На В.
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...

Дирята
Написано по "На моста" от Деян Иванов
Много време мина в търсене на диря,
водеща до моста след пътечката в гората.
Много време мина в борба със Вихъра, ...

Снегът е само почеркът на зимата.
Февруари те написа и те прати.
Тогава беше просто синя гривна
и няколко числа – за непознатите.
Вързопче нов живот, мишоче някакво ...

Понякога, когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...

Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Да си силно, неуморно...
изправено гордо в живота да вървиш?!
Обичано си и ранявано, ...

Няма
Няма ги вече oчите
виждащи по друг начин звездите
Няма ги вече ръцете
които държейки откривах световете ...

Душата ми е пламък несломен
пред битието в кръгозора.
Сред колко идеали преклонен,
мечтая си да махна аз позора.
... Символ на печал и мъка ...

Предлог
Коя съм аз?
Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За м ...

Жена – отвътре и отвън -
гореща, необятна...
Жена, като кристален звън
на чаша благодатна...
Жена – родена за любов ...

Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.
След малко знаят, пак ще мръкне. ...

Ще платите, вие, за злините си,
ще платите за жестоките си действия!
Ще изкупите и грешките на жертвите си
и ще къпете ума си в разкаяния!
Вие, що успелия проклехте, ...

Спомените в болка се превръщат
и тъжни винаги са моите очи.
Оставих те там, оставих те сам,
в един недовършен сън, в един
страшен кошмар. ...

Прегърнал Мъжът букета с цветя,
закрачи, потънал във спомени,
с наведена някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...
Понесе скърбящата своя душа ...

Пред мене е пътят и ето аз тръгвам,
ненужните вещи и чувства захвърлям,
обличам си новите дрехи, от вчера,
и тръгвам натам своя път да намеря.
По гърба си усещам аз поглед да шари, ...

Понякога е толкова красива,
че в гърлото засяда и боли,
и на юмрук сърцето ми се свива,
и пепел пари моите очи.
И виждам я, и чувствам я в кръвта си ...

Огън от мечти
Неразгадаеми пространства от мечти
реалността ми делнична поглъщат.
Защо дълбаеш в моя Аз и ти?
Какво очакваш да откриеш, всъщност? ...

На есента природният разкош
изпъкваше под връхната ù дреха,
напъпилото рано пролетта,
сега отвред събираше успеха.
И аз стоях като изтръпнал кол, ...

Един ден си тръгна… Чудех се тогава как ще продължа… Как ще живея без да те има в живота ми, без да ме вдъхновяваш… Ти ми даваше всичко, а изведнъж ми го изтръгна… Почувствах се сякаш съм малко дете, на което са взели любимата играчка, стоях и те гледах как се отдалечаваш, а с теб и всичко, което ня ...

Свойта красота смутено
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза, ...

Докосвай докосването, още непораснало...
Предвкусвай усещането, още неизригнало...
Издишай въздишката, още неизтръгната...
Усмихвай душата ми, още неопитомената...
Целувай целувката, още невдишана... ...

Някой казвал ли ти е
колко е сладка усмивката ти?
По-сладка от морета от какао.
Някой казвал ли ти е
колко синьо се е събрало в очите ти? ...

Замесена от червената пръст на Адам,
на сърцето начало съм и съм край.
В душата ми онази Ева носи плам
за нов живот и за човешки Рай.
Ще спра пред огнените мечове на Херувимите ...

Твърде, твърде много грешки.
Някои просто сме така.
Не мислим, за сметка на усещанията.
А знаем какво ни чака след това.
И будим се, където сме чужди. ...

Толкова неща искам да ти кажа,
а думите замлъкват в мен,
ръка протягам, сякаш да докажа,
че няма болка, че мeчтите живи са във мeн!
Очи затварям, за да забравя, ...

Може би мислиш, че нищо не помня,
че мисълта за теб ми е отровна
и заключих я в най-тъмната си стая -
да те забравя и да спра да ридая.
Но не! Аз помня, повече от ясно, ...

Споменът се врязва като острие на коса в косата на гостенина. Той се сеща кой е. Може би разказът ми му е помогнал. А може би малката снимка на камината е запалила в него пожара, в който сега гостенинът се пържи. В очите му се чете омраза. Дали ще ме убие с бутилката, която държи в ръката си? Не зна ...

Историйки от джунглата
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...

НЕ УСЕТИ ЛИ?
Не видя ли, че аз съм до теб.
На брега на морето сме двама.
Разтопява се златната глеч
по вълните. ...

Ода от транспортната наслада на столицата наша, вечно млада
Радост, лели и деца в омая,
в Младост е началото, а не на пътя края.
Та една стисната дори в червата леля,
пазари на борсата на Младост, а живее в Обеля. ...

ДОКОСВАНЕ
На Е.
Докоснах те с върха на сетивата си
и всеки атом в мене затрептя
и се взриви на хиляди галактики, ...

О, Жан, О, ***ов,
дари ме с твоята любов!
. . .
Под тази ясна синева
решаваш пак по алгебра. ...

Листата падат - жълти пердета.
През тях минавам спокойна и весела.
Крача смело по тези павета
и подритвам опадали кестени.
Той е там. Той отдавна ме чака. ...

Заплетена душа -
ранена птица,
пленено в страховете ми
дете.
Заплувала в ...

Тази песен е мое лично творение! Надявам се да ви хареса!