Идват те и си отиват.
Пътешестват сякаш за миг.
И пак в миг се разбиват
в скалите... морски вълни!
31.07.2010

Боже мили, дай ни сили
и надежда, и любов,
та да тръгнем, преоткрили
пътя, към живота нов!
Че е днес животът тежък ...

Аз
за всеки
съм
някоя друга -
различна ...

Влизам в нощен бар.
Kачвам се по тесни стълби.
Сядам и започвам да се веселя,
докато нощта преминава неусетно.
Поръчвам си цитронада с капка свежест, ...

Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...

Заедно сме вече почти година -
аз обичам те, но ти мълчиш.
Криеш сърцето си в заключена кутия -
как да стигна до него, кажи?!
Заедно сме вече почти година - ...

Бях мла­да клон­ка не­цъ­ф­тя­ла
и жа­д­на за лю­бов. Но зи­ма бя­ла
ско­ва­ла бе зе­мя­та и не­бе­то,
и по­ри­ви­те, бли­ка­щи в сър­це­то.
Пле­нил ме бе сту­дът в мъ­г­ли­те гъ­с­ти. ...

Няма да пиша за разбити сърца!
Мойто е цяло, тупти!
Е, понякога свива се. Какво от това!
Напълно човешко, нали?
И сега ми е някакво... някакво... никакво. ...

Здравейте,
Неродено поколение!
Родихте ли се в някой сетен час?
Увряха ли главите на "Големите"?
И сложиха ли ред във този хаос? ...

Точния човек
Исках да си ти!
Но няма как...
Понякога така се случва.
Исках да си слънцето във моя мрак, ...

А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...

Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...

Поставям многоточия след твойте грешки.
Преструвам се на мъдра и разумна.
Препрочитам Федерико Гарсия Лорка:
"Умра ли, оставете балкона отворен!"
Да, остави го отворен наистина, ...

Бях ли щастлив сред нещастните,
бях ли богат сред просяците?
Бях ли глух сред викащите,
бях ли любов сред мразещите?
Вина останах просто, ...

*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...

Дървото
Не знаеше, че някой ден
светкавица ще го запали;
че всяко нещо е с предел
и дръзките най-първи падат. ...

Докога
Докога
ще те гледам омагьосан?
Докога
ще се стремя към теб, ...

Приключили със земните си дни,
поели по вековните пътеки,
във Санаториума за чувствителни души
лекуват случаи със травми леки.
Тъй наранени и отчаяни дошли, ...

МЕЧТА
Искам да отгледам кошута
в най-светлия миг на сърцето си,
където са незрими и нечути
всякакви мъдри човешки съвети. ...

@А@М@Р@И@Т@А@
@Имай сърце за тази чаша@
@Имай вяра да се възнесеш@
@Вземи от Живия хляб@
@Пий от нетленната Му@ ...

на Марияна
Щом смееш се, светът се смей
и щастието в мен прелива.
Недей да плачеш ти за мен,
аз вечно твой ще бъда, мила ...

Първата любов
Първата любов е сладка,
от нея заслепен си ти -
не виждаш, не чуваш,
само обичаш. ...

Поглеждаш ме, добре ме оглеждаш,
красива, властна и силна жена,
страхуваш се, да -
ти търсиш леки и лесни жени
за по нощ, за по две; ...

Замина лятото по своя път
в карета, теглена от ветрове.
И, взели сбогом, птиците летят
към непознати топли светове.
Отворила очите, есента ...

Тя седеше мълчаливо на бордюра и обмисляше живота такъв, какъвто го виждаше пред себе си. В тъмното всичко имаше някаква притегателна сила и дори най-малкият шум криеше в себе си тайна за нещо отминало и нещо безкрайно. Една котка мина пред нея. Опашката ù беше в доста окаяно състояние и тя отново с ...

моят рай започва и свършва
където си ти
където е нашето общо легло
и мечти
нашите мисли объркани ...

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живот ...

НЕ МЕ ВИДЯ
Не ме видя,
за първи път не ме видя –
подмина ме наблизо.
Не беше надалече - ...

Ще спра за миг и тихо ще погледна,
застанала тук под стария кестен.
Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна
за момент в последния жарък дъх на тази есен.
За да ме стопли той след дълга самота ...

ОСТАВИ ГИ!!!
Остави ги... всичко върху мене остави...
Остави ги... всичките твои следи!
Върху тялото ми с пръсти рисувай мъки.
С устни отпечатай всичката си скръб. ...

Слънце мое, слънце ненагледно,
озарило мрачната ми стая,
свети ти челцето за последно -
днес за нас дошъл е краят.
Горе, разгневен, на небосвода, ...

Сезоните менят се толкоз бързо,
те тичат - пролет, лято, есен, зима...
Стремим се да забавим, да не бързаме,
по-дълго на Земята да ни има...
Сезоните менят се толкоз бързо, ...

Нощем, казват, всички сме еднакви.
Еднакво тънем в самота,
мечтаем слънце в тъмнина,
но светлините му са кратки.
И нощем всички сме търсачи ...

Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...

Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм - не зная.
Оглеждам стена по стена - ...

Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.

Смехът им отдавна не е детския смях, който можеш да чуеш, когато са в домашна обстановка. Походката им отдавна не е онази тромава смесица от полуподтичване и леко накуцване от игрите на детската площадка. Погледът им няма нищо общо с изумлението, с което за гледали Том и Джери за първи път, когато в ...