Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...

Т Р И П Т И Х
1.
Камбана надвива на градския шум,
и рони се радост:"О-и-е. О-и-е..."
А аз ѝ припявам, на глас и на ум: ...

Има ли по-тъжна душа от тази,
на която не отвръщат с любов
и чувствата ти без жал да погази,
макар за нея на всичко да си готов.
Има ли по-тъжни очи от онези, ...

Нима свободата винаги е табу? Най-добрите бойци при древните Викинги са били погребвани на корабите си, които са били превръщани в клада и така воинът е продължавал плаването си към Валхала, тоест към мечтата, бележеща пътя на живота му. Мечта за свобода, водеща началото си от вятъра, издуващ платна ...

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

Навън е
още неприспано
лято, но в мен тъче се
есенна тъга,
от дните ми, ...

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи
в лунните нощи загадъчни мечти, ...

Дали ще повярваш в любовта ми?
Дали ще чуеш моят вик и нараненото сърце?
Дали когато вечерта настъпи,
ще се вгледаш в моето лице???
Дали тогава ти ще видиш ...

Писмо по пеперуда
На рамото ми кацна пеперуда -
красива, като моята любов,
като Ангела в далечната чужбина,
за който аз на всичко съм готов. ...

Над Жеравна се спуща вечерта,
Добромерица сетен лъч огрява.
Долита звън от чановете на стада
и хладен полъх слиза от гората.
Шуми Черковната кория ...

Никога такава за мен не си била,
отровният ти поглед винаги ме смазва,
погребваш част от мен под падащи листа.
Чадъра си забравих! Твоят дъжд ще ме довърши.
Ветровете ти стопяват моята снага, ...

Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят. ...

Не храни вече никой златни рибки.
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде ...

Стоим и мълчим -
Там където смисълът се губи
И се опираме на ръба безнадеждност...
Три месеца спомени
От невинност ...

Ще затворя очи пред всичко отминало,
ще изтрия сълзите от болка изплакани,
ще забравя обидите от „големи приятели“,
и ще кажа на всички: тук съм и не сте ме пречупили.
Боли ме... защото врагове съм обичала ...

Любов.
Пет букви.
Шест звука.
И две сърца.
Моето. ...

Боли!
След теб ми остана само душа уморена,
ранена и дрипава като паднал войник,
изгубил навеки войната свещена,
изгубил във нощите своя светлик. ...

МЕЧТАНИЕ
Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, изл ...

Гледам те
Гледам те
и не мога
да те позная.
Очите ти ...

... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...

Никога няма да го покажа,
дори сърцето от болка да изгаря.
От мечтите ще се откажа,
но никога не ще го призная.
Дори в гърдите истината да горчи ...

Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."
Виждаш ли моето лице, ...

Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...

ЕДИН НОВ СВЯТ
В момента нямам представа как да започна и какво да пиша, просто ще излея всичко, което чувствам. Няма нищо по-болезнено от това да усетиш как всичко около теб се срива и единственото, което имаш, е една празнота, единственото, което чувстваш – самота и болка. Чувства, разкъсващи те ба ...

Сънуваше блестящи сцени,
триумф пред публика, конкурси...
Днес свири в подлези студени
и си мечтае да закуси.
Така минава му животът, ...

Сценарият познат е отдавна
преиграван е все без тръпка
и още от началото се губи някъде в края
докато се пренаписва в евангелия...
Се разпва от екстаза ...

Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...

Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък, ...

Застинал сред мрачната картина, която обрисуваше сам той в главата си, реши да се порови из миналото... Обикаляйки спомените един след друг, сякаш разлистваше вестник - понечи да отпие от кафето си - просто по навик... усети как главата му бе разцепена от смразяваща мисълта болка... и чу глас: "Прод ...

Някои наблюдават моите
успехи и провали.
Личният ми живот... Всичко!
И от влакно правят сукно.
Благодаря им.

Глава 3
Сближаване
Нощта беше дълга и някак товареща. В главата ми препускаха всякакви мисли и това още повече ме подлудяваше.
Крачех из малкото помещение, в което ме бяха настанили и оглеждах всичко до най-малкия детайл. Трябваше да им се признае, че доста се бяха постарали, за да ми е уютно. Имаше ...

"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка, ...

Знойна,
изпръхнала,
моли земята
с влажни ръце
да я милва ...

Всеки стрък нетърпение
ражда
отънели от чакане
дни,
ненаучени ...

Бяло, топло, красиво.
Няма злост, няма ум.
Тих покой ме облива -
сладка липса на шум…
Суета не пристъпва, ...

Благодаря ви, мили момчета!
(Или груби да ви наричам?)
Благодаря за времето, в което
изобщо не сте ме обичали!
Благодаря за мръсните пръсти, ...

Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо, ...