Там, навръх тротоара,
самотен и тъжен,
бавен и с пепел под ноктите,
със мечти натоварен,
с празни джобове ...

С трепет прегръщаш ме
и с лудост влудяваш ме
с топлина изпълваш ме
и с красота обливаш ме
Ето това си днес за мен ...

Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,
свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.
Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече
като песен на всички изгубили пътя светулки.
Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино, ...

Среща внезапна, нечакана
плахо погали съня...
Сепвам се. Скачам разплакана
и се сбогувам с нощта.
Първите слънчеви ласки ...

----------
Знаех, че в теб някой ден ще се влюбя!
Очите ти - сини светкавици мятат...
Обичам те! - нямам нищо за губене.
От тебе взех ябълка. Не от змията. ...

Мотив за публикация благодарение на
Те принадлежали, били заедно.
(Мен пък няк’во куче ме е яло!)
Месеци на чудене и маене
в търсене на края без начало. ...

Изгубих следите по чакъления път,
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете ...

Почувствал ли си как ухае човешката Душа,
с недоловим, неземен аромат
и чувствал ли си се омаян,
като пчела от цъфналия цвят?
А през очите - нейните огледала, ...

Бях отделил пари за една покупка, която бях поръчал по интернет. Случи се така, че поради невнимание съм похарчил част от тези пари. Казах си: „следващият изглед за придобиване на пари е след повече време, от което имам сега, за да си платя поръчката. Какво да правя?” Учителят Петър Дънов е дал едно ...

Понякога жадувам за докосване…
Дори и да е само с поглед плах...
Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…
Страхът, че покрай мене е преминал ...

Ще оттекат времена и народи,
но не ще се забравят никога,
един, по вода дето ходел,
и един, дето ходел по стихове.
Ако и те се забравят, ...

Залюбих върколашките ти нощи...
(защо тогава нищичко не каза?)
и вълчите ти яки, силни мощи,
с които Бог прости и ме наказа.
И тайните ти друми полунощни, ...

Дали по-доброто бъдеще не е в чистотата на далечното
минало...
На Еньовден забравих сутринта
през тревата боса да премина,
да потопя лицето си в роса - ...

Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...

по акварел на К. Щъркелов
това усещане
държи ме алчно
и води по бяла пътека
седем цвята бяло - ...

Малкото камъче бута колата.
Малка лъжа доверието убива.
Малката грешка е неосъзната
и малката радост ни прави щастливи.
Подлостта малка живота вгорчава. ...

Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...

Завеси, спуснати във стая тъмна,
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.
Дали бе въздухът опиянен ...

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...

124.
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална. ...

Любов, какво си ти?
Един мираж, копнеж,
въздишка, сърце, което да отнемеш...
Къде си? Не, наистина къде си?
С теб се гоним цял живот. ...

В стая, пълна със живот,
аз стоя, седнал на земята.
Празен и безжизнен,
уморен от мойте лъжи и маски,
чакащ да ме потърсиш. ...

Его ли?
И каква поука от това,
тъкмо го намеря
и го губя във Христа.
Его ли - ...

Вървя в гората и внезапно спирам,
когато вълчите следи в снега съзирам.
И тръпка ме поби, когато вълк единак
пред себе си откривам!
В миг дочух балада, изпълнена с ридание, ...

Държа сърцето си в ръце.
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях. ...

Ревнивият бездарник
Къде ли не опита да пробие
и никъде не му върви.
Май по-добре да се напие
и да злослови до зори. ...

Не искам да разкриваш
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш. ...

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...

Disturbed - Another way to die:
The indulgence of our lives has cast a shadow on our world.
Our devotion to our appetites betrayed us all.
An apocalyptic plight.
More destruction will unfold. ...

Marilyn Manson & Korn - Cry For You
You know I can't believe you,
all the things you say, they're not true.
But I fear I can't just leave you.
All I feel is that I need you my love. ...

На моята приятелка Ели...
Сънувах валс,
звучал отдавна
в забравени, все още детски, дни.
В един салон... ...