Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...

Поклон
Сълзи и огън... избор и съдба.
Любов и грях... мечта или стена.
Слънце и луна... желание или тъга.
Усмивка и лъжа... мисъл или суета. ...

Той е там... Най-чаровният, най-галантният, най-блестящият... призрак. Не е лесно да бъде материализиран и документиран, защото все пак работата му е да изчезва, преди да щракне светкавицата на фотоапарата.
Ако сте жена, здраво хванала делата си в ръце, устремена в самотата си, бореща се за място по ...

Писах го преди хиляда и двеста години,
както обичам да се изразявам.
Като любим съпруг
ме приласка нощта,
с изящни ...

Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...

Перфектен си за еднодневка.
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...

Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...

ПЪТУВАНЕ
Към твойте устни съм вървял,
препъвал съм се, някъде съм спирал,
горял съм в огън, дъжд ме е валял,
но път към теб отново съм намирал. ...

Чета една книга и ми се случват едни неща, които ме карат да преосмисля себе си като личност, а изобщо личността като такава.
Редовно се сблъскваме с неуспехи от всякакво естество. Толкова често даже, че вече в без друго провалилото ни се ежедневие ние свикваме с поражението. Степента, в която сме п ...

С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват ...

Chris Rea - September Blue
Your head spins round on a Monday
And the daylight's in your eyes
How you laughed and cursed tomorrow
Now he's standing by your side ...

Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори, ...

Дъжд и сиви панели.
Дребни стаи, потиснатост, страх.
Там безплътни души са се сврели
и очакват да станат на прах.
Някои скърши им волята плаха ...

Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато, ...

Коте пощи лунната сянка
вместо бълхи
звезди по езика

Дано да ме запомните такава –
усмихната, щастлива и много цяла,
със здравец във косите си задяната,
в очите – с най-лековитите аязма.
Под здравеца съм скрила сивото на дните ...

Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...

Не, нямаш си идея просто
колко жалко, колко постно
ми изглежда всичко...
А можеше да бъде сносно!
Стар вятър си, не си ми въздухът! ...

Когато ти спиш,
аз те наблюдавам.
Опитвам се да запомня
всяка твоя въздишка,
колкото и кратка да е тя. ...

А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...

Разкъсай ме... Само така чувствам, само така усещам, че живея. Нарани ме, нека отново събера душата си. Какво ли остава след края? Това така и не разбрах, но явно до сега не съм стигала крайния си предел. В какво се превърнах – в пепел... И защо сега мъчиш? Какво толкова казах? Толкова ли е трудно д ...

Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...

Т Р И П Т И Х
1.
Камбана надвива на градския шум,
и рони се радост:"О-и-е. О-и-е..."
А аз ѝ припявам, на глас и на ум: ...

Има ли по-тъжна душа от тази,
на която не отвръщат с любов
и чувствата ти без жал да погази,
макар за нея на всичко да си готов.
Има ли по-тъжни очи от онези, ...

Нима свободата винаги е табу? Най-добрите бойци при древните Викинги са били погребвани на корабите си, които са били превръщани в клада и така воинът е продължавал плаването си към Валхала, тоест към мечтата, бележеща пътя на живота му. Мечта за свобода, водеща началото си от вятъра, издуващ платна ...

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

Навън е
още неприспано
лято, но в мен тъче се
есенна тъга,
от дните ми, ...

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи
в лунните нощи загадъчни мечти, ...

Дали ще повярваш в любовта ми?
Дали ще чуеш моят вик и нараненото сърце?
Дали когато вечерта настъпи,
ще се вгледаш в моето лице???
Дали тогава ти ще видиш ...

Писмо по пеперуда
На рамото ми кацна пеперуда -
красива, като моята любов,
като Ангела в далечната чужбина,
за който аз на всичко съм готов. ...

Над Жеравна се спуща вечерта,
Добромерица сетен лъч огрява.
Долита звън от чановете на стада
и хладен полъх слиза от гората.
Шуми Черковната кория ...