А вятърът е като влюбен мъж!
Жестоко влюбен! До уши!
И щом прегърне те веднъж,
те пуска само, ако той реши!
Обгръща те мъжествено, едносекундно! ...

1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че в ...

Пред мен беше една тайнствена врата,
два дракона я пазеха пред входа,
оглеждах се тайно поне за пролука
и чудех се как да навляза и навътре пребродя,
ключ едва ли имаше, вълшебна бе тя, ...

Тополата стара не шуми, а ридае
издигнала клони и стройна снага,
с устни по мене любов ли чертаеш,
или жадно ме пиеш на глътки така.
Моста преминал на тихи мечтания, ...

В нощта
на бялата
стена
се съблича
роза ...

Градът на моето детство,
на моето зряло Сега.
Неизпълнимо вълшебство.
Неразгадана тъга.
Тук неразумно се влюбих. ...

Тя беше виновна.
Тя беше пренебрегнала принципите и предразсъдъците си.
Тя мечтаеше за него вечер, преди да заспи, когато сенките по тавана рисуваха тихо обречени силуети.
Тя плачеше, когато си спомняше.
Тя го чакаше там, където той никога нямаше да се върне. ...

Животът ни минава в глупости!
Усещаш ли на идващото утро полъха?
Ще отмине като днес животът ни!
Отиват си тъй бързо дните,
летят безмилостно годините ...

ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...

Виновна
Виновна съм!
Не го отричам!
Виновна съм, че срещнах те...
... и влюбих се във теб...! ...

Ще ме имаш -
не вчерашна,
непомнеща,
незряща,
ослепяла от ...

Слаб си в лъжите, слаб си!
Дали защото и аз съм лъжкиня,
познавам, щом лъжеш и мамиш!
И зная още колко ще има.
Признавам - лъжеш красиво, ...

Наистина ли
Наистина ли няма да те видя вече
усмивката ти пак да ме докосне
нима за нежност времето изтече
и любовта ни бавно ще изгасне ...

В тихата лятна нощ тя седеше на дивана в уютно подредения хол и четеше, завладяна от размисли за големия живот, за голямата мисъл. Четеше, забравила всичко, но по същото време по успоредната магистрала на съзнанието й препускаха спомените за извървения път. И тогава почувства заслужена гордост, че е ...

My mama told me when I was young
Said sit beside me my only son
And listen closely to what I say
And if you do this it'll help you some sunny day
Oh, yeah it will ...

Rihanna - Only girl ( In the world )
La la la la
La la la la
La la la la
[VERSE 1] ...

Една басня от Лафонтен. Преводът е доста свободен. Борей = северния вятър в гръцката митология.
Jean de La Fontaine
Borée et le Soleil Борей и Слънцето
превод
Borée et le Soleil virent un Voyageur ...

"Tonight your soul sleeps, but one day you will feel real pain,
maybe then you will see mee as I am,
A fragile wreck on a storm of emotion"
Countless times I trusted you,
I let you back in, ...

Don't want to be an American idiot.
Don't want a nation under the new mania
And can you hear the sound of hysteria?
The subliminal mind fuck America.
Welcome to a new kind of tension. ...

Преминал с тъга през пролетта,
в настъпващата есен ти се взираш.
Врата към спомени била е младостта..
Потръпвайки, очакваш дълга зима!
Ти бил си на ръба на пропастта- ...

Конче малко, вихрогонче,
в ширното поле,
не оставяш свойта майка
да се напасе.
Все муцунката навираш ...

X
След няколко месеца вестоносец ми донесе писмо от Дионисий Рали. В него митрополитът ме известяваше, че неговите господари му били възложили важна мисия и за да я изпълни трябвало по-скоро да посети руския цар. Питаше ме дали до десетина дена ще мога да стигна до седалището на Естергомската архиеп ...

ДОМ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ МОРАЛИ
Новост - във Кратунци са създали
дом за съхраняване морали!
В отпуск щом кратунка се отправя,
в този дом морала си оставя. ...

Моята стъпка нагоре
Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!" ...

Пред мен, на белия лист,
ръка невидима бавно изписа:
- Сбогом, господин Никой!
Не бе изненада.
С целувки мили това ...

*
Есенен вятър -
падат в краката ми
зрели плодове.

Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...

Поглеждам в очите ти,
печал е скрита.
Защо ли - се питам?
Дали нараних душата ти нежна
с неволен размах на ветрило? ...

БЯЛА ДУША
Сред дълбоките нощи, облечени в черно,
там погребвам аз черните дни.
А миражите бели ме прегърнали вярно,
все остават си бели мечти. ...

Видях и го познах в тълпата.
Човекът със голямо”Ч”.
Ноември беше, тъжен вятър.
Валеше влажен здрач.
Големи, дълги скули, ...

Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...