Няма кътче на таз земя,
на което за тебе не би отишла тя!
Няма ад и рай,
ти слабостта си ù, знай!
Няма човек, по-мил ù от тебе, ...

Живеем в ХХІ-ви век. Новото време роди нови реалности, нови надежди, нови страхове. Терористичните атаки заливат света и създават нов тип мислене. Те изместват центъра на дискусии към реалностите на деня, игнорирайки един много по-страшен тероризъм – духовната подмяна на истината с лъжа, духовното и ...

Следите на думите
Как призывный набат, прозвучали в ночи тяжело шаги,-
Значит, скоро и нам уходить и прощаться без слов.*
В.В.
Блясък на отразено злато. Тътен на тежки, медни камбани в нощта. ...

Моят ангел ще бъде този, който ми показва сърцето си,
когато нещата се разпадат.
Моят ангел ще бъде този, който без значение какво,
ме кара да се чувствам жив.
Моят ангел ще бъде този, който ще ме отведе до това място, ...

Като вино червено,
като сън в лятна нощ,
като утро ранено,
като белег от нож
още бягам след тебе, ...

Сам изтрих ги безславно –
разчертавани викове.
Щом в полетата бели
се заскитаха стихове.
Грехородни къдели – ...

Посветено на сайта Откровения
Аз знаех колко дух имаше в недрата ти,
колко дълбочина имаше в сърцата на твоите деца,
Колко духовни пътеки пресичаха горите ти,
кънтящи от изпълнени с мъдрост дълбоки слова. ...

Меланхолията не убива,
но твоята апатия го прави.
Изгубих парченца от сърцето си,
от пейсмейкър да си сложа се нуждая.
Дали ще спра да усещам хладнината ...

От пулсиращата болка в гърдите
откъснах стон последен...
разпиляни в хаоса мечтите,
те търсят пътя верен.
Сега се чувствам твърде слаба, ...

ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...

Мирише на зима,
а вънка е пролет!
Макар през сълзи,
аз долавям студа.
Отдавна те няма, ...

Годината отмина
детето порасна -
сравних го с по-високата елха
* * *
Снежно утро - ...

Ще бъда вечно твой Любим и твой Приятел,
опора здрава - не просто някакъв мечтател.
Ще бъда заедно със теб в мечтите ти,
във трудностите ежедневни и бедите ти!
Ще бдя над теб във нощите и дните ти, ...

Безсрамно 3
(с благодарност на моята съпруга)
Гледам голото ти тяло
и в детски спомени нахлувам,
изтръпвам странно и изцяло, ...

Отрекох се от всичко свое помечтано,
облякох се в престилка на слуга…
Склоних да ти угаждам в твоя замък
и купчините прах от спомените да мета.
Със болката от хвърления прах в очите ...

Може би не съм сама в самотата си, а това вече е
нещо...
Защо си тъжна, малка облачке,
и твоят ли принц все не идва,
и ти ли губиш търпение вече, ...

Тази нощ, в минутата последна
на старата, отминала година,
аз теб, Животе, ще погледна,
с благодарност, че те имам...
И нищо, че си многолик, ...

Нарисувай ми Коледа,
аз и ти пред камина
върху тигрова кожа
и навън да е зима.
Чаши с меден обков ...

Раздяла
Дванадесет часa,
ти вдигна глава.
Кръвта се стичаше алено червена
по студените ти устни. ...

Кой разсеян, кой забравил,
ти със ТОЧНОСТ ще се славиш.
На теб ще може на момента
да се разчита 100%!!!
Със РАБОТА и енергичност ...

Събудих те тогава.
Ти
още сама не знаеше - кой съм.
Ала Самият - невзрачен -
заспах........................... ...

Исках да те докосна
Спря времето в запалената свещ
Исках да те погледна
Пламъкът угасна
А ти къде се скри ...

След цялата тази суматоха сякаш Момчето се беше пробудило от дълъг и странен сън. Вече започваше да си отваря очите и виждаше колко е загубил след липсата на истински живот.
- Трябва да ù се извиня и благодаря. Каза Момчето с усмивка и желание да поправи себе си.
Взе един душ, обръсна се, облече се ...

DANIEL AVDALA: Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals.
...

Нека ме боли...
Наранена съм от доста време
и боли ме често само като дишам.
Усещам, че дъхът ми спира,
и вътрешно болката напира и напира... ...

Докосната
от мъдрото спокойствие,
с потрепваща
под лифта тишина,
аз не усещам себе си сама. ...

Ти не може да носиш във шепите свои нивята
и да сбираш в града си трошици, провесил тук нос.
Няма друга любов по красива от таз в необята
на ливадите тучни полегнали в пръв сенокос.
Всеки ден, всеки час и спасена от тебе минута ...

Как да спра да плача,
когато знам, че те няма.
Ти там някъде бавно
тлееш, а аз нямам сила
нито да те спра, ...

Кой изгрев посрещаме?
Кои сме ние - точки в хоризонта?
Перото пресъхна...
Никой от нас не е съдник.
Пресъхна животът... ...

Времето ми изтича като пясък в ръката
Силата ми бавно потъва в земята
Продължавам по пътя си да вървя
Не знаейки защо съм тук и сега
има ли смисъл в живота ми ...

Нов сняг стария убива -
вали с надежди и мечти.
И Новата 2011 щастлива
повежда бъдещите дни.
Сърцата се в любов заливат, ...

Угаснала е в мене радостта
Като изтляла миналогодишна шума.
Сега вървя по сухите листа -
заровили и образи, и думи.
Отдръпна се пороят на скръбта ...

В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...