Никога такава за мен не си била,
отровният ти поглед винаги ме смазва,
погребваш част от мен под падащи листа.
Чадъра си забравих! Твоят дъжд ще ме довърши.
Ветровете ти стопяват моята снага, ...

Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят. ...

Не храни вече никой златни рибки.
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде ...

Стоим и мълчим -
Там където смисълът се губи
И се опираме на ръба безнадеждност...
Три месеца спомени
От невинност ...

Ще затворя очи пред всичко отминало,
ще изтрия сълзите от болка изплакани,
ще забравя обидите от „големи приятели“,
и ще кажа на всички: тук съм и не сте ме пречупили.
Боли ме... защото врагове съм обичала ...

Любов.
Пет букви.
Шест звука.
И две сърца.
Моето. ...

Боли!
След теб ми остана само душа уморена,
ранена и дрипава като паднал войник,
изгубил навеки войната свещена,
изгубил във нощите своя светлик. ...

МЕЧТАНИЕ
Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, изл ...

Гледам те
Гледам те
и не мога
да те позная.
Очите ти ...

... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...

Никога няма да го покажа,
дори сърцето от болка да изгаря.
От мечтите ще се откажа,
но никога не ще го призная.
Дори в гърдите истината да горчи ...

Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."
Виждаш ли моето лице, ...

Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...

ЕДИН НОВ СВЯТ
В момента нямам представа как да започна и какво да пиша, просто ще излея всичко, което чувствам. Няма нищо по-болезнено от това да усетиш как всичко около теб се срива и единственото, което имаш, е една празнота, единственото, което чувстваш – самота и болка. Чувства, разкъсващи те ба ...

Сънуваше блестящи сцени,
триумф пред публика, конкурси...
Днес свири в подлези студени
и си мечтае да закуси.
Така минава му животът, ...

Сценарият познат е отдавна
преиграван е все без тръпка
и още от началото се губи някъде в края
докато се пренаписва в евангелия...
Се разпва от екстаза ...

Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...

Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък, ...

Застинал сред мрачната картина, която обрисуваше сам той в главата си, реши да се порови из миналото... Обикаляйки спомените един след друг, сякаш разлистваше вестник - понечи да отпие от кафето си - просто по навик... усети как главата му бе разцепена от смразяваща мисълта болка... и чу глас: "Прод ...

Някои наблюдават моите
успехи и провали.
Личният ми живот... Всичко!
И от влакно правят сукно.
Благодаря им.

Глава 3
Сближаване
Нощта беше дълга и някак товареща. В главата ми препускаха всякакви мисли и това още повече ме подлудяваше.
Крачех из малкото помещение, в което ме бяха настанили и оглеждах всичко до най-малкия детайл. Трябваше да им се признае, че доста се бяха постарали, за да ми е уютно. Имаше ...

"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка, ...

Знойна,
изпръхнала,
моли земята
с влажни ръце
да я милва ...

Всеки стрък нетърпение
ражда
отънели от чакане
дни,
ненаучени ...

Бяло, топло, красиво.
Няма злост, няма ум.
Тих покой ме облива -
сладка липса на шум…
Суета не пристъпва, ...

Благодаря ви, мили момчета!
(Или груби да ви наричам?)
Благодаря за времето, в което
изобщо не сте ме обичали!
Благодаря за мръсните пръсти, ...

Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо, ...

В очите ми ще прочетеш името му.
Фибички с буквата му закичили са ми косата.
Тялото ми разхожда се в дрехите му.
Кожата попила му е аромата.
Целунеш ли ме, ще усетиш и вкуса му. ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Александра Богомилова Георгиева - Съни
23 10 1991 – София
Да купонява с приятели и да говори по телефона ...

Подари ми този един ден от живота си...
Ти ме въвлече толкова надълбоко в него.
Създаде връзка между мен и твоя живот.
Оставяш ме изпълнен с
прекрасни спомени. ...

Не искам да бъда Луна
и да грея с отразена светлина.
Ако не бъда Слънцето на деня,
нека поне бъда светулка в нощта
и светя със собствена светлина. ...

Повярвай ми
Повярвай ми, че много те обичам,
повярвай ми, сърцето свое аз ти подарих,
оставих го в ръцете твои то да бие,
не го чупи... ...

Във тази тъжна, сляпа нощ,
насред тази малка кръгла стая,
таи едно момиче свойта мощ,
опитва тайно да мечтае.
И пак е тук. Сама! ...

Потопи се в утрото на новия ден.
Не ти трябва нищо и никой –
пожелай си да бъдеш свободен.
Не търси смисъл, не търси градския шум –
избягай далече, пожелай си нещо наум. ...

Колко пъти съм го гледала този празен лист. Колко пъти го задрасках, колко като него прелетяха през стаята и се спряха по средата ù, защото да, не мога да уцеля кошчето. А силата всъщност би могла да изстреля мен самата нанякъде.
Но се научих да се опитвам и сега не мога по друг начин. И тези бели л ...

Не се обръщай настрани!
Там нищо няма.
В профила ти има много висини,
но високото е отбрана!
А човек от злото се брани, ...

ЛЮБОВ
Изгубвам те, когато те намеря,
тъй близка и далечна си ми ти
и в твоите космически размери
сърцето ми неистово тупти. ...