнат,
пазещ спомена от случилото се миналата заран.
Още пресни бяха следите от кръв, ...

С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...

~~&*~
ОБИЧАШ ЛИ...
~&*~
Обичаш ли...
Със устните ти нежно да играя~* ...

... Но за грешните няма Чистилища
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена. ...

По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар, ...

Дъжд
Само дъждът може да отмие праха от мечтите ми,
и само дъждът успява да скрие сълзите ми,
той е единствената радост в моя живот,
и той единствен ме кара да забавя ход. ...

Всеки ден нов,
всяка минутка изживяна
за мен е шанс за нов живот,
без злоба, без измама.
Животът пъстър и безкрайно шарен е, ...

Някой ден ще се върнеш... Да.
Уязвим, откровен, но истински!
С надеждата, че още съм сама,
че съм те чакала... и че те искам!
Ще ме прегърнеш с най-горещите ръце, ...

"... my psychosis and inspiration... "
Да си имаш един такъв незаен,
да не му виждаш очите по цяла година,
а като го видиш с онзи поглед потаен,
в теб да се блъскат ветрове двамина. ...

Искам устните ти нежно моите да целуват,
със целувки към врата ми да се спускат,
после бавно към гърдите и надолу,
а пък после сам решаваш, но искам те на устните отново.
Как искам ноктите ми, впити във гръбнака, ...

есенни листа
са като пеперуди
пак ще отлетят
***
слънце премигна ...

В болката се раждат стиховете
Изстрадала съм всяка своя дума,
не съм се жалвала, не съм се примирила.
Оставам себе си, не искам да съм друга,
да бъда силна – затова съм се родила. ...

Ти си море
Аз плувам в синьото море.
Вълните бурно ме заливат.
И сякаш
твоите ръце ...

ново тракче от мене, приятно слушане

Проклинам те...
За цял живот...
И нека те боли както мене болката яде ме
Проклинам те така както ти със мен направи
Да виждаш само мене ...

Очи кафяви – тежки капки,
очи със блясък топъл.
Очи със хумор объл.
Очи, търсещи Очи, в морето от съдби.
Очи ли? Тези там... може би?... Или не би? ...

Човек е ковач на съдбата си
Наистина ли всеки е ковач на съдбата си? Дали животът ни зависи от нас самите? Можем ли да променим съдбата си?
Човек сам решава как ще изживее живота си. Когато вземем решение, дори за най-малкото нещо, то оказва влияние върху целия ни живот. Всеки човек прави всекидневн ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
(1) ...

ДЪЛГИЯТ ПЪТ...
Човекът препуща по пътя житейски,
но плахо поглежда зад всеки завой.
Дори си припомня молитви библейски –
не иска със пътя да свърши... и той. ...

Пристъпвам сред угасналите клади,
прах, стеле се... в очите ми - Мъгла,
безпомощен, в дълбокото пропадам,
летя към неотключен, мамещ Свят!
А може би, там нейде, Светлината, ...

Предадох се.
Не искам да живея.
Затуй живея вече
без мечта.
Предадох се, ...

Луда
Поглеждаш ме и мислиш, че ме искаш.
Любовта е измамник, който претендира, да бъде самотен.
Не, никога няма да разбереш.
Не, никога няма да бъда какъвто ме искаш. ...

MUSE
FEELING GOOD
Birds flying high
You know how I feel
Sun in the sky ...

Вън утрото бавно пред мен изсветлява
подгонило мрака в далечния друм.
Наспивам се бързо и рано си лягам
във тихо до болка след градския шум.
Протягам се сънен и бавно прекрачвам ...

Слънчева етюда
сред застлана с
тъжност
дрипавост.
Вятърничава ...

Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка ...

Ти снощи взе че ме вдъхнови...
На Меланхолик
Де да бях петле от захар,
да се слея с тия капки дъжд,
подгонени от тегавия вятър ...

Сънувам музика.
И тихите слова
нареждат се под нотите лирични,
роят се мълчаливо и шептят
за любовта ни толкоз непривична. ...