Измъкнах се, повярвай ми, от нищото
и виждам теб, а теб те няма,
завъртам се с надежда, търся чистото,
но миражът само е пред мене без промяна…
С думи ти успя да ме откъснеш ...
Поглеждаш ме в очите и сякаш нищо друго не съществува. Вземаш ръцете ми в своите и всичките ми тревоги изчезват. Как го правиш? Осъзнаваш ли изобщо каква власт имаш над мен? Дойдох да поговорим за това, че може би е време да сложим край на връзката си, но, гледайки те такъв тъжен, не знам как съм мо ...
Отминават желания, мечтите полека угасват...
Копнежите - сякаш не са били.
Още колко ли мисли ще дойдат,
колко ли скъпи неща...
Още някой много близък, ...
Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце - ...
Дните черни нареждат се отново пред мен...
Животът безпощаден сякаш ме следи!
Без теб утеха не намирам дори и в празничните дни!
Броя минутите страшни, в които не знам къде си ти.
Без теб не мога да живея - а от истина така боли! ...
Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха ...
Тъй както си продължавам
мълчаливо да те наблюдавам,
все повече и повече се убеждавам,
че за теб и живота всичко давам…
Любов в очите ти, прекрасните, сияе, ...
Когато погледна към теб, виждам как
ме гледаш и се чудиш защо с този поглед
те гледам цял ден и не спирам, но не мога
да спра, не мога, колкото и да искам да не
си в мислите ми. Ти нахлуваш в тях, нахлува ...
Седем часа вечерта. Краят на работния ден. Лавкаджийката прегледа останалата стока и изхвърли няколко продукта извън годност в кошчето. После заключи и тръгна за вкъщи. Изхвърлени бяха една пица, една кифла и една питка. Веднага щом лавкаджийката си отиде, трите започнаха да си говорят. Първа загово ...
СРЕБЪРНА СВАТБА
Стане ли дума за Франция, винаги си спомням за самите французи и най-вече за прекрасното им чувство за хумор. Оригинален, сърдечен и много приятен, но винаги премерен. Дори и да има нещо „по-така”, то се разказва толкова занимателно, че в никакъв случай не звучи грубо и просташки. Мо ...
Дали ще търсиш пътища обратни...
На пясъка из лепкавия скут
ще спиш с морето (онзи стар развратник,
не дал и ден общополезен труд)...
Как дръзко ще предлага свойто рамо, ...
Съблечи ме с лудо настървение....
Татуирай ме с целувки цялата...
Разпъни ме, молеща спасение
в див екстаз, в неистова премала...
Издълбай ме с устните си тръпнещи, ...
- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...
От едното ухо, през другото... та чак в гората!
🇧🇬
"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...
Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
Но напоследък трудно се лети. ...
И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...