С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...

За нищо. За нищо не бих си тръгнала.
Объркана цял живот съм била,
но теб не искам от нищо да съм си те връщала,
а просто винаги с теб да съм била.
За нищо. За нищо не бих те оставила. ...

То, времето, е неподвластно
на думи, образи, лица.
Тече си... и отнася
живот, съдби и не една мечта.
Безумно е да искаш ...

Тази нощ
Когато си заспал,
тихо ще те погаля,
ще се усмихна бавно и
мъката ще си забравя. ...

За любовта
околовръстни пътища
не съществуват –
единственият път е
към сърцето... ...

Имам нужда да усетя
твоето присъствие някъде до мен,
как се приближаваш
и дъхът ми става все по-учестен.
Имам нужда да усетя ...

Усещаш ме –
прегърнал през рамо
поредната си лъскава илюзия,
забравяш и нея, и себе си,
щом ме почувстваш – ...

Прелъстяваш, изоставяш -
туй е твоят занаят.
Красота неземна имаш,
но в сърцето си си гад.
Със мъжете си играеш, ...

Мрачно е времето – като гробище.
Земята прикрива сълзите си.
Попиват в пръстта ярки спомени,
Тиха е в стаята
есента. ...

слънцето тече през слънчогледите
застинали в леност
с натежали глави
разсипват семена от тежка пита
изкълвана... ...

От мен ли криеш, майсторе, платното си?
Неканена през рамото надникнах -
нарисувал си контурено душата си.
Без цвят, без поглед, без усмивка...
Какво ти липсва, майсторе? В палитрата ...

Прогони залеза, за да изгрей...
и сплете във косите си звезди.
По тялото ù лепнеше парфюм -
повяла есен в летни дни.
Луната на лицето ù мълчи, ...

Дъждът как обичам - по стъклото се стича -
тихо, тихо вали,
аз съм малко момиче, по поляната тичам,
от спомени чак ме боли.
В старата къща, под навес намръщен, ...

Сърна
във теб
се вглежда -
как толкоз я плени,
че своя страх ...

Розите май нещо са бодливи
и хлябът труден за предъвкване.
И кучетата също са въшливи,
със сплъстена козина от дръгнене.
И грозна, грозна е картината, ...

Спях
Тик
Гол
Так
Сам ...

НАРЦИСОВА ПЕСЕН
Не си мисли,
че само ти
си влюбена във себе си.
Ние също се обичаме някак си. ...

Копнея да я имам,
Живея да я връщам,
Милея да я видя.
Отне ми я, сега кой ще прегръщам.
Приемам го, отнемал си милиони, ...

Тръпна, от желание обзета,
извивам се от пареща наслада -
мига със устни очертала...
Капки сласт събирам от тялото ти ненаситна
и обгръщам го със страст, от Дявола изпита... ...

Не те изпратих до входната врата,
макар че правя го винаги..
Но днес не тръгваш просто така.
А си тръгваш завинаги!
Тръгваш, без да ми казваш. ...

- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...

Бях млад. Жените не разбирах.
Израстнах юноша честит.
Грешах. Пред никоя не спирах,
долавял кусура им скрит.
Така в миражните капризи, ...

IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...

Аз само исках да разкажа
живота си на някого
и след това да помълчим.
Да изтънея до припадък,
да погаля тънкото на пръстите... ...

Да ти разкажа ли как научих за всичко,
имах целия свят, а сега нямам нищо.
Ти бе единственото, за което си струваше да съществувам
и си мислех: "О, Боже, дано не сънувам!"
Не вярвах, че ти беше по силите да ме накараш да страдам, ...

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...

Някъде далеч оттук
на кораб в пространството се рееш.
Явно искаш да ми прайш напук
и косите ти на друга вееш...
Но знай, ще ти струва скъпо, ...

- И дъжд не вали.
Сърдито е слънцето.
Без любовта ни.

стихът е провокиран от
Не се отказвам от теб и любовта ти -
та мога ли да се отрека от душата си аз...
щом светулките в мене заплачат, то значи,
че луната пътува към сетния си час. ...