Бе, тоя вятър… Сякаш да издуха, цялата ми мъка през носа
опита. Във битка с облаците, упорита
вие, вие се, превива клони,
вихрен порти черни рита
и листа… ...

Реших да си поиграя със съдбата.
Не ти се обадих. Исках да видя дали Тя сама ще пожелае да ме срещне с теб.
Точно днес. Точно сега. Точно тук.
Бялата ми пола се развява от вятъра, който гали нежно загорялата ми женска плът и ми нашепва стари усещания. Слънцето пари косите ми. Ръцете ми са влажни от ...

То
Нямах огън.
Търсих топлина.
И никъде не я намирах...
Съществувах. ...

В операта “Хофманови приказки”
от Жак Офенбах има едно незабравимо
джудже Клик-клак.
СПОМЕН ЗА ПРИКАЗКА
Пролог: ...

Сладка вятърна кралица
Животът е ревнив и жесток
отново съдбата ми даде урок
Невероятното се случи
с поглед ме улучи ...

Един ден ще умрат лястовичките.
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ...

- Знаеш ли? Видях Феята на зъбките, като стана тъмно и когато мама вече спеше. Отвори вратата и влезе, а аз стисках очи за да не разбере че съм буден.
Хлапето изглеждаше някъде на около шест, седнало до мен на огряната от слънцето пейка, която бе доста висока и крачетата му висяха във въздуха. Люлее ...

duffmckagan: Откога искам да направя интервю с теб, но ти все ме лъжеш за часа и мястото на срещата!
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...

И ето пак над листа аз седя
и държа в ръката химикал.
Слова след слова готова да редя
за Вас – моя най-светъл идеал!
Вий дадохте ми сила и посока! ...

Дойде при мен от бъдещето...
откриха те мечтите ми.
За да забравя миналото
и остана с теб в настоящето.
Вървиме заедно напред, ...

Защо, защо, защо... въпрос, който би могъл да се зададе за всяко нещо... въпрос, който се задава за толкова много неща, които ни вълнуват... Но (отново) ЗАЩО, задавайки този въпрос, не винаги можем да получим отговор... много по-мъчително и болезнено е да не получиш никакъв отговор, отколкото да чуе ...

Ако някой път ме намериш
тъжен някъде да седя,
недей от срам да трепериш –
миналото искам да победя.
Отмини ме, все едно ме няма, ...

По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с друга ...

Видях те!
Ти се криеше,
но очите ти те издадоха...
С пресъхнали
за обич устни ме повика ...

Душата ти - нечиста,
във ада ще гори!
Но защо е всичко,
моля те, кажи?
Лъжеш, мамиш и убиваш - ...

С която и да си, тя влюбва се в теб. Дали е от това, че си красив или от това, че си мил?! При мен беше и от двете, а при другите не знам. Ти си като някакво същество, като онези вампири по филмите. Нали се сещаш, от онези, дето всички, които са се влюбили в тях, са били изядени. Мразим ги, че ни из ...

Една приятелка ми липсва,
една приятелка добра.
Нищо друго аз не искам -
за среща с нея се моля сега.
Отдавна се разделихме ние ...

Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болк ...

Усещаш ли как вия, шарен ветре?
Как стонове душата ми тъче
и болката, поникнала отвътре,
на улеи в очите ми тече.
Дори не се научих да ги крия ...

Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...

В очи от злоба -
бледи и замрели,
откривам аз вдъхновение.
В ръце пропити, състарели -
от работата омършавели, ...

IN MEMOPIAM
(след празника ми)
На моите вечни приятели –
Чефина и Емо
Отмина приливът ...

За вас, о, българки чудесни,
в душата ми се раждат песни.
Жени и мъдри, и красиви,
и много, много талантливи.
По дух сте волни като птици. ...

Искам от теб да си тръгна,
но на любовта съм пленница...
Искам живот нов да прегърна,
но без теб ще съм клетница...
Дадох ти всичко от себе си, ...

Колко пътища обърках,
за да стигна до теб.
Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена. ...

Не, няма такива думи,
които да описват едно сърце,
което същността си губи.
Няма. Само да можеше да си до мен...
Не, няма толкова сълзи, ...

„... и за царските палати
не бих те сменил!"
Ран Босилек
Кой ти взриви стената,
моя схлупена къщице? ...

Отново във очите ти се взрях.
Дали любов видях,
или се припознах?
Дали все още ме обичаш?
Дали във мен се вричаш? ...

Омръзна ми да чакам
всяка вечер телефонът ми да звънне
и онзи мъж, на който мислите си отдавам,
с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.
Омръзна ми все аз първа крачка да правя. ...

* * *
В океан от думи пак ме давиш,
а очите ти от гняв са замъглени.
И макар като амфибия да ме познаваш,
под водите ти не дишам, замътнели. ...

Нежно капчиците стичат се.
Помниш ли тогава есента?
Двамата невинно се обичахме.
*
Леко падат си снежинките. ...

Нахлуха чувства в този странен ден,
на ветровете южни на крилата...
И с умиление почувствах в мен
магична вечер, стара и позната...
Приятелите – притаили дъх, ...

Искаш да живееш в огъня и да вкусиш от желанията на прегрешилите. Когато дните в тази пустош те убият, ще намерят начин да съживят всичката тази болка. Без път и посока губиш ориентация, осезаемост, а накрая губиш себе си. Така те кара да се чувстваш смъртта. След нея остава само една пронизваща сту ...

Заспивам, щом отворя очи.
И те гоня, когато не мърдам.
Със сто децибела ние тъжно мълчим
и тъгата ни прави щастливи.
Лампа от непрогледно сляп мрак ...

Павлето се замисли и си спомни, че беше чел за Константин. За да увековечи кръста, който забелязал на небето преди битката с Максенций, наредил на имеператорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С този знак ще победиш!" Оттогава кръстът започнал да се извисява над къщи, дворци, цър ...

Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си, ...